Оставката на Борис Джонсън: Той завърши Brexit. Сега самият той е свършен

Великобритания се нуждае от премиер, който да върне доверието в политиката и в страната

Оттеглянето на Борис Джонсън няма да пощади Великобритания от икономическите и дипломатическите щети, причинени от излизането от ЕС
Оттеглянето на Борис Джонсън няма да пощади Великобритания от икономическите и дипломатическите щети, причинени от излизането от ЕС
Оттеглянето на Борис Джонсън няма да пощади Великобритания от икономическите и дипломатическите щети, причинени от излизането от ЕС    ©  Reuters
Оттеглянето на Борис Джонсън няма да пощади Великобритания от икономическите и дипломатическите щети, причинени от излизането от ЕС    ©  Reuters
Темата накратко
  • Великобритания се нуждае от премиер, който да върне доверието в политиката и в страната.
  • Необходимо е възстановяване на отношенията със съюзниците, не на последно място спрямо "Протокола за Северна Ирландия", който обтегна връзките с ЕС.
  • Но и след Джонсън онези, които са се надявали на помирение с Брюксел, може да останат разочаровани.

Идващите седмици в Обединеното кралство ще бъдат напрегнати, тъй като след оставката на Борис Джонсън се задвижва процедурата по избор на нов лидер на Консервативната партия, който впоследствие ще стане премиер на страната. След серия от гласувания на консервативните депутати финалните осем кандидати ще бъдат сведени до двама. Тогава около 160 000 членове на Консервативната партия ще избират между тях, като победителят ще бъде обявен на 5 септември. Който спечели крайния вот, ще стане лидер на формацията с най-много депутати в парламента и кралицата ще му даде мандат да състави правителство.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Великобритания се нуждае от премиер, който да върне доверието в политиката и в страната.
  • Необходимо е възстановяване на отношенията със съюзниците, не на последно място спрямо "Протокола за Северна Ирландия", който обтегна връзките с ЕС.
  • Но и след Джонсън онези, които са се надявали на помирение с Брюксел, може да останат разочаровани.

Идващите седмици в Обединеното кралство ще бъдат напрегнати, тъй като след оставката на Борис Джонсън се задвижва процедурата по избор на нов лидер на Консервативната партия, който впоследствие ще стане премиер на страната. След серия от гласувания на консервативните депутати финалните осем кандидати ще бъдат сведени до двама. Тогава около 160 000 членове на Консервативната партия ще избират между тях, като победителят ще бъде обявен на 5 септември. Който спечели крайния вот, ще стане лидер на формацията с най-много депутати в парламента и кралицата ще му даде мандат да състави правителство.

"Както торите, така и страната сега имат нужда от рязко скъсване с един човек, чиято неохотна и горчива реч за обявяване на оттеглянето само подчерта неговата непригодност за премиерския пост. Управлението на Джонсън трябва да бъде заменено с нещо, което той никога не е разбирал - трезв и сериозен кабинет", обобщава анализ на Financial Times. Великобритания се намира в ситуация, в която се носи по течението на фона на висока инфлация, с накърнена репутация за спазването на условията на сключените сделки и постоянно конфронтираща се с Брюксел.

Страната се нуждае от премиер, който да върне доверието в политиката и в Обединеното кралство. И който да е достатъчно дипломатичен, за да поправи пукнатините в отношенията със съюзниците, не на последно място спрямо "Протокола за Северна Ирландия", който обтегна връзките с ЕС.

Три турбулентни премиерски години

Осемте кандидати за лидер на консерваторите са младшият министър на търговията Пени Мордънт, бившият министър на равенството Кеми Бeйдънок, главният прокурор Суела Брейвърман, бившия външен министър Джеръми Хънт, бившият финансов министър Риши Сунак (който е фаворит на букмейкърите), външният министър Лиз Тръс, високопоставеният тори Том Тюгендхат и финансовия министър Надим Захауи, като до този момент при гласуванията отпаднаха трима от тях (Брейвърман, Хънт и Захауи). Всички те твърдят, че могат да разчистят бъркотията, оставена от Борис Джонсън. Както анализ на в. Guardian посочва: "До този момент падението на премиера почти изцяло се приписва на недостатъците в неговия характер и на административната му некомпетентност. Затова и не е учудващо, че политиците, които искат да го заместят, се представят за негова алтернатива". Сунак, чиято оставка миналата седмица спомогна за падането на Джонсън, описа в писмото с мотивите си тогава какви ценности той и конкурентите му ще следват - сериозност, компетентност и честност.

Борис Джонсън стана премиер през 2019 г., след като спечели надпреварата за лидер на консерваторите, и пет месеца по-късно победи на парламентарните избори. Неговият печеливш лозунг тогава беше "Да завършим Brexit". Именно Brexit помогна на Джонсън да покори премиерския пост в Обединеното кралство. Неговите три турбулентни години на поста разкриха цената на това решение и сегашното му оттегляне няма да пощади страната от икономическите и дипломатическите щети, причинени от излизането от ЕС. Търговските пречки оставиха Великобритания с по-висока инфлация и по-бавен икономически ръст в сравнение с много други развити държави, а британският кабинет прогнозира, че те ще намалят износа и вноса с 15% в дългосрочен план.

Поддръжниците на Джонсън днес посочват, че той е успял да наложи волята на британците над европейските технократи. Но в европейските столици непосредствената реакция на оставката му бе облекчение, тъй като хаотичното правителство на "архитекта на Brexit", както бе известен отиващият си британски премиер, постоянно влизаше в конфронтация с Брюксел. Бившият преговарящ на ЕС за британското напускане Мишел Барние дори заяви, че сега се отваря "нова страница в отношенията" между Лондон и съюза.

Според проф. Иън Бег от London School of Economics (LSE) премиерът, който е необходим на Обединеното кралство в момента, включително и за да има нормални отношения с ЕС, трябва "да не бъде Борис". "Нужен е някой, който е по-сериозен в административно отношение и който е по-малко склонен да влиза в пререкания с партньорите като ЕС. Най-очевидният, който пасва на това описание, е Риши Сунак", казва пред "Капитал" проф. Бег.

Спорът за "Протокола за Северна Ирландия"

Следващият консервативен лидер ще се сблъска с трудни въпроси, чиито отговори Джонсън упорито избягваше - как да се реши противопоставянето във връзка с "Протокола за Северна Ирландия", дали да се стигне до още по-голямо отделяне от регулациите на ЕС, дали да се намаляват данъци или да се увеличават разходите. Но всичко това не означава, че новото британско правителство ще се откаже от Brexit, тъй като дори опозиционните лейбъристи изключват повторното присъединяване към ЕС. Според колумниста на Reuters Питър Тал Ларсен е възможно Brexit да се превърне просто в "неприятен факт, който трябва да се управлява, като замърсяването на въздуха например".

Анализ на сп. Economist обаче твърди, че след Джонсън британските отношения с ЕС може да се влошат и онези, които са се надявали на подобрение, да останат разочаровани. Обтягането на отношенията е заради законопроект, който позволява на Лондон едностранно да пренапише "Протокола за Северна Ирландия", който със запазването на провинцията (за разлика от Англия, Шотландия и Уелс) в единния пазар на стоки създава граница в Ирландско море. Според Европейската комисия законопроектът "незаконно скъсва протокола и разрушава взаимното доверие". Британският външен министър Лиз Тръс коментира, че предпочита промените в протокола да се договорят, само че европейските лидери не са склонни да "отварят" един документ, чието "затваряне" отне години.

Сега Брюксел внимателно следи прокарването на законопроекта през британския парламент. "Дори да има пречки пред напредъка му, е нереалистично да се мисли, че новият консервативен министър просто ще го зареже. Кандидатите за поста на Борис Джонсън трябва да търсят подкрепа от твърдите депутати от European Research Group, евроскептична група от консерватори. Те знаят, че членовете на Консервативната партия, които ще вземат финалното решение за новия лидер, са по-про-Brexit настроени от повечето депутати. И затова ще внимават", пише Economist. Ако законопроектът бъде одобрен дори при един по-умерен британски премиер, ЕС ще реагира остро, включително чрез таргетирани мита или дори чрез анулиране на цялата търговска сделка след Brexit.

Каквото и да стане оттук нататък, членовете на консервативната партия ще открият, че отърваването от премиера е било само началото. Надпреварата за нов лидер е в разгара си, като тя ще изложи на показ много разделения, неотговорени въпроси от времето на Борис Джонсън и персонални амбиции на кандидатите. Бивш консервативен министър казва пред Guardian, че се опасява от седмици на гръмки обещания с цел печелене на подкрепа. "Възможно е кандидатите да започнат да обещават все по-ниски и по-ниски данъци и още по-брекзитърско втвърдяване на позицията за "Протокола за Северна Ирландия", което може да бъде доста разрушително", коментира бившият консервативен министър. Така някои от радикалните политики на Джонсън може да надживеят управлението му.

4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    ss avatar :-P
    SS
    • + 1

    Няма да остане без работа ! Шутове винаги се търсят ...

    Нередност?
  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Убеден съм, че отдавна е безсмислено да продължава да ни се налага когнитивната матрица на неолибералното мислене. Тя е толкова неадекватна на съвременните условия, колкото е и супермодерната някога (XVII в) Вестфалска система на международни отношения.

    В тзи ред на мисли "анализът" на политиките на БоДж и причините за неговото падане са повърхностни и изцяло в стилистиката на неолиберализма.
    Защото динамиката на процесите в света изключва появата на дълговечни лидери като Чърчил, дьо Гол, Сталин, Мао, Фидел, та и Тодор живков дори. Днешните политически актьори излизат на сцената, за да изиграят определена сценка и да се скрият зад кулисите, обикновено освирквани от публиката и замеряни с домати.
    Ярък пример за това е БоДж с Brexid и нашенския Киро Петков с разрива на отношенията с Русия. Нито единият, нито другият имат някакво сценично/политическо бъдеще оттук насетне, но пък определено му е платено.

    БоДж има още един безспорен актив, за който не се говори тук, но който е изцяло в стилистиката на бъдещото преформатиране на света: англо-американо-австралийския военен алианс AUKUS. Това е основата на съставените на племенен признак (в случая англосаксонски) пулове/клъстери, които видимо идват на смяна на блоковата реалност от първата Студена и затоплящото се противопоставяне през сегашната втора Студена.

    Та в този смисъл БоДж свърши една прекрасна работа в две действия: отделяне на ангросаксонското ядро от чуждата му етнически/исторически/ментално континентална Европа и поставянето на основите на бъдещите формации, които ще характеризират следващия етап от развитието на света.

    Защото обясненията за слизането от сцената на БоДж, на Марио Драги, на Киро и др. политически актьори с актуалната политико-икономическа ситуация в страните им е изцяло в замацващата действителните процеси стилистика на неолибералната пропагандна матрица.

    Всъщност някакви подобни разсъждения продължавам да се надявам да мога да прочета в Капитал.

    Засега усилията ми са отчайващо ялови...

    Нередност?
  • 4
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    Къде я видяхте тази горчивина в речта му?!

    Нередност?
Нов коментар