Оставката на Борис Джонсън: Той завърши Brexit. Сега самият той е свършен
Великобритания се нуждае от премиер, който да върне доверието в политиката и в страната
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
- Великобритания се нуждае от премиер, който да върне доверието в политиката и в страната.
- Необходимо е възстановяване на отношенията със съюзниците, не на последно място спрямо "Протокола за Северна Ирландия", който обтегна връзките с ЕС.
- Но и след Джонсън онези, които са се надявали на помирение с Брюксел, може да останат разочаровани.
Идващите седмици в Обединеното кралство ще бъдат напрегнати, тъй като след оставката на Борис Джонсън се задвижва процедурата по избор на нов лидер на Консервативната партия, който впоследствие ще стане премиер на страната. След серия от гласувания на консервативните депутати финалните осем кандидати ще бъдат сведени до двама. Тогава около 160 000 членове на Консервативната партия ще избират между тях, като победителят ще бъде обявен на 5 септември. Който спечели крайния вот, ще стане лидер на формацията с най-много депутати в парламента и кралицата ще му даде мандат да състави правителство.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
4 коментара
Няма да остане без работа ! Шутове винаги се търсят ...
Убеден съм, че отдавна е безсмислено да продължава да ни се налага когнитивната матрица на неолибералното мислене. Тя е толкова неадекватна на съвременните условия, колкото е и супермодерната някога (XVII в) Вестфалска система на международни отношения.
В тзи ред на мисли "анализът" на политиките на БоДж и причините за неговото падане са повърхностни и изцяло в стилистиката на неолиберализма.
Защото динамиката на процесите в света изключва появата на дълговечни лидери като Чърчил, дьо Гол, Сталин, Мао, Фидел, та и Тодор живков дори. Днешните политически актьори излизат на сцената, за да изиграят определена сценка и да се скрият зад кулисите, обикновено освирквани от публиката и замеряни с домати.
Ярък пример за това е БоДж с Brexid и нашенския Киро Петков с разрива на отношенията с Русия. Нито единият, нито другият имат някакво сценично/политическо бъдеще оттук насетне, но пък определено му е платено.
БоДж има още един безспорен актив, за който не се говори тук, но който е изцяло в стилистиката на бъдещото преформатиране на света: англо-американо-австралийския военен алианс AUKUS. Това е основата на съставените на племенен признак (в случая англосаксонски) пулове/клъстери, които видимо идват на смяна на блоковата реалност от първата Студена и затоплящото се противопоставяне през сегашната втора Студена.
Та в този смисъл БоДж свърши една прекрасна работа в две действия: отделяне на ангросаксонското ядро от чуждата му етнически/исторически/ментално континентална Европа и поставянето на основите на бъдещите формации, които ще характеризират следващия етап от развитието на света.
Защото обясненията за слизането от сцената на БоДж, на Марио Драги, на Киро и др. политически актьори с актуалната политико-икономическа ситуация в страните им е изцяло в замацващата действителните процеси стилистика на неолибералната пропагандна матрица.
Всъщност някакви подобни разсъждения продължавам да се надявам да мога да прочета в Капитал.
Засега усилията ми са отчайващо ялови...
Къде я видяхте тази горчивина в речта му?!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.