Когато спре руският газ

Може ли Германия да се справи с руския газов шок

Вероятно да в краткосрочен план. В дългосрочен план германският бизнес ще трябва да се адаптира

Само няколко месеца преди зимния скок в търсенето на енергия управляваното от Олаф Шолц правителство се подготвя за всички възможни варианти
Само няколко месеца преди зимния скок в търсенето на енергия управляваното от Олаф Шолц правителство се подготвя за всички възможни варианти
Само няколко месеца преди зимния скок в търсенето на енергия управляваното от Олаф Шолц правителство се подготвя за всички възможни варианти    ©  Reuters
Само няколко месеца преди зимния скок в търсенето на енергия управляваното от Олаф Шолц правителство се подготвя за всички възможни варианти    ©  Reuters

Открита през 1763 г. от Фридрих Велики, Königliche Porzellan-Manufaktur все още използва традиционни методи, за да произвежда своя луксозен порцелан. Както и в миналото, вазите и купите на KPM се правят в пещи: първо при 1000° C, а след това при 1400° C. Това не е най-съвременното германско производство, но е емблематично. Успехът на KPM, подобно на германската промишленост като цяло, е обвързан с наличността на евтин природен газ. Четирите ѝ пещи изразходват почти толкова газ за една година, колкото 100 еднофамилни жилища.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Влезте в профила си Регистрация

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Открита през 1763 г. от Фридрих Велики, Königliche Porzellan-Manufaktur все още използва традиционни методи, за да произвежда своя луксозен порцелан. Както и в миналото, вазите и купите на KPM се правят в пещи: първо при 1000° C, а след това при 1400° C. Това не е най-съвременното германско производство, но е емблематично. Успехът на KPM, подобно на германската промишленост като цяло, е обвързан с наличността на евтин природен газ. Четирите ѝ пещи изразходват почти толкова газ за една година, колкото 100 еднофамилни жилища.

Този успех сега изглежда застрашен. Промишлеността отговаря за 37% от германското потребление на газ, с една трета повече от средното за ЕС - без да се брои произведеното от газ електричество, което получава от мрежата. Доскоро Германия получаваше над половината от газовия си внос от Русия. Както се случва всяко лято, на 11 юли основният тръбопровод "Северен поток 1" беше спрян за профилактика. Той може да остане спрян след планирана дата за рестартиране 21 юли. Руският автократ Владимир Путин заплашва да лиши Европа от горивото като наказание за западните санкции, въведени, след като неговите войски нахлуха в Украйна. Много европейски страни са уязвими. Германия има най-много да губи.

Подготовка за всички възможни варианти

Само няколко месеца преди зимния скок в търсенето на енергия Германия се подготвя за всички възможни варианти. По-малките фирми като KPM работят извънредно, за да запълнят складовете си, така че да има какво да продават, ако газът им бъде спрян. Гигантите като BASF, най-голямата компания за производство на химикали в света, са изработили подробни планове за извънредни ситуации. Правителството прокарва закони, с които да улесни разпределението на тежестта на по-високите цени на горивата и спасяването на уязвимите разпределители на газ. Регулаторите правят оценка кои бизнеси могат да загубят достъпа си до газ, без това да наруши веригите за доставки. Потребителите изкупуват дърва за огрев и електрически печки, които са разпродадени в някои части на Германия.

С малко късмет - мека зима и без повече нарушения на доставките, като скорошния пожар в завод за втечнен природен газ в Тексас - Германия би трябвало да избегне въвеждане на лимити на потреблението през тази година. Руският газ вече е паднал до 35% от общия внос. По-дългосрочният проблем е по-труден за решаване: как да се приспособи промишлеността в страната за бъдеще без евтини руски доставки, с които ЕС иска да се раздели.

Германия е направила всичко възможно, за да попадне в тази ситуация. Страхувайки се от още един "Чернобил" или "Фукушима", тя закри ядрените си реактори. В същото време изключи централите на въглища, за да забави глобалното затопляне. Политическото неглижиране ѝ коства ранното лидерство в областта на възобновяемата енергия. И през цялото време политическите и бизнес лидерите в страната промотираха природния газ като един вид енергиен мост, който постепенно да бъде премахнат в полза на вятърни, слънчеви или други по-зелени източници.

В типично корпоративен стил големите германски партии, големите индустриалци и синдикатите заедно решиха, че евтиният руски газ е чудесна индустриална политика, отбелязва Рюдигер Бахман от University of Notre Dame. Това позволи на гиганти като BASF да произвеждат базови химикали, като ацетилен и амоняк, които на свои ред подхранваха производствените центрове на Mittelstand: промишлеността все още осигурява 27% от БВП, в сравнение с около 17% във Великобритания и Франция.

Но това превърна икономиката в голям консуматор на газ. Водещата фабрика на BASF в Лудвигсхафен, най-големият самостоятелен потребител на газ в Германия, е изразходила 37 тераватчаса през изминалата година - половината от количеството на цяла Дания. Главният изпълнителен директор на компанията Мартин Брудермюлер предупреди през април, че "доставките на руски газ са в основата на конкурентоспособността на нашата промишленост". Ако те изчезнат за една нощ, това може да предизвика "най-тежката икономическа криза след края на Втората световна война".

Възможни ефекти

За да си представим как може да се развият нещата, да започнем в Лудвигсхафен. Въпреки че прилича на струпване на централи, съоръжението всъщност представлява един изключително оптимизиран комбинат, свързан с близо 2850 км тръби. Ако налягането на газа в тази мрежа падне под половината от нормалното си ниво, нищо друго не може да бъде направено, освен да бъде спряна. Ефектът бързо ще се разпространи из цялата икономика. Повечето производители използват химикали от Лудвигсхафен: торовете се нуждаят от амоняк; пастата за зъби и дъвките съдържат метанол; в пелените се използват полимери; автомобилите, най-известният германски износ, са тръби на колела. Производителите на стомана и други производители на метали, вторият най-голям промишлен консуматор на газ в Германия след химическите компании, ще спрат да работят.

Капиталът ще бъде унищожен: след като разтопеният цинк, използван за галванизиране на стоманата, се втвърди в огромните резервоари, ще бъде твърде скъпо да се разтопи отново. Същото се отнася и за топилните за стъкло.

Поради това германската промишленост разполага с малко възможности да спести повече газ, без да претърпи сериозни щети. Промишлените фирми могат да си позволят да намалят потреблението с 8% в рамките на една година, а химическият сектор - с 4%, изчислява лобистката група German Association of Energy and Water Industries. Ако бизнесите бъдат принудени да намалят дейността си с много повече, това значително ще забави германската икономика. Германската централна банка прогнозира болезнено свиване на БВП в случай на въвеждане на лимити за потребление на газ: 2% през четвъртото тримесечие в сравнение със сценария без лимити, а през първото тримесечие на 2023 г. - с повече от 8%.

Промишлените фирми могат да си позволят да намалят потреблението с 8% в рамките на една година, а химическият сектор - с 4%.

Новото правителство на Германия отчаяно се опитва да предотврати този сценарий. По думите на Роберт Хабек, германският министър на икономиката и климата, то ще направи "каквото е необходимо", за да предотврати колапса на енергийния пазар на страната. Някои от неговите идеи са популярен, но контрапродуктивни - заемите и субсидиите, които вече се отпускат на предприятията, засегнати от високите разходи за енергия, могат да насърчат потреблението. Въпреки че въглищните централи също така произвеждат енергия за централно отопление, активирането им, докато се противопоставя на ядрената енергия, която е по-благоприятна за климата, но се презира от неговата Зелена партия, изглежда безсмислено от екологична гледна точка.

Подготвяйки се за най-лошото, на 5 юли Хабек представи пред парламента пакет от законопроекти, които имат за цел да му дадат повече инструменти за реагиране. Законодателството вероятно ще бъде използвано първо за спасяването на Uniper, най-големия разпределител в Германия, който доставя газ на стотици местни доставчици и чийто фалит може да предизвика каскада от фалити. В момента Uniper получава само 40% от полагащия ѝ се по договор руски газ и трябва да покрива недостига на спот пазара на много по-висока цена. Според брокерската компания Bernstein тя губи 35 млн. евро дневно.

Законовите промени трябва да насърчат компаниите да търсят допълнителни икономии на газ, като правителството се очаква да започне да провежда аукциони в края на лятото. Това ще позволи на фирмите да наддават за това колко са готови да ограничат използването на газ и на каква цена. Проучване на Association of German Chambers of Commerce and Industry установи, че това би могло да намали търсенето с около 3% - не много, но бързо и полезно в краен случай.

Ако през зимата газът все още е в недостиг, Хабек ще обяви третия етап от тристепенния план за извънредни ситуации. Тогава Федералната агенция за мрежите ще реши кои предприятия трябва да намалят потреблението на газ и с колко. За да вземе информирано решение, регулаторният орган е събрал данни от 2500 големи предприятия и ги въвежда в компютърен модел. Няма да има твърди и категорични правила, но вероятните критерии включват това дали ограничаването на доставките би унищожило капиталовите запаси и колко важна е продукцията на фирмата за веригата за доставки. BASF вероятно ще получи поне 50% от обичайните си доставки; като производител на луксозни стоки, KPM може да се наложи да затвори врати за известно време.

Търсени решения

Прогнозиращите се разминават в мнението си за вероятността от въвеждане на ограничено потребление. Според анализ на група германски изследователски организации в областта на икономиката вероятността от голямо несъответствие между търсенето и предлагането в началото на 2023 г. е едно към пет. Газовите хранилища се запълниха по-бързо от очакваното благодарение на меката пролет, по-голямото количество природен газ и някои намаления в търсенето. До 12 юли те достигнаха почти 65% от капацитета си и биха могли да достигнат 90% до ноември, което е целта на правителството, дори ако "Северен поток 1" остане затворен. Други са по-малко оптимистично настроени. Повечето от последните сценарии на Федералната агенция за мрежите предвиждат, че газът ще се изчерпи изцяло или почти напълно до началото на 2023 г.

През следващите няколко месеца правителството ще търси среден път между това да затрудни германския бизнес и да разгневи с по-високи сметки домакинствата. Вместо да позволи на обществените доставчици да прехвърлят увеличенията на цените, то вероятно ще въведе някаква национална такса, за да разпредели загубите.

В по-дългосрочен план германската промишленост трябва да се отърси от наречената от Клаудия Кемферт от мозъчния тръст German Institute for Economic Research захранвана с газ "илюзия за конкурентоспособност". Това означава фокусиране върху възобновяемите енергийни източници и технологиите, които не изискват употребата на газ. BASF е закупил част от най-големия в света офшорен вятърен парк край нидерландския бряг, за да замени газа, който захранва неговите парокрекинг инсталации, където въглеводородите се разделят на по-малки молекули. Стъкларската промишленост обещава да изгради хибридни топилни, които да се загряват от комбинация от електричество, газ и един ден - от зелен водород. Производителите на стомана също се интересуват от водорода, включително като суровина.

Просто смяната на газа не е достатъчна. Промишлената мрежа на Германия ще трябва да се разтовари поне малко, да се откаже от най-енергоемките си части и да се съсредоточи върху зелените иновации. Вместо да произвежда едни и същи основни химикали с възобновяема енергия, BASF би могла да премине от продажба, например на торове, към предлагане на услуги за наторяване, като помага на земеделските производители да използват по-малко химикали по-ефективно. Това изисква интелигентна дигитализация и обработка на данни, които в момента не са силна страна на Германия. Но това би било в полза на силните страни на BASF - и на Германия - в областта на изграждането на комбинати.

2022, The Economist Newspaper Limited.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал