Голямата енергийна сделка, от която Европа се нуждае, за да победи Путин

По-дълбоката интеграция и ускорените инвестиции ще позволят ЕС да ускори енергийната независимост и ще тласнат прехода към по-чиста и достъпна енергия

Голямата енергийна сделка, от която Европа се нуждае, за да победи Путин
Голямата енергийна сделка, от която Европа се нуждае, за да победи Путин
   ©  Надежда Чипева
   ©  Надежда Чипева

Европа се намира насред перфектна енергийна буря. През последните месеци три припокриващи се шока тласкат Европейския съюз към най-лошата енергийна криза, която някога се е случвала.

Първият шок, който засяга световните енергийни пазари, е следствие от пандемията. По време на пика на кризата с COVID-19 през 2020-21 г. инвестициите в петрол и газ рязко намаляха, което доведе до дълбок дисбаланс между предлагането и търсенето на енергия, макар че последното успя бързо да се възстанови. Следователно всички пазари на горива в почти всички краища на света изпитват оскъдни доставки и високи цени.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Европа се намира насред перфектна енергийна буря. През последните месеци три припокриващи се шока тласкат Европейския съюз към най-лошата енергийна криза, която някога се е случвала.

Първият шок, който засяга световните енергийни пазари, е следствие от пандемията. По време на пика на кризата с COVID-19 през 2020-21 г. инвестициите в петрол и газ рязко намаляха, което доведе до дълбок дисбаланс между предлагането и търсенето на енергия, макар че последното успя бързо да се възстанови. Следователно всички пазари на горива в почти всички краища на света изпитват оскъдни доставки и високи цени.

След това дойде руският шок, който започна много преди инвазията в Украйна на 24 февруари. Русия манипулира европейските пазари на природен газ от лятото на 2021 г., когато значително намали износа и не запълваше притежаваните от "Газпром" хранилища в ЕС преди изминалата зима. От пролетта на тази година Русия използва оставащите си доставки като лост, за да накара отделните държави да облекчат санкциите върху финансовите транзакции и технологиите, като се отказва от дългосрочните договори за доставка, които се смятаха за свещени от европейските партньори. До началото на юли Русия вече изпраща само една трета от предварително очакваните обеми. В резултат на това цените на газа в ЕС се изстреляха повече от десет пъти нагоре, а правителствата нервно се опитват да защитят потребителите от този ценови шок, като раздават милиарди евро в субсидии.

И накрая, поредица от лоши съвпадения влошиха и без това тежката енергийна ситуация в Европа. Проблемите с корозията накараха Франция да затвори половината от атомните си електроцентрали, увеличавайки нуждата от газ при производството на електроенергия. Освен това тежка суша намали драстично нивата на европейските реки и езера, застрашавайки не само производството на водноелектрическа енергия, но и топлинните централи, които изискват охлаждане, както и електроцентрали, захранвани с въглища, които разчитат на водни пътища за доставянето им.

В резултат на тези три шока, през следващата зима Европа няма да има достатъчно енергия, за да отговори на желаното търсене. Това представлява най-големият системен риск за Европа в момента както от икономическа, така и от политическа гледна точка. Една хаотична енергийна криза не само ще тласне Европа в спирала на икономическа рецесия и социално напрежение, но и ще изложи политическото й единство на риска от енергиен протекционизъм. Това би отслабило външната й политика и най-вече позицията й срещу руската агресия в Украйна.

Стратегията на Путин да отслаби подкрепата на Европа за Украйна чрез "енергийна война" (weaponizing energy) вече е ясна за всички. За да не се поддадат европейските лидери, те трябва бързо да подготвят контранастъпление в трудната зима. Изборът за това как да се управлява ограниченото енергийно снабдяване ще оформи бъдещето на енергийната система на Европа и има силно политическо значение. Ако се управлява правилно, по-дълбоката интеграция и ускорените инвестиции могат да позволят на ЕС да победи стратегията на Путин, като същевременно тласне прехода към по-чиста и по-достъпна енергия.

За да се случи това, европейските лидери трябва да сключат голяма сделка за обединяване на разнообразния, но неизползван енергиен потенциал на своите държави-членки, за да освободят блока от зависимостта от Русия и да положат основите за бърза вълна от инвестиции в чиста енергия.

Първо, всички страни трябва откровено и незабавно да представят всяка налична гъвкавост по отношение на предлагането на европейския енергиен пазар. Това ще изисква болезнени политически компромиси. Германските ядрени и лигнитни въглища могат значително да намалят газовата зависимост от Русия; холандските газови находища могат да допринесат значително; по-силен внос от украински ядрени централи може да измести няколко процентни пункта от изгарянето на газ; временно намаляване на стандартите за замърсяване и работното време дори в по-малко зависими от Русия страни би помогнало за доставките. Енергийната сигурност е изправена пред предизвикателства както никога досега и някои компромиси със социални и екологични блага трябва временно да бъдат преоценени.

Второ, съгласието за съвместно снабдяване с газ на международните пазари ще намали риска единството на държавите-членки да се разпадне, тъй като те се конкурират взаимно за ограничени доставки. Освен това съвместното снабдяване обещава да намали финансовите и политическите разходи за газа и може да позволи използването на обединени газови обеми за осигуряване на енергия на най-тежко засегнатите потребители.

Трето, всички страни трябва да положат справедливи и всеобхватни усилия за намаляване на търсенето, когато е възможно. Това изисква сериозна и ясна комуникация с обществеността. Политиците трябва да обяснят на гражданите, че има предстоящ компромис между консумацията на енергия в домакинствата и запазването на работните места и мира. Освен това държавите трябва да гарантират, че всички потребители имат добри стимули да намалят потреблението. Европейските лидери трябва да се съгласят да спрат прякото субсидиране на потреблението на енергия и вместо това да субсидират намаляването на използването на енергия. Регулаторни инструменти като ограничения на скоростта или промяна на правилата за минимална температура в сградите трябва да бъдат на масата. Политическото "отключване" на все още неизползван потенциал за намаляване на търсенето и предлагането на енергия в Европа ще облекчи значително натиска на енергийния пазар.

Четвъртият решаващ елемент от важната сделка ще бъде осигуряването на политически ангажимент за поддържане на добре функциониращ европейски енергиен пазар, който гарантира, че молекулите и електроните преминават там, където са най-необходими.

Пето, европейските пари трябва да се обединят за осигуряване на компенсации за трудни вътрешни решения. Домакинствата в Гронинген трябва да бъдат компенсирани за повишения риск от извънредна ситуация, а холандското правителство да има стимули да ги подкрепи. За прекратяването на алжирските газови договори и позволяването на газта да потече в Италия, Испания е необходимо да бъде компенсирана със значителната ценова разлика на по-скъпия LNG. А подкрепата на намаляването на търсенето в Южна Европа може също да бъде улеснена чрез предоставяне на съвместни стимули. Страните, които са най-отговорни за настоящата криза, трябва да допринесат повече.

Шесто и много важно, най-бедните в обществото, изложени на енергийна бедност, са по-уязвими от всякога и продължават да се нуждаят от подкрепа. Националните правителства трябва да предоставят еднократни трансфери или друга социална помощ, която не отслабва ценовите сигнали за намаляване на потреблението на енергия. Предвид огромните фискални дисбаланси в ЕС - гореспоменатият европейски фонд също може да допринесе.

И накрая, краткосрочните мерки не трябва да отклоняват от прилагането на дългосрочни решения за намаляване на потреблението на изкопаеми горива. ЕС вече има амбициозни планове, надградени от RePowerEU, които ще имат шанс да функционират само ако Европа се справи с предстоящата зима. Програмите за електрификация, за внедряване на термопомпи, за структурна енергийна ефективност, за цифровизация на мрежите, за внедряване на възобновяеми източници на енергия, за изграждане на нисковъглеродни промишлени вериги за доставки, за решения за обществен транспорт и за чиста мобилност следва бъде подсилени.

Тази голяма европейска енергийна сделка ще гарантира, че най-зависимите икономики като Германия могат да издържат зимата без руски газ; че уязвимите потребители във всички страни са защитени; и че по-малко зависимите държави са политически способни да поемат част от тежестта. Такова европейско решение е най-добрият залог за защита на европейските институции - като енергийните и въглеродните пазари - които са необходими за рентабилен преход към въглеродна неутралност и за победа над енергийното въоръжение на Путин.

*Бен Макуилямс е изследовател в Bruegel, Симоне Талиапиетра е старши научен сътрудник в Bruegel и предопадавет в Католическия университет на Свещеното сърце в Милано. Георг Захман също е старши сътрудник в Bruegel.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    nfx431062748 avatar :-|
    nfx431062748
    • - 2

    Тъжно ... и всичко това е за да се направи американския LNG приемлив за Европа ли? За това ли мрат украинските войници? Тези дали са се консултирали с Кристин Лагард, която обеща 2% инфлация на Европейците?

    Нередност?
  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 2
    • + 1

    Доста елементарен и психологически прийом е ползваната под път и над път в неолибералните медии т.н. частична обратна персонификация и военната терминологи, като тая в заглавието: Европа да победи Путин.

    140-милионна Русия се свежда до един човек, а 10-15 европолитици се отъждествяват с половин милиарден сбор от обитатели на Стария континент. Е, няма как да не е въздействащо. За неособено интелигентна публика.

    Като изключим първосигналаната вяра в заклинанията и елементарната логика, че цяла единна Европа, каквото и да подхване, няма как да не се справи с един единствен самотен Путин, истината има и втори, доста по-реален план. А тя е, че не ЕС се сражава срещу Путин, а въпросната шепо европолитици срещу Русия.

    Което внася доста по-различна гл.т.

    Нередност?
Нов коментар