Централните банки не могат сами да се справят с инфлацията, без да навредят на икономиките

Вдигането на лихвите ще понижи търсенето, но не решава проблемите с предлагането, смятат анализатори

За централните банки ще бъде почти невъзможно да охладят инфлацията, без да навредят на икономиките
За централните банки ще бъде почти невъзможно да охладят инфлацията, без да навредят на икономиките
За централните банки ще бъде почти невъзможно да охладят инфлацията, без да навредят на икономиките    ©  Reuters
За централните банки ще бъде почти невъзможно да охладят инфлацията, без да навредят на икономиките    ©  Reuters
Темата накратко
  • Очакванията за справяне с високата инфлация падат основно върху централните банки.
  • Покачването на лихвените проценти е най-мащабното от 80-те години на миналия век.
  • Голяма част от причините за инфлацията обаче остават извън контрола на централните банки.

След финансовата криза от 2008 г. развитите страни до голяма степен разчитаха на своите централни банки да стимулират икономическия растеж, като осигуряват условия за евтино кредитиране и голяма ликвидност на пазарите. Сега отново всички очаквания са насочени към тях - този път задачата им е да овладеят високата инфлация, като вдигнат лихвите и "охладят" търсенето. Но често се пропуска другата страна на историята - предлагането. Разривите във веригите за доставки, започнали по време на пандемията, се задълбочиха след началото на войната в Украйна, която доведе и до недостиг на енергийни ресурси и рязък скок в цената им.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Очакванията за справяне с високата инфлация падат основно върху централните банки.
  • Покачването на лихвените проценти е най-мащабното от 80-те години на миналия век.
  • Голяма част от причините за инфлацията обаче остават извън контрола на централните банки.

След финансовата криза от 2008 г. развитите страни до голяма степен разчитаха на своите централни банки да стимулират икономическия растеж, като осигуряват условия за евтино кредитиране и голяма ликвидност на пазарите. Сега отново всички очаквания са насочени към тях - този път задачата им е да овладеят високата инфлация, като вдигнат лихвите и "охладят" търсенето. Но често се пропуска другата страна на историята - предлагането. Разривите във веригите за доставки, започнали по време на пандемията, се задълбочиха след началото на войната в Украйна, която доведе и до недостиг на енергийни ресурси и рязък скок в цената им.

Ако проблемите с предлагането не бъдат решени, а се разчита само на централните банки да потиснат търсенето, те може да са принудени да вдигнат лихвите повече за по-дълго, отколкото иначе би било необходимо, и да предизвикат икономически спад. Вашингтон например рискува, като твърде много разчита на Фед да се справи с инфлацията, вместо политиците да вземат мерки за разширяване на капацитета на икономиката да предлага повече стоки и услуги, пише в свой анализ The Wall Street Journal.

Лихвите - масово нагоре

Централните банкери по света вдигат агресивно лихвените проценти, докато инфлацията обхваща все по-широк кръг стоки и услуги. Глобалното поскъпване започна да набира сила от началото на 2021 г., когато икономиките поеха по пътя на възстановяване след локдауните. Но силното търсене се сблъска с недостига, предизвикан от пандемията, когато много производства спряха, а доставките започнаха да се бавят. Централните банки очакваха разривите да са временни и скоро да отшумят, но това не се случи, а войната в Украйна само влоши ситуацията, като наруши доставките на петрол, газ и храни и тласна цените още нагоре.

Вече поне 75 централни банки се предприели повишение на лихвите от юли миналата година насам, показват данни на МВФ. За последно затягане на паричната политика се случва толкова рязко и в толкова страни едновременно през 80-те години на миналия век. Това е нещо, което не сме виждали през последните няколко десетилетия, коментира пред The New York Times Брус Касман, главен икономист в JPMorgan Chase. Една от първите централни банки, която вдигна лихвите през декември 2021 г., беше английската. През март тази стъпка предприе Федералният резерв на САЩ, а този месец към тях се присъедини и ЕЦБ.

Фокусът трябва да е и върху предлагането

Повишаването на лихвените проценти забавя икономиката и охлажда инфлацията, като води до по-малко инвестиции, потребление и наемане на персонал. По-високите лихвени проценти обаче не могат да коригират разривите във веригите за доставки, нито да увеличат производството на петрол и газ. По-скъпите заеми дори заплашват да влошат някои от тези проблеми, тъй като възпират нови инвестиции. "Рецесиите никога не водят до по-високи капиталови инвестиции, което означава, че се създава постоянен недостиг на доставки", посочват от Goldman Sachs по отношение на енергийните ресурси.

Миналият месец председателят на Фед Джером Пауъл изрази опасения, че правителствата разчитат прекалено много на паричната политика. "Има твърде голям фокус върху управлението на търсенето и недостатъчен върху неща, които ще ни накарат да растем на максимално устойчиво ниво", каза той.

Какво могат да направят правителствата

Белият дом заяви, че борбата с инфлацията е основно отговорност на Фед, но че също ще работи за намаляване на цените, когато това е възможно. Американският президент например призова да се позволи на здравноосигурителната програма Medicare да преговаря за цените на лекарствата с рецепта. Законопроект на Конгреса пък цели да насърчи местното производство на микропроцесори.

Представители на Фед и анализатори смятат, че има варианти за справяне с проблемите, но всеки от тях изисква компромиси. Политиките за насърчаване на миграцията и участие в работната сила, както и мерките за намаляване на зависимостта на САЩ от чуждестранна енергия са "все инструменти, които биха били полезни в момента", каза в скорошно интервю президентът на Федералния резерв на Ричмънд Том Баркин.

Според някои облекчение може да дойде от регулациите. Икономистът Филип Верлегер от години предупреждава, че цените на дизела ще се повишат, след като преди две години влезе в сила международен стандарт за намаляване на съдържанието на сяра в корабните горива. Отстъпване от това правило би имало ефект в настоящата ситуация, смята той, макар да е стъпка назад в справянето с екологичните проблеми.

Фискалната политика трябва поне да избягва да увеличава допълнително инфлацията, казват също така икономисти. Няколко държави са въвели или обмислят инфлационни отстъпки или данъчни облекчения, които допълнително стимулират търсенето. "Даването на пари на хората, за да плащат за по-високите цени на бензина, няма да помогне", казва пред The Wall Street Journal Джон Кокрейн, икономист от института Hoover.

Тъй като най-големите фактори за настоящата инфлация са извън контрола на централните банки - а именно войната в Украйна и глобалният недостиг на суровини - за тях ще бъде почти невъзможно да охладят инфлацията, без да навредят на икономиките.

Все още няма коментари
Нов коментар