Предвещава ли Шри Ланка глобална дългова криза

Островната държава е първата жертва на икономическия натиск, засилен от войната в Украйна. Но няма да бъде последната

Темата накратко
  • За катастрофата в Шри Ланка принос има дългогодишното некомпетентно и корумпирано управление на страната.
  • Ключова роля обаче имат и външни шокове като пандемията и войната в Украйна.
  • Опасенията са, че случващото се в Шри Ланка е предупреждение за задаваща се дългова буря на нововъзникващи пазари.

В едни по-романтични и оптимистични времена свалянето на безхаберното правителство на Шри Ланка, което разгневените граждани обвиняват за икономическия колапс на страната, би могло да бъде наречено кадифена революция. Но в днешния тревожен свят то по-скоро се приема за предвестник на задаваща се глобална дългова криза.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • За катастрофата в Шри Ланка принос има дългогодишното некомпетентно и корумпирано управление на страната.
  • Ключова роля обаче имат и външни шокове като пандемията и войната в Украйна.
  • Опасенията са, че случващото се в Шри Ланка е предупреждение за задаваща се дългова буря на нововъзникващи пазари.

В едни по-романтични и оптимистични времена свалянето на безхаберното правителство на Шри Ланка, което разгневените граждани обвиняват за икономическия колапс на страната, би могло да бъде наречено кадифена революция. Но в днешния тревожен свят то по-скоро се приема за предвестник на задаваща се глобална дългова криза.

В началото на юли десетки хиляди ядосани граждани на Шри Ланка се събраха в столицата Коломбо, за да прогонят президента Готабая Раджапакса и неговото правителство. Тълпите щурмуваха президентския дворец и си правиха селфита как влизат в басейна, къпят се в баните и седят зад бюрото на президента. Самият той междувременно, вместо да се изправи пред протестиращите, предвидливо се беше скрил за няколко дни, преди да избяга от страната с военен самолет и да се появи в Сингапур, откъдето най-после подаде оставка и посочи за свой наследник премиера.

Бягството на Раджапакса слага край на над 15-годишното управление на неговото семейство. И бележи началото на политическия хаос в изтерзаната икономически държава. За катастрофата в Шри Ланка безспорно има принос дългогодишното некомпетентно и корумпирано управление на фамилията Раджапакса. Но това е само част от обяснението. Ключова роля в кризата имат и външни шокове като пандемията и войната на Русия в Украйна. И опасенията са, че случващото се в Шри Ланка не е само национален проблем, а предвестник за задаваща се дългова буря в това, което икономистите наричат "нововъзникващи пазари".

Криза отвътре и отвън

Икономиката на 22-милионната островна държава е в състояние на свободно падане от месеци. Туризмът, значим източник на чуждестранна валута за страната, замръзна по време на пандемията и точно беше започнал да се съживява, когато руската инвазия в Украйна изстреля нагоре цените на суровините и оскъпи вноса на горива и храни. Националната валута на Шри Ланка, рупията, се срина с 45% спрямо долара, откакто през март централната банка премахна фиксирания курс. След месеци опити да подкрепи рупията с харчене на топящия се валутен резерв, през април правителството в Коломбо обяви, че спира да обслужва деноминираните си в чуждестранна валута дългове и през май официално обяви фалит. И тъй като държавата е останала без чуждестранна валута, тя не може да си позволи да внася горива, храна и медикаменти. Което означава, че лекарите няма как да стигнат до болниците, линейките не могат да се движат, а произведената в страната храна не може да бъде транспортирана до градовете.

Вътрешната причина за кризата са поредица от лоши икономически решения. Едно от предишните правителства, оглавено от брата на Готабая Раджапакса, Махинда, тегли солидни заеми, за да финансира зрелищни инфраструктурни проекти. Пример е пристанище на стойност 3.1 млрд. долара, построено със заем от Китай и преминало под контрола на Пекин, след като правителството в Коломбо понесе загуби и спря да обслужва кредита.

Сваленото наскоро правителство направи драстично и ненавременно намаляване на данъците, което пресуши бюджетните приходи точно преди пандемията да спре постъпленията от туризма. Резултатът е бюджетен дефицит от средно над 10% от БВП годишно от 2019 г. насам и набъбване на държавния дълг до 50 млрд. долара, които Шри Ланка трябва да върне на международни агенции, чужди правителства и търговски кредитори. В серията неразумни решения на правителството е и забраната за внос на торове в продължение на седем месеца с цел пестене на долари, което удари производството на храни.

И когато към целия този експлозивен коктейл от вътрешни проблеми се прибавят и външни такива, резултатът е галопираща инфлация (55% през юни), опашки за храна и гориво и политически трусове, насложени върху икономическия крах.

Когато първата плочка на доминото падне

Дори Шри Ланка да успее да избегне хиперинфлация и ескалиране на политическата конфронтация, опасенията са, че страната е само първата плочка от падащото домино. Защото ако дори за богатите държави е трудно да се справят с всички шокове, които в момента тормозят глобалната икономика, то за по-бедните може да се окаже непосилно.

И сцените в Шри Ланка може да се повторят на други места. "Нововъзникващите пазари винаги са най-чувствителни както към политически, така и към икономически рискове. Шри Ланка е нещо като ранно предупреждение за задаващата се опасност", казва Тина Фордъм от консултантската компания Fordham Global Foresight, цитирана от в. Financial Times.

Размерът на дълговете на бедните държави е на най-високите си нива от десетилетия. Притиснати от високите цени на енергията и храните, забавящата се глобална икономика и рязкото повишаване на лихвите, нововъзникващите икономики навлизат в тежък период. Някои държави са изправени пред години на трудни бюджетни избори и слаб растеж. Според МВФ 53 държави изглеждат най-уязвими - те или имат неустойчиви дългове, или вече са спрели да обслужват част от задълженията си, или имат облигации, които се търгуват на стресови нива.

През 2019 г. държавният дълг на нововъзникващите икономики възлиза на средно 54% от БВП. Но след това пандемията доведе до експлозия от вземане на заеми, като през 2020 г. средният бюджетен дефицит на развиващите се страни е 9.3% от БВП. Миналата година кредитирането се стабилизира, но през 2022 г. хоризонтът се смрачи. Рязкото поскъпване на горивата и храните потиска растежа на много места по света, което вдига нивата на дълга. Повишаването на цените на вноса пресуши валутните запаси в куп уязвими държави - включително Шри Ланка - и подкопа способността им да обслужват външните си дългове. Картината се влошава още повече с вдигането на лихвите от страна на централните банки в богатия свят. Правилото е, че когато Федералният резерв на САЩ започне да затяга монетарната политика, това намалява апетита за риск и води до отлив на капитали от нововъзникващите пазари.

Комбинацията от тежко дългово бреме, забавящ се глобален растеж и затягане на финансовите условия може да се окаже повече, отколкото някои държави могат да понесат. Ако има нещо успокоително, то е, че паника на нововъзникващите пазари днес би довела до по-малко щети за останалата част на света, отколкото в миналото. Причината е, че съвкупният БВП на 53-те уязвими държави възлиза на само 5% от глобалния БВП. Притеснителното обаче е, че в тези страни живеят 1.4 млрд. души (18% от световното население) и за тях скъпите горива и храни могат да се окажат бедствие с хуманитарни мащаби.

Друга разлика с предишни кризи на нововъзникващите пазари (архетипната такава е Азиатската финансова криза от 1997-1998 г.) е структурата на дълга, която прави облекчаването му по-трудно. Докато през 2006 г. близо 80% от дълговете на бедните държави са концентрирани в Парижкия клуб и други международни организации, днес този дял е по-малко от 60%. Затова пък близо една пета от него се държи от Китай.

Примерът на Шри Ланка е показателен. Голяма част от нейния дълг от 50 млрд. долара се държи от държави, които са геополитически съперници. Поне 5 млрд. долара - а според някои изчисления двойно на тази сума - е дългът към Китай. Индия твърди, че има да си взима кредити в размер на 3.8 млрд. долара. Според МВФ Япония е дала на Шри Ланка заеми в размер на поне 3.8 млрд. долара. Дори само събирането на тези държави около една маса би било предизвикателство, а постигането на споразумение между тях - още повече.

Още в разгара на пандемията страните от Г-20 подеха инициатива за облекчаване на неустойчивите дългове на бедните държави, преди да се е стигнало до криза. Но първо фалитът на Замбия, а сега и този на Шри Ланка показват, че тази инициатива не е стигнала доникъде. Обтегнатите отношения между Запада и Китай още повече усложняват задачата. Западът не иска да дава помощи, които отиват в джобовете на китайските кредитори. Китай пък не показва особена охота да участва в преговори за преструктуриране на дългове. И както обобщава сп. Economist, резултатът е, че макар кризите на нововъзникващите пазари днес да представляват по-малка опасност за глобалната икономика, те са по-голяма опасност за хората, които трябва да ги преживеят.

Все още няма коментари
Нов коментар