Какво казва отглеждането на авокадо в Сицилия за изменението на климата и бъдещето на храната

Повишаването на температурите променя културите, които фермерите могат да отглеждат

В подножието на връх Етна Андреа Пасаниси се грижи за горичката си с авокадо. Започва да отглежда тропическите плодове в лозето на дядо си заради затоплящия се климат.

Пасаниси се влюбва в авокадото при пътуване до Бразилия като тийнейджър преди двайсет години и решава, като се върне у дома, да експериментира с отглеждането му в Сицилия. Изоставя плановете си да стане адвокат и използва земята на дядо си, за да отглежда авокадо, маракуя и личи, тропически плодове, които обикновено не виреят в Италия. "Дядо ми отглеждаше винено грозде, но стана твърде горещо поради промените в климата. Тази страна на планината е твърде топла за грозде, трябва да отидете по-нагоре", казва той пред Financial Times.

Оказва се, че мястото вече е перфектно за отглеждане на тропически плодове. Според Еторе Прандини, президент на италианския фермерски съюз Coldiretti, всяка година се наблюдават все по-дълги периоди с високи температури и тропическо време. Италианските фермери се възползват от "възможностите да произвеждат тропически плодове", казва той. Пасаниси е установил, че с високите нива на валежи и влажност климатът в Джаре, където се намира фермата му, е идеален за производството на авокадо. В момента произвежда около 1400 тона годишно.

Глобалното затопляне е предизвикало повишаване на температурите на италианския остров с около 1 градус през последните 30 години според доцент Франческо Виола от University of Cagliari. Много фермери в Италия се борят с горещата вълна, която през юни доведе до температури над 45 градуса в южните части на страната.

Опасност за виното

Проучвания за това как изменението на климата влияе на различните добиви на култури показват, че отглеждането на лозя е сред областите, които са най-засегнати от промените. "Виненото грозде е една от най-чувствителните култури", казва Елизабет Волкович, доцент в University of British Columbia в Канада. Според нейно проучване, среден ръст от 2 градуса в следващите години би направил 56% от лозарските райони в света непригодни за отглеждане на грозде.

Границите за отглеждане на грозде за вино се изместват на север както в Европа, така и в Северна Америка. След горещото лято на 2003 г. производителите на шампанско във Франция започват да търся алтернативни райони за отглеждане на грозде.

Великобритания и страни като Дания са на северната граница на виното в Европа. Хенри Уорд, чието семейство се занимава със земеделие в Кент вече 300 години, превръща част от земите си в лозя през 2006 г. след посещение на френската компания за шампанско Duval-Leroy. "Почвата в Кент е подобна на почвата за отглеждане на шампанско и те харесаха климатичните условия", казва той.

Уорд казва, че когато 81-годишният му баща започва да се занимава със земеделие през 1963 г., зърнените култури се събирали от началото до средата на септември. Днес това е изтеглено напред с около осем седмици и реколтата се прибира от юли до началото на август. Средните температури в югоизточната и централната част на Англия през последните 30 години са с почти 1 градус по-високи от тези през 1961-1990 г., сочат данните на Met Office на Великобритания. По-високите температури означават по-ранни реколти. Тенденцията е притеснителна, добавя Волкович, "като влак, излязъл от релсите".

"Климатична бомба"

"Селското стопанство е ограничено от климата, но през следващия век ще видим огромно разширяване на границите му", казва Лий Хана, старши изследовател в екологичната неправителствена организация Conservation International.

"Земеделието ще се промени изцяло. Голямата промяна е разширяването в рамките на Русия и Канада." Отглеждането на култури в тези райони ще увеличи световното производство на храни. Това е важно, като се има предвид, че някои експерти изчисляват, че светът ще се нуждае от 70% повече производство до 2050 г., за да изхрани населението, което се очаква да се увеличи с 2 млрд. през следващите 30 години. Хана обаче предупреждава, че може да се отприщи "климатична бомба" с освобождаването на допълнителни парникови газове от непокътнатата досега торфена почва. Въздействието върху водите и биоразнообразието също ще бъде опустошително, добавя той.

Правителствата трябва да започнат да се фокусират върху устойчивото развитие, в противен случай "ние сами си вредим", добавя той. "Съществува отговорен начин за увеличаване на производството на храни, който свежда до минимум щетите от изменението на климата, а има и безотговорно земеделие, което застрашава планетата. Искаме първото!"

"Повишаването на температурите променя работата ни заради екстремните метеорологични събития, които стават все по-чести", казва Прандини от Coldiretti, добавяйки, че през 2020 г. "има средно четири екстремни метеорологични явления на ден в Италия, включително бури, градушка, горещи вълни и торнадо".

Сицилианският фермер на авокадо Пасаниси казва, че справянето с новата несигурност на климата е трудно. "Това се проявява със сезоните, които не зачитат собствените си характеристики", казва той. И отбелязва, че "зимата" в Сицилия, която пристигаше през декември, сега идва през февруари, а есенните дъждове идват месеци по-рано. "Започнах с идеята за отглеждане на тропически плодове, имайки предвид изменението на климата, но след това осъзнах несигурността, която изменението на климата носи като цяло", казва той. Средиземноморието е гореща точка на изменението на климата, като южноевропейските и северноафриканските страни ще са изправени пред сериозен спад на валежите през следващите няколко десетилетия.

Във виненото имение в Кент Уорд също се пази от непредсказуеми метеорологични условия след необичайно студено начало на пролетта във Великобритания, последвано от месец дъжд. Той обаче остава уверен в дългосрочното бъдеще на бизнеса и казва: "Не бих засадил лозите, ако не мислех, че това ще съществува през следващите 100 години." Ако температурите във Великобритания продължат да се покачват обаче, никак не е сигурно дали теренът на Уорд ще е годен за отглеждане на грозде след 100 години.