Какво научихме от Турция за вредите от високата инфлация

Тя подкопава инвестициите и прави повечето хора по-бедни

Цените в Турция непрекъснато трябва да се предоговарят, за да бъдат в крак с ерозиращия паричен стандарт.
Цените в Турция непрекъснато трябва да се предоговарят, за да бъдат в крак с ерозиращия паричен стандарт.
Цените в Турция непрекъснато трябва да се предоговарят, за да бъдат в крак с ерозиращия паричен стандарт.    ©  Reuters
Цените в Турция непрекъснато трябва да се предоговарят, за да бъдат в крак с ерозиращия паричен стандарт.    ©  Reuters

Отне ѝ цяла вечност, а после трябваше само една нощ. Така влиятелният икономист Рудигер Дорнбуш, който почина през 2002 г., описa зараждането на една финансова криза. По неговите думи периодите на подем продължават много по-дълго, отколкото изглежда рационално или възможно, преди да завършат с не по-малко изненадваща скорост. Неустойчивото може да се поддържа по-дълго, отколкото предполагате.

Ако Дорнбуш все още беше тук, дори той би останал в недоумение от Турция. От години страната провежда безразсъден експеримент с нетрадиционна парична политика. Президентът Реджеп Тайип Ердоган смята, че по-високите лихви са причина за покачването на цените, а не лек за тях. В края на 2021 г., когато повечето държави или повишаваха лихвените проценти, или се готвеха да го направят, той нареди на Централната банка на Турция да намали своите. Резултатът беше предвидим, макар не и за Ердоган. За няколко месеца инфлацията скочи до почти 80%. Забележително е, че икономиката на Турция успя да продължи да расте. Реалният БВП е нараснал с 11% миналата година. Подемът на Турция изглежда нестихващ.

Изкушаващо е от налудничавия експеримент на Турция да се заключи, че високата инфлация е неприятност, но не чак толкова голяма. Изкушаващо, но погрешно. Вредите, които необузданата инфлация причинява, са безброй, но три от тях са особено видими в Турция: скъсяване на хоризонтите; натиск върху вземането на ежедневни решения и произволно преразпределение на богатството, което стоварва бремето на инфлацията върху онези, които са най-малко способни да го понесат.

Къси хоризонти и объркващи сигнали

Да започнем със скъсяването на хоризонтите. При стабилни цени хората не трябва да обръщат внимание колко се променя средното ниво на цените на годишна база. Стабилността позволява планиране в далечното бъдеще. В Турция обаче дългосрочният план е следващият месец. Високата инфлация е променлива. На вътрешния пазар бизнесът не може да предвиди вероятната си възвръщаемост в реално изражение, така че не е склонен да инвестира в нов капацитет и възможности. Това вреди дългосрочно на благосъстоянието. Има също и непосредствени разходи. Доставчиците не могат с месеци да чакат плащане, когато парите постоянно губят своята стойност. Вследствие на това се подкопават неформалният кредит и доверието, върху които се градят бизнес отношенията.

Вземането на решения също понася щети. Ценовите сигнали, които насочват ресурсите към тяхното най-добро използване, се изкривяват. Бизнесите не могат да различат увеличенията на цените, които дават информация за търсенето и предлагането в техните конкретни отрасли, от тези, които са породени от падащата стойност на парите. Също толкова лошо е и постоянното усилие да тичаш напред само за да се задържиш на същото място. Цените непрекъснато трябва да се предоговарят, за да бъдат в крак с ерозиращия паричен стандарт. Това е изтощително, а освен това и разяжда обществото. Постоянните пазарлъци създават търкания между фирми и доставчици, предприятия и клиенти, наемодатели и наематели.

Обедняване и недоволство от политиците

Това е свързано с третия голям проблем, ефекта на инфлацията върху разпределението на богатството. Усилията да избегнеш "инфлационния данък" често се свеждат до това да го прехвърлиш на някой друг. Бизнесите с право се оплакват от нестабилността, причинена от инфлацията, макар в Турция да го правят най-вече помежду си. Но по-големите фирми в страната имат ресурсите и познанията да се предпазят от скока на цените.

Богатите имат имоти и депозити в твърда валута, за да защитят богатството си. Останалите нямат такъв късмет. Неотдавнашно проучване установи, че повече от една трета от турците не са в състояние да задоволят основните си потребности. Като включим и тези, които едва успяват да го направят, частта, която изпитва затруднения, се повишава до четири пети. Логично е, че бедните страдат най-много от инфлацията. Но турците от средната класа също са потърпевши. Докато тяхната покупателна способност намалява, а сигурността за работното им място се руши, мнозина изпадат от средната класа и изпитват едновременно болка и гняв от загубата на статус.

Политиката в условия на инфлация е лоша навсякъде, но е особено трудна в Турция. Повечето избиратели, изглежда, обвиняват Ердоган за инфлацията. Според проучванията той и партията му губят подкрепа преди изборите, насрочени за следващия юни. Големият страх е, че Ердоган може да прибегне до нечестни средства, за да задържи властта - като затвори опонентите си например или като обяви извънредно положение. Прозрението на Дорнбуш, че неустойчивото може някак да се поддържа, носи плашещ извод. Никоя ситуация не е толкова лоша, че да не може да се влоши още.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    guentchovelev avatar :-P
    guentchovelev

    Всеки народ си заслужава управниците .. :-)
    Аз съм много учуден, че още го търпят Ердоган .. идващите избори е пътник. Освен ако не стане кат втори Путин ...

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал

Един събор, гол на 70%

Един събор, гол на 70%