САЩ и Китай си показаха мускули заради Тайван

Нищо ново. Така се почна и в Украйна с посещението на вицепрезидента тогава Байдън. Следва проамериканизация на властта там, военни договори, износ на демокрация и прочее процедури, които предшестват военни конфликти. И ако все пак РФ определено пази украинците, при толкова мтого китайци на континенга НОАК едва ли ще се бие с една ръка в Тайван. Със САЩ.

Студено, студено!
Азия със западен тип логика не може да се обясни. Там е друга цивилизация, друг темперамент, друго усещане за време.

Пък и нещо не се връзва: за да попречи на визитата, Китай извади два самолетоносача, приготви ракети със среден обсег, за трети път (след Корейската и Виетнамската войни) каза възловото словосъчетание, че НОАК няма да седи със скръстени ръце, пък Нанси кацна безпрепятствено в Тайван.
И нищо не се случи. Натрупаното напрежение изтече като отрязано с нож.
А дали е така?
Ще предложа малко по-различен прочит на събитията.

Би трябвало да се смята, че КНР е понесла репутационна щета, след като не успя да осуети визитата на Пелоси. Но вялата реакция на Пекин с очакваните закани след кацането й трябва да говори, че всъщност Нанси донесе на президента Си Royal Flush за предстоящия през есента възлов конгрес на ККП, защото вече никой в Китай не може да бъде убеден, че САЩ искат да водят диалог, а не търсят конфронтация с КНР.
Нищонезначещото посещение на г-жата изби козовете на китайските комсомолци-западници и вероятно на конгреса Ли Къциян ще се прости с поста на премиер, а сподвижнците му - със своите. ККП ведемо ще се консолидира около националистическото ръководство на Си за десетилетие поне.

С тектическата си победа от визитата на Нанси САЩ затвърдиха стратегически противник в лицето на Китай.
А Пекин получи нагледен урок, че невоенните му средства за защита на националните интереси са много ограничени. И е повече от сигурно, че ще заложи на сила, за да реши веднъж завинаги Тайванския въпрос.

Реално САЩ бяха факторът, които заради привличането на КНР на своя страна срещу СССР през 70-те години извадиха Тайван от ООН и на негово място вкараха комунистически Китай, който скоро стана и постоянен член на СС на ООН. Днес Китай в СС гласува с Русия или поне не й налага вето. Затова САЩ предприеха спрямо Пекин панически ходове, идентични на тези, които предприеха в последните години срещу другия си враг - Русия - в Украина.
Ще стане ли Тайван китайската Украина?
По-скоро да.
Различното в случая е, че за разлика от Русия в Украина, в Тайван моментът Х ще бъде избран от Пекин.
И часовникът чъка.

Часовника цъка но и въоръжението е от друг тип.
Само погледнете разликата между бвп-то на Украйна и Тайван. Да не говорим че Тайван е остров а не е гола безкрайна поляна.

Стара максима, приписвана ту на Чърчил, ту на ген. Патън, е, че генералите винаги се готвят за последната война. А пък им се налага да водят новата... Факт, Тайван е остров (което обаче е нож с две остриета), отделен от материков Китай от 180 км пролив, планински,богат и много добре въоръжен. При евентуална военна операция на НОАК това ще е военно-логистичен проблем, не стратегически. Визитата на Нанси се приема (далеч не от всички обаче, дори в собствената й ДП) като тактически успех. Стратегически е провал. Тя не беше необходима и няма да донесе полза на никого в САЩ, още по-малко в Тайван, а защо се случи все пак, е интересен въпрос. Препоръчвам по въпроса книгата на Ричард Ханания Public Choice Theory and the Illusion of Grand Strategy, в която се разкрива доста за вземането на решенията в американската външна политика.

Ше им пръднат жълтаците на янкитата, ако искат да им фръкнат кашоните самолетогмуркачи мое се пробват...

До коментар [#4] от "weiss":

В случая далеч по-съществен е механизмът за вземане на решения в КНР.
Както споменах в горния пост по повод кацането на Нанси, невоенните средства за защита на националния суверенитет на Китай се оказаха силно неефективни. Дипломация, икономика - бошлаф.

Остават оръжията.
Китай на мига обяви военни маневри около Тайван в пет зони, които по същество откъсват острова от света, защото спират въздушния и морски транспорт. До 15 август, докогато са обявени ученията. Ако не ги удължат, което е повече от сигурно.

Зоните на военна активност на НОАК са в зони на досегашни договорени демаркационни линии между Пекин и Тайпе, което трябва да говори, че тези договорености са вече минало. Особено съществена е китайската военна активност на изток и югозапад от острова, защото ВМС са розположени непосредствено срещу тайванските военни бази Хуалян и Тайдун на източното крайбрежие и Каошунг на ЮЗ.

По всичко личи, че КНР привежда в действие опаративния си план за превземане на острова и го пробва в имитация на бойна обстановка.

Докъде ще се стигне сега е трудно да се прогнозира, но не е зле да се изходи и от факта, че Китай прекрати ВСИЧКИ форми на военно сътрудничество със САЩ. Всички!

Една бабешко краче, стъпило не където трябва, какви колосални бели може да донесе на родината си...