Държавните петролни гиганти ще решат съдбата на енергийния преход

Макар да възнамеряват да добиват още петрол напред в годините, дори те не могат напълно да пренебрегват климатичните промени

Националните петролни гиганти заедно произвеждат три пети от световния суров нефт и половината природен газ.
Националните петролни гиганти заедно произвеждат три пети от световния суров нефт и половината природен газ.
Националните петролни гиганти заедно произвеждат три пети от световния суров нефт и половината природен газ.    ©  Reuters
Националните петролни гиганти заедно произвеждат три пети от световния суров нефт и половината природен газ.    ©  Reuters

Климатичните активисти обичат да изкарват ExxonMobil и Shell най-големите злодеи. Частните енергийни гиганти като тях биват въвлечени в прокси битки, правни спорове и други форми на натиск, които да ги откажат от петрола и газа в полза на възобновяеми енергийни източници и други зелени технологии. Те са привлекателна мишена: имат широки дистрибуторски мрежи и известни марки, податливи на бойкот от потребителите. Подобен натиск често е добре дошъл - в борбата срещу глобалното затопляне всяко малко усилие е от значение. Но на петролния пазар частният сектор тежи по-малко, отколкото бихте предположили. Държавните петролни гиганти по света са тези, чието поведение до голяма степен ще определи дали енергийният преход ще бъде успешен.

Ако публичните гиганти са "големият петрол", тогава националните (national oil companies, NOC-ове на индустриален жаргон) са "огромният петрол". Заедно те произвеждат три пети от световния суров нефт и половината природен газ, а големите международни петролни компании - малко над една десета (останалото се изпомпва от по-малки самостоятелни фирми). Те държат две трети от оставащите запаси от открит нефт и газ в световен мащаб. Четири дружества - ADNOC в Обединените арабски емирства (ОАЕ), венецуелската PDVSA, QatarEnergy и Saudi Aramco - притежават достатъчно въглеводороди, за да продължат да произвеждат със сегашните темпове още над четири десетилетия.

Истински големите замърсители

Ако мислите, че петролните производители от частния сектор напоследък правят огромни приходи заради цените на суровия петрол от 100 или повече долара за барел, тяхната "плячка" бледнее пред тази на техните конкуренти, подкрепяни от държавата. Според енергийната консултантска компания Wood Mackenzie, ако средната цена на петрола до 2030 г. е 70 долара, 16-те най-големи NOC-ове ще приберат 1.1 трлн. долара повече в сравнение с базовия случай при цена от 50 долара. Половината от тази награда ще отиде при емирските, кувейтските, катарските и саудитските компании. Руски гиганти като "Роснефт", предимно избягвани от Запада след инвазията в Украйна през февруари, но приветствани от Китай и други азиатски клиенти, биха прибрали близо една пета. И тъй като частният сектор бива засрамван и притискан да възприеме бъдеще с по-ниски въглеродни емисии, тежестта на държавните фирми само ще расте.

В такъв случай е обезпокоително, че напредъкът на държавните гиганти към декарбонизация е толкова незначителен. Докато емисиите на парникови газове на водещите големи частни компании са се стабилизирали или са достигнали своя връх, същото важи само за две държавни фирми: бразилската Petrobras и колумбийската Ecopetrol. Кавита Джадхав от Wood Mackenzie изчислява, че държавните гиганти отделят под 5% от капиталовите си разходи за енергийния преход, а американските и европейските фирми - средно 15% (виж графика 3). NOC-овете от развиващите се страни също така са подали много по-малко заявления за патенти за зелени идеи в сравнение с международните си конкуренти, твърдят Ейми Майерс Джафе и колегите ѝ от Лабораторията за климатична политика на университета Тъфтс.

Обезпокоително, че напредъкът на държавните гиганти към декарбонизация е толкова незначителен.

Не всички държавни мастодонти обаче са еднакви. Както отбелязва Даниел Йергин, енергиен експерт в изследователската фирма S&P Global, NOC-овете са много по-разнообразни от частните фирми. S&P Global идентифицира 65 от тях по целия свят, от неуспешни примери като PDVSA, зле управлявана от лявата диктатура във Венецуела, до професионално ръководени фирми, листнати на борсата, които принципно са отговорни пред миноритарните акционери (по-специално Aramco или норвежката Equinor). Нищо чудно, че те се различават и по степента си на замърсяване.

В двата края на зеления спектър

Голяма част от "най-кафявите" национални петролни компании са в Африка, Азия и Латинска Америка. Повечето са зле управлявани и имат малки или непривлекателни резерви. Тези в Алжир и Венецуела отделят три до четири пъти повече въглерод при производството на петрол, отколкото геоложки по-облагодетелстваните и по-добре управлявани фирми като ADNOC и Aramco, и изгарят седем до десет пъти повече газ на барел в сравнение с QatarEnergy.

Тези данни, плюс проблемите с управлението, все повече отблъскват от такива държавни компании подкрепата на международни фирми, които в миналото са ги снабдявали с технически и финансови средства. Кристиян Малек от банката JPMorgan Chase изчислява, че частните петролни гиганти гарантират между 40% и 60% от инвестициите, направени от NOC-овете извън Персийския залив. Сега, както изпълнителният директор на една западна компания се изразява, дори огромните приходи от някой африкански проект може да не си заслужават "предвид грижите, които би ми създал". Бен Кейхил от Центъра за стратегически и международни изследвания, американски тинк-танк, поставя в тази категория алжирската Sonatrach, анголската Sonangol, индонезийската Pertamina, мексиканската PEMEX и нигерийската NNPC. Те биха могли да добиват повече сега, за да си осигурят възможно най-много приходи, преди активите им да останат напълно неизползваеми.

В другия край на зеления спектър амбициозните държавни гиганти използват днешните неочаквани приходи от изкопаеми горива, за да се отдалечат от мръсната енергия, особено в страни с намаляващи запаси и сериозни цели за понижаване на емисиите на парникови газове. Алекс Мартинос от издателската компания Energy Intelligence смята, че тези фирми, предимно от среден калибър, през последните три години са последвали европейските гиганти в ускоряването на инвестициите в чиста енергия, като често дори са изпреварвали по този показател американски компании. Сред примерите са малайзийската Petronas и тайландската PTT, които бързо преминаха към възобновяеми енергийни източници. PTT също така прави преход към електрическите превозни средства. Ecopetrol участва в проекти за вятърна и слънчева енергия, a наскоро придоби електропреносна компания. Китайската CNOOC сега иска въглеродните ѝ емисии да достигнат своя максимум до 2028 г. и се зарича, че енергията от неизкопаеми горива ще съставлява над половината от вътрешното производство до 2050 г. в съответствие с обещанието на президента Си Цзинпин, че китайските емисии ще започнат да спадат преди 2030 г.

Средната група

Най-значителната група е някъде по средата. Това са компании, най-вече в Персийския залив и Русия, с евтини, нисковъглеродни и дълготрайни резерви, които ще надживеят както по-слабо обезпечените NOC-ове, така и големите частни компании. Те ще продължат да добиват с години, дори десетилетия. Само че някои от тях се опитват да го правят по по-чист начин.

Petrobras смята, че по-новите ѝ находища произвеждат петрол с до 40% по-малко емисии на парникови газове на барел от средното за света. Вместо да прави големи залози във възобновяеми източници, бразилската фирма декарбонизира петролните си операции с инвестиции в изцяло електрически производствени съоръжения и съдове. Наскоро тя си осигури "зелен" заем от 1.3 млрд. долара, при който лихвеният процент пада, ако фирмата отделя по-малко въглерод, и обвърза възнагражденията на ръководителите с целите за емисиите.

Плановете на средната група за капиталови разходи, макар като цяло да изглеждат отчетливо замърсяващи, също крият интересни "зелени" моменти - особено ако изместим фокуса от техните собствени проекти към съвместно спонсорираните с други държавни организации. Да вземем за пример ОАЕ, чийто министър на индустрията Султан ал-Джабер казва "видяхме предупреждението преди 16 години". Тогава държавата създава Masdar, пионерска фирма за чиста енергия, която днес има инвестиции в 40 страни.

Заедно с ADNOC и големия суверенен фонд Mubadala, Masdar залага много на водорода наред с други неща, като подписа споразумения с Германия и Япония за разработване на зелени вериги за доставки за износ на чистото гориво с обещаващо бъдеще. Aл-Джабер говори за "реалистичен енергиен преход", т.е. такъв, който за известно време включва някои изкопаеми горива. Но той настоява още, че "подсигуряването на бъдещето на нашите нефтени и газови операции винаги е било на първо място в дневния ни ред". ОАЕ е дом на IRENA, международна агенция за възобновяеми енергийни източници, и ще бъде домакин на годишната среща на върха на ООН за климата през 2023 г.

Хеджиране на риска, а не смяна на посоката

След това идва и най-големият мастодонт в стаята, Саудитска Арабия. Йергин одобрява "голямата и диверсифицирана" програма за изследване и развитие на Aramco. Колосът, казва той, прилага в енергийния преход своята "първокласна инженерна способност, мащаб и умения за реализация". Майерс Джафе от университета Тъфтс нарича усилията на компанията за иновации "много агресивни", като посочва инвестициите в пречистване на емисиите чрез улавяне на въглерод. Отделно от Aramco, Саудитска Арабия влага 5 млрд. долара в проект за екологичен водород във футуристичния пустинен град Неом с цел да стане най-големият износител на водород в света.

Хеджиращият залог не трябва да се бърка с фундаментална промяна на стратегията. Миналата година министърът на енергетиката на Саудитска Арабия Абдулазиз бин Салман ясно заяви визията на кралството: "Ние все пак ще бъдем последният оцелял и всяка молекула въглеводород ще бъде извадена." В обозримо бъдеще повечето NOC-ове ще споделят тази нагласа. Свидетелство за плачевното бездействие в областта на климата е, че дори и най-малкото водено от държавата усилие изглежда почти обнадеждаващо.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал

Един събор, гол на 70%

Един събор, гол на 70%