Турция може да бъде санкционирана от Запада, ако помага на Русия да заобикаля санкциите

След срещата на Ердоган с Путин САЩ и ЕС следят внимателно сближаването между двамата лидери

Турският президент Реджеп Ердоган се срещна с руския си колега Владимир Путин в Сочи по-малко от три седмици след като двамата разговаряха в Техеран
Турският президент Реджеп Ердоган се срещна с руския си колега Владимир Путин в Сочи по-малко от три седмици след като двамата разговаряха в Техеран
Турският президент Реджеп Ердоган се срещна с руския си колега Владимир Путин в Сочи по-малко от три седмици след като двамата разговаряха в Техеран    ©  Reuters
Турският президент Реджеп Ердоган се срещна с руския си колега Владимир Путин в Сочи по-малко от три седмици след като двамата разговаряха в Техеран    ©  Reuters

Затоплянето на отношенията между Анкара и Москва може да има последствия за Турция, ако страната реши да помага на Кремъл да заобикаля санкциите, наложени заради войната в Украйна. Това споделят пред Financial Times високопоставени европейски държавни служители, според които западните правителства следят отблизо връзките между двете страни. Повод за опасенията стана четиричасовата среща между турския президент Реджеп Тайип Едроган и руския му колега Владимир Путин в Сочи в края на миналата седмица и ангажиментите им за разширяване на сътрудничеството в областта на търговията и енергетиката.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Затоплянето на отношенията между Анкара и Москва може да има последствия за Турция, ако страната реши да помага на Кремъл да заобикаля санкциите, наложени заради войната в Украйна. Това споделят пред Financial Times високопоставени европейски държавни служители, според които западните правителства следят отблизо връзките между двете страни. Повод за опасенията стана четиричасовата среща между турския президент Реджеп Тайип Едроган и руския му колега Владимир Путин в Сочи в края на миналата седмица и ангажиментите им за разширяване на сътрудничеството в областта на търговията и енергетиката.

Намеците за потенциални наказателни мерки срещу Турция идват, след като Украйна е прихванала документ, очертаващ начини да се помогне на Русия да заобикаля санкциите, като използва турски банки, твърдят от украинското разузнаване. Ердоган се опитва да поддържа "балансиран" подход към Русия след инвазията ѝ в Украйна. Турция осъди агресията, но не наложи санкции срещу Кремъл, нито затвори въздушното си пространство за Русия. След срещата между двамата държавни глави в петък Ердоган заяви, че Турция ще плаща в рубли част от доставките си на природен газ.

Според информация на Business Insider пет турски банки вече са започнали да използват руската платежна система "Мир", което на практика подкопава ефективността на западните санкции. След като Mastercard и Visa спряха операциите си в Русия, картите "Мир" ще позволят на руснаците да плащат за покупки в Турция. Страната е топ дестинация за руски туристи, като през 2019 г. броят им достига около 7 млн. по данни на Nikkei.

Риск от "вторични санкции" срещу Турция

Страните могат да призоват своите компании и банки да се изтеглят от Турция, предполага високопоставен западен служител, което би било необичайна мярка срещу съюзник от НАТО. Подобни действия биха навредили на турската икономика, която и без това в момента изживява сътресения.

В ЕС все още не е имало официални дискусии за възможните последици за Анкара. Няколко от източниците предупреждават, че не е ясно какво точно са се договорили Ердоган и Путин и че общо европейско решение за санкции срещу Турция би било трудно постижимо предвид разногласията вътре в блока. Въпреки това отделни страни биха могли самостоятелно да предприемат мерки, като например да поискат от големите финансови компании да намалят финансирането за турски бизнеси. Подобен ход вероятно ще срещне опозиция от някои европейски правителства и компании поради силни икономически интереси. Турция е дълбоко интегрирана в западната финансова система, а западни компании от Coca-Cola и Ford до Bosch и BP успешно оперират в страната от години.

Вашингтон многократно предупреди за "вторични санкции" срещу страните, които помагат на Русия да избегне наложените срещу нея мерки заради войната в Украйна. През юни заместник-министърът на финансите на САЩ Уоли Адейемо се срещна с турски държавни служители и банкери и ги предупреди да не стават канал за незаконни руски пари.

Дипломатическите отношения на Ердоган със Запада вече са обтегнати. През 2020 г. Вашингтон наложи санкции на Анкара заради купената от нея система за противовъздушна отбрана С-400 от Москва. Тези мерки обаче бяха по-скоро насочени към отбранителната индустрия на страната, отколкото към по-широката икономика.

Турският президент притежава значителни лостове за влияние. Той многократно е заплашвал да наложи вето на приемането на Швеция и Финландия в НАТО и е жизненоважен партньор за Европа относно бежанците и борбата с тероризма. Страната е домакин на около 3.7 млн. сирийци като част от сделка, сключена с ЕС през 2016 г., която помогна да се спре потокът от мигранти към Европа. Турция също така изигра важна посредническа роля за постигане на сделка за износ на зърно от Украйна, която би могла да предотврати глобална хранителна криза.

Все още няма коментари
Нов коментар