Как напрежението между Китай и Тайван може да повлияе на глобалните търговски вериги

През Тайванския проток преминават важни пътища от Япония и Южна Корея до Европа

Общо три от шест зони в близост до Тайванския проток, водната ивица, свързваща Китай с острова, бяха блокирани
Общо три от шест зони в близост до Тайванския проток, водната ивица, свързваща Китай с острова, бяха блокирани
Общо три от шест зони в близост до Тайванския проток, водната ивица, свързваща Китай с острова, бяха блокирани    ©  Reuters
Общо три от шест зони в близост до Тайванския проток, водната ивица, свързваща Китай с острова, бяха блокирани    ©  Reuters
Темата накратко
  • Продължителни военните обучения в близост до двете основни пристанища на Тайван, крият рискове за международната търговия и в дългосрочен план биха й навредили.
  • Половината от световните контейнерни превози и 88% от най-големите товарни кораби в света са преминали през пролива тази година.
  • Добра новина е, че в началото на тази седмица трафикът във въздушното пространство над Тайван започва да се нормализира.

Ескалиращото напрежение между Китай и Тайван отново изведе на преден план рисковете, от които са заплашени глобалните търговски вериги. Военните учения, последвали визитата на председателя на Камарата на представителите в САЩ Нанси Пелоси в Тайван, наподобяват опити за блокада на зависимия от износ остров, над който Пекин претендира, че има суверенитет. Миналата седмица някои търговски кораби бяха принудени да променят курса си, а авиокомпаниите отмениха полети, след като получиха указания от Пекин за територии, които да избягват по време на ученията.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Продължителни военните обучения в близост до двете основни пристанища на Тайван, крият рискове за международната търговия и в дългосрочен план биха й навредили.
  • Половината от световните контейнерни превози и 88% от най-големите товарни кораби в света са преминали през пролива тази година.
  • Добра новина е, че в началото на тази седмица трафикът във въздушното пространство над Тайван започва да се нормализира.

Ескалиращото напрежение между Китай и Тайван отново изведе на преден план рисковете, от които са заплашени глобалните търговски вериги. Военните учения, последвали визитата на председателя на Камарата на представителите в САЩ Нанси Пелоси в Тайван, наподобяват опити за блокада на зависимия от износ остров, над който Пекин претендира, че има суверенитет. Миналата седмица някои търговски кораби бяха принудени да променят курса си, а авиокомпаниите отмениха полети, след като получиха указания от Пекин за територии, които да избягват по време на ученията.

Общо три от шест зони в близост до Тайванския проток, водната ивица, свързваща Китай с острова, бяха блокирани. Протокът се счита за основен търговски път между Китай и Япония - съответно втората и трета по големина световни икономики, както и Европа, чието технологично развитие зависи от вноса на компютърни чипове от източноазитските страни. Протокът също така е от значение за технологичния гигант Южна Корея, защото се използва за пренасянето на промишлени стоки от заводите в Азия до много от потребителите по света.

Военните учения на Китай бяха планирани да продължат само няколко дни. Но анализатори твърдят, че маневрите могат да продължат за неопределен период от време, повишавайки напрежението, пише Financial Times.

"Продължителните или редовни учения в Тайванския проток биха могли да създадат значителни смущения в търговията на Тайван с останалия свят и в глобалните търговски вериги", смята Хомин Лий, макростратег за Азия в Lombard Odier.

Половината от световните контейнерни превози и 88% от най-големите товарни кораби в света са преминали през пролива тази година според данни на Bloomberg.

Въпреки че ученията са "изключително честа практика в крайбрежните води", те обикновено са ограничени до райони с по-малко трафик, обясняват от Braemar Shipping. Според компанията обикновено през протока на ден преминават 1 млн. барела петрол и петролни продукти. Неин представител съобщава, че знае за най-малко двама собственици на големи кораби, които са помолили корабите да избягват протока след съобщения за опасност в района.

40% от износа на Тайван е за Китай и Хонконг

Японската корабна група NYK Line издаде предупреждение да се избягва проливът, докато южнокорейският превозвач Korean Airlines отмени всички полети между Сеул и Тайпе в четвъртък и петък. Корейските медии съобщиха също, че Asiana Airlines е отменила полетите си между Сеул и Тайпе, докато хонконгската Cathay Pacific заяви, че "следи отблизо развитието в района".

Дългосрочни ефекти

Продължителни военните обучения в близост до двете основни пристанища на Тайван крият рискове за международната търговия и в дългосрочен план биха й навредили.

Тайван е ключово звено в глобалните търговски вериги за доставка на технологии, защото повечето от частите се произвеждат в страните от Югоизточна Азия. През протока преминават доставките на кампании като Taiwan Semiconductor Manufacturing Co, която осигурява 90% от световния продукция на иновативни чипове, както и на производителите надолу по веригата като доставчика на Apple - Foxconn.

Поради тази причина потенциална блокада на протока излага на риск не само Тайван, но и световните търговски вериги в технологичната и други индустрии. Някои американски компании, опериращи в Тайван, вече изказват притесненията си относно въздействието на възможна китайска военна агресия срещу самоуправляващия се остров, съобщава Politico. Както малки и средни, така и компании от Fortune 500 вземат превантивни мерки за защита на активите и служителите си при евентуален конфликт.

Последици от блокадата на протока биха били пагубни и за икономиката на Тайван, тъй като 40% от нейния износ е насочен към Китай и Хонконг според данни на Capital Economics. Китай вече започна да упражнява натиск над Тайван, като прекрати вноса на редица селскостопански продукти от острова.

"В случай на бедствие, което да затвори Тайван за определен период от време, наистина не знам как глобалната верига на доставки за технологичната индустрия би могла да оцелее", каза Дан Нистед, вицепрезидент на TriOrient Investments. "Ще има работа на стойност поне 3 до 4 трлн. долара, която потенциално няма да бъде свършена."

Пол Цуи, управляващ директор на базираната в Хонконг фирма за логистични услуги Janel Group, която обслужва компании като General Electric, каза, че някои клиенти са изразили загриженост за щетите върху бизнеса от посещението на Пелоси.

"Ако напрежението в Тайванския проток наистина ескалира, разходите и времето за доставки ще се увеличат значително и последствията може да са по-лоши от тези по време на Covid", казва Цуи.

Добра новина е, че в началото на тази седмица трафикът във въздушното пространство над Тайван започва да се нормализира, а алтернативните маршрути ще бъдат преустановени.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Темата - очаквано - е убита от "авторката".
    Естествено, липсва причинно-следствената връзка от украинизицията от САЩ на Тайванския въпрос.

    По-същественото е, че независимо кой е обявен за "автор" на приличащите си като кокоши яйца текстове, на очи се набива кономерност.

    Абсолютната повторяемост на система от елементи при "изграждането" на външнополитическите материали в Капитал ме кара да мисля, че реални журналисти на Иван Вазов 30 няма, а генерирането на текстовете се върши от компютърна програма, която джурка на случаен принцип и някакви зададени nickname, като СГ, МС и днешната "експертка" по Тайван Юлвие Изет от някакво НПО за млади
    таланти. Тя не уреждаше ли пътувания на ученици по програми?!

    Вече мога да направя и ръководство за генериране на "статии" тип Капитал:
    1. Задължително позоваване на FT или Reuters. Еднократно;
    2. Цитиране на двама-трима абсолютно непознати на публиката "експерти" (генерирани от програмата на случаен принцип), представители на също толкова неизвестни "авторитетни" компании/университети;
    3. Промъкване в свързващия тия жалони текст на твърдения (без нужда да се подкрепят с факти/доказателства) от политическия речник на страната-грантодател.
    Програмка!

    Затова в Капитал никога не присъстват познати на публиката експерти по предлаганите теми. Няма и интервюта, защото те се правят от живи хора, а не от ботове.
    Пък и уважаващи себе си личности няма как да бъдат накарани да произнесат нужната на Капитал в пропагандния момент словесна конфигурация.

    Затова - генерираща текстове компютърна програмка!
    Фураж за публиката!

    Нередност?
Нов коментар