Аз съм Джорджа

Коя е изгряващата звезда Мелони, лидер на неофашистка партия и вероятен бъдещ премиер на Италия

За успеха на Мелони помагат харизмата й и опитите й да изчисти токсичния имидж на партията си
За успеха на Мелони помагат харизмата й и опитите й да изчисти токсичния имидж на партията си
За успеха на Мелони помагат харизмата й и опитите й да изчисти токсичния имидж на партията си    ©  Reuters
За успеха на Мелони помагат харизмата й и опитите й да изчисти токсичния имидж на партията си    ©  Reuters
Темата накратко
  • Перспективата за премиер като Мелони след авторитетното и стабилизиращо управление на Драги разбираемо буди опасения.
  • Успокоението е, че по отношение на бюджетната дисциплина засега Мелони излъчва правилните сигнали.
  • Вътрешните боричкания в коалицията може да се окажат най-голямата спирачка срещу това тя да свърши големи бели.

"Аз съм жена, майка, италианка и християнка." Тези думи на Джорджа Мелони, изгряващата звезда на националистическата десница в Италия, преди няколко години биват подети от двама DJ-и, недоволни от възгледите й за гей браковете. Те взимат репликите й и ги миксират с танцувален ритъм. Песента се изстрелва към върха на класациите и вместо да дискредитира Мелони, допринася за нарастващата й популярност. "Това, което беше замислено като оръжие срещу моите идеи, парадоксално се превърна в мощно средство за усилването и разпространението им", описва случката самата Мелони.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Перспективата за премиер като Мелони след авторитетното и стабилизиращо управление на Драги разбираемо буди опасения.
  • Успокоението е, че по отношение на бюджетната дисциплина засега Мелони излъчва правилните сигнали.
  • Вътрешните боричкания в коалицията може да се окажат най-голямата спирачка срещу това тя да свърши големи бели.

"Аз съм жена, майка, италианка и християнка." Тези думи на Джорджа Мелони, изгряващата звезда на националистическата десница в Италия, преди няколко години биват подети от двама DJ-и, недоволни от възгледите й за гей браковете. Те взимат репликите й и ги миксират с танцувален ритъм. Песента се изстрелва към върха на класациите и вместо да дискредитира Мелони, допринася за нарастващата й популярност. "Това, което беше замислено като оръжие срещу моите идеи, парадоксално се превърна в мощно средство за усилването и разпространението им", описва случката самата Мелони.

След като завладява дансингите, сега Мелони се е насочила към друга цел - "Палацо Киджи", премиерския дворец в Рим. Нейната партия "Италиански братя" води в проучванията преди предсрочните избори на 25 септември, свикани след краха на правителството на Марио Драги. И ако няма някакви сериозни размествания в нагласите в оставащите до вота седмици, 45-годишната бивша журналистка изглежда готова да поеме властта начело на дясна коалиция.

Това би направило Мелони не само първата жена - премиер на Италия, но и първия лидер на страната от партия, чиито корени могат да бъдат проследени назад до фашисткото движение на Бенито Мусолини. Второто е част от обяснението защо възходът й буди притеснения както в Италия, така и сред европейските й партньори.

"Първо Италия и италианците"

Само преди четири години "Италиански братя" (име, което идва от първия стих на италианския химн) беше маргинална партия, спечелила едва 4% в парламентарните избори. Сега е водеща сила с 24% пред лявоцентристката Демократическа партия на бившия премиер Енрико Лета с 23%. Когато се прибавят очакваните проценти на коалиционните партньори на Мелони - популистката "Лига" на Матео Салвини с 14% и "Форца Италия" на Силвио Берлускони с 8% - изглежда, че десницата се е запътила към убедителна победа и парламентарно мнозинство, което на теория да й позволи да управлява пълен петгодишен мандат. Комичната бъркотия в лявоцентристкото пространство, където една партия поставя условие, че ще се съюзи с втора само ако трета не участва или кандидатът за премиер е друг, пречи на формирането на силна коалиция и още повече улеснява задачата на десния блок.

Изстрелването на "Италиански братя" от периферията на италианската политика до висшия ешелон се дължи на един човек - Джорджа Мелони. "Тя е най-добрата и най-способната във формацията. Тя е политическо животно и без нея партията не би била там, където е сега", посочва Джована Реанда, политически кореспондент на лявото Radio Radicale и критик на Мелони.

Дете на майка от Сицилия и баща от Сардиния, който напуска семейството, когато тя е малка, Мелони израства в работническия римски квартал "Гарбатела" и интересът й към политиката се събужда още на 15-годишна възраст, когато се присъединява към "Италианското социално движение", неофашистка формация, основана през 1947 г. от бивш министър на Мусолини. "Тя беше истински активист, твърда, борбена, тази, която държи мегафона и води демонстрациите", спомня си Карло Фиданза, евродепутат от "Италиански братя", който познава Мелони от началото на 90-те.

Това е началото на политическа кариера, която през 2006 г. я изпраща в парламента като депутат, а две години по-късно, едва на 31 години, тя става най-младият министър в италианската история. Парадоксално този, който я кани в правителството и в голямата политика, е Силвио Берлускони. През 2012 г., когато десницата се раздробява под натиска на финансовата криза и секс скандалите около Берлускони, Мелони се отделя и основава "Италиански братя". Сега формацията на някогашния й ментор Берлускони е младши партньор във водената от нея дясна коалиция.

За успеха на Мелони помагат както харизмата й и опитите й да изчисти токсичния имидж на партията си, така и фактът, че "Италиански братя" беше единствената партия, която остана опозиция на "правителството на националното единство" на Драги, което й позволи да действа като магнит за всички, несъгласни с управлението.

Въпреки усилията да изкара партията си от крайнодесния ъгъл, Мелони твърди, че е "в мир с фашизма" и не се дистанцира еднозначно от него. В автобиографията си Il sono Giorgia ("Аз съм Джорджа") тя пише, че е наясно как навлиза в политическо минно поле: "Ние сме деца на нашата история. Както и при всички други нации извървеният от нас път е сложен, много по-сложен, отколкото мнозина биха искали да се знае." И добавя: "В живота ми няма нищо, за което трябва да се извинявам. Но в две от три телевизионни дискусии трябва да говоря за история, а не за актуална политика." Тя предупреждава своите съпартийци да се въздържат от крайни изказвания и най-вече да не правят т.нар. римски поздрав - жест с изпъната ръка, наподобяващ нацисткия поздрав. Но мнозина се питат защо една партия, която иска да се представи за умерена и да не бъде свързвана единствено с фашистката носталгия, включва в партийните си листи правнуците на Дучето и има за лого стилизиран пламък в цветовете на италианското знаме, вечен огън, който фигуративно гори на гроба на Мусолини.

"За това, че Мелони стигна толкова далеч, отговорност носят всички, които я легитимираха - от медиите, които определят Салвини и Мелони за дясноцентристи, през Берлускони и Грилини, които й дадоха власт, до дезориентираната левица, която я подцени", казва пред Deutsche Welle испанската журналистка Алба Сидера, която от дълго време следи десните партии в Италия. "Мелони не е произлязла от нищото. Тя от години се подготвя да стане министър-председател."

Сега тя влиза в кампанията с лозунга "Първо Италия и италианците" и дава на избирателите това, което искат да чуят - семейни ценности, обещания за нови работни места и твърди послания срещу престъпността и миграцията. "Идентичността на партията в голямата си част е свързана с постфашистките традиции. Но платформата й смесва тази традиция с някои мейнстрийм консервативни идеи и неолиберални елементи като свободната бизнес инициатива", обобщава пред France 24 Пиеро Игнаци, почетен професор от Университета в Болоня и изследовател на "Италиански братя".

По социалните теми Мелони е традиционалист и консерватор и се представя за гарант на семейството и националната идентичност. Тя е против еднополовите бракове, иска да затвори италианските пристанища за пристигащите от Либия мигранти и да забрани даването на гражданство на родени в страната деца на мигранти. Предлага създаването на безплатни детски градини и въвеждането на 400 евро месечна помощ за семейства. В икономическата политика се преплитат либерализъм (ниски данъци, инвестиции в инфраструктура) и протекционизъм (подкрепа за национализиране на големи части от индустрията, включително летища и жп компании).

Кой се страхува от Джорджа Мелони

Перспективата за премиер като Мелони след авторитетното и стабилизиращо управление на Драги разбираемо буди опасения. Още повече на фона на три преплитащи се кризи - войната в Украйна, енергийната спешност и нарастващата инфлация. Към тях се добавят и тревогите около внушителния размер на италианския дълг (над 150% от БВП) и способността на следващото правителство да получи от ЕС пълния полагащ се дял на Италия (над 200 млрд. евро) от възстановителния фонд на ЕС. Очертаващата се бъдеща крайнодясна коалиция в Италия би била притеснителна не само от гледна точка на финансовата стабилност, но и на политиката на Рим към войната в Украйна, която би могла да застраши крехкото единство в ЕС по темата.

По отношение на възстановителния план на Италия "постигнатото дотук е лесната част," казва пред сп. Economist Франческо Грило, директор на тинк-танка Vision, който следи изпълнението на програмата. Анализът показва, че от поставените от Брюксел 96 цели, които правителството на Драги е изпълнило, всички без три включват създаване на административна рамка за инвестиции. До момента реално са похарчени едва 2-3 млн. евро, или под 0.0015% от цялата сума. До 2026 г. правителството, свикнало да прави около 15 млрд. евро капиталови инвестиции годишно, ще трябва да се справя с близо 50 млрд. Което би било предизвикателство дори за "Супер" Марио, както е известен Драги.

Задачата може да се усложни допълнително от това, че има вероятност новото правителство да настоява за промени във вече договорената с Брюксел схема за инвестиране на средствата. Мелони вече намекна за това, а в програмата на партията й е записано, че иска да изхарчи голяма част от европейските средства за построяване на мост, свързващ Сицилия и континенталната част.

Успокоението е, че по отношение на бюджетната дисциплина засега Мелони излъчва правилните сигнали и вече публично предупреди съюзниците си, че плановете им трябва да бъдат фискално издържани - точно каквото искат да чуят бюджетните наблюдатели в Брюксел и пазарите на облигации - което хвърля съмнения върху исканията на Берлускони за увеличаване на пенсиите и настояванията на Салвини за намаляване на данъците.

Всъщност вътрешните боричкания в коалицията може да се окажат най-голямата спирачка срещу това тя да свърши големи бели. Като Мелони ще бъде гаранция срещу бюджетна вакханалия и проруски завой (тя демонстрира твърда подкрепа за Украйна и силен прозападен и атлантически уклон, докато Салвини и Берлускони имат симпатии към Владимир Путин), а партньорите й и особено Берлускони няма да позволяват твърде силни сблъсъци с Брюксел, които биха могли да застрашат средствата от възстановителния фонд и да изолират Италия в ЕС.

"Ако се надявате Мелони да поведе революция - срещу "Европа" или "естаблишмънта" - най-вероятно ще бъдете разочаровани. Дали тя ще дразни и ядосва елита на ЕС, както го прави [унгарският премиер Виктор] Орбан? Възможно е. Но дали съюзниците й - и най-вече Берлускони - ще й позволят да поеме по този път?", пита реторично журналистът Франческо Боргоново в материал за десния сайт Unherd. И всъщност голяма част от страховете около задаващото се италианско правителство може да се окажат пресилени, просто защото ръцете му ще са твърде заети - и вързани.

7 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    bamama_mu avatar :-|
    ръмжо
    • - 1
    • + 3

    След Драги всеки в Италия ще е по добро.

    Нередност?
  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 3
    • + 2

    Стряскащо доктринерство!

    Медийното обслужване на глобалисткия неолиберален дискурс все пак трябва да започне да отчита, че той вече е в залез. И в този смисъл рецитирането в Капитал на клишетата "крайно дясно", "неофашизъм" и пр. за идеологическия противник наподобява конструктите на Коминтерна за износ на революция отпреди 90 години.

    Приликата между тогавашното комунистическо мислене и днешното левичарско се дължи на общото и за двете - троцкизма. Именно развитието на учението на Лев Троцкий от днешните левичари превърна съвременните наследници на някогашните леви европейски партии в либерални неотроцкисти, които вместо интересите на изчезналия пролетариат взеха да бранят нуждите на всякакви повече или по-малко измислени малцинства: феминистки, гейски, зелени.

    В този смисъл крахът в Италия на лявото мегакоалиционно правителство на Драги беше напълно закономерен под натиска на хората и на националистическите партии, които искат по-малко Брюксел, по-малко мигранти, по-малко ЛБГТ мании, по-малко джендъри, по-малко клиники за смяна на пола на невръстни деца, по-малко ... все от тоя сорт неща. Т.е. повече нормалност, повече християнство, повече семейство, повече нация.

    Което Орбан прави в Унгария, Качински в Полша, Левите в Германия, Меланшон във Франция, Подемос в Испания...

    Това обявява в програмата си италианската националистическа десница в лицето на Мелони, Салвини, Берлускони, които несъмнено ще спечелят септемврийските избори, защото неотроцкисткото левичарство взе да губи поголовно изборите в Европа под натиска на националното възраждане и краха на глобализма.

    А за несамостоятелното мислене на авторите в Капитал, ето статиите от "сестринските" медии, които ни преразказват тук:

    https://www.theguardian.com/commentisfree/2022/aug/14/georgia-meloni-no-fascist-evokes-grim-memories-italys-past

    https://www.dw.com/en/rising-star-of-italian-far-right-giorgia-meloni-eyes-top-job/a-62604896

    Не, не! Преразказът с елементи на разсъждение не е плагиатство!
    Този начин на писане се усвоява в средното училище.

    Неудобно е обаче, когато се запази и като професионална норма...

    Нередност?
  • 3
    antipa avatar :-?
    D-r D
    • - 2
    • + 1

    Апропо, заради крайно доктринерските си залитания CNN за няколко години е загубила 90% от аудиторията си. Оттам и спонсорите си.
    За същото време същото явление споходи и Капитал.

    Дали Ам за БГ ще продължи упорито да налива в ?мъртва медия

    Нередност?
  • 4
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев
    • + 1

    Консервативно движение, което не целува трибуквието на руската власт? Дано скоро и в България имаме такова. Този горе ще изпадне в ступор!

    Нередност?
  • 5
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев
    • + 1

    До коментар [#3] от "D-r D":

    В този красив момент ще трябва да се влееш в тролската маса на Пик, където отдавна принадлежат многословните ти манипулации.

    Нередност?
  • 6
    ascendant avatar :-|
    ascendant
    • + 1

    До коментар [#2] от "D-r D":

    Руска уридлива курво гнусна, това че сте миризливи боклуци и си харчите гнусните мафиотски мангизи наляво и надясно не означава, че всички са с вас. "Левите в Германия, Меланшон във Франция, Подемос в Испания" имат толкова общо с десните в Италия колкото ръждясалата курвенска путка на урудливата курва която ти е майка и Дева Мария. Върви в ада уруд гнусен русофилски нещастен.

    Нередност?
  • 7
    ascendant avatar :-P
    ascendant

    До коментар [#4] от "Георги Георгиев":

    А дано ама нади ли

    Нередност?
Нов коментар