Заплахата от ескалация между Сърбия и Косово се отлага, но остава

Ръководената от ЕС среща между двете балкански държави в четвъртък очаквано не постигна примирие и не намери решение за проблемите

Напрежението достигна връх миналия месец, след като Косово заяви, че ще задължи сърбите, живеещи в северната част на страната и използващи сръбски регистрационни номера на автомобили, както и лични карти, издадени от институциите в Прищина, да ги сменят.
Напрежението достигна връх миналия месец, след като Косово заяви, че ще задължи сърбите, живеещи в северната част на страната и използващи сръбски регистрационни номера на автомобили, както и лични карти, издадени от институциите в Прищина, да ги сменят.
Напрежението достигна връх миналия месец, след като Косово заяви, че ще задължи сърбите, живеещи в северната част на страната и използващи сръбски регистрационни номера на автомобили, както и лични карти, издадени от институциите в Прищина, да ги сменят.    ©  Reuters
Напрежението достигна връх миналия месец, след като Косово заяви, че ще задължи сърбите, живеещи в северната част на страната и използващи сръбски регистрационни номера на автомобили, както и лични карти, издадени от институциите в Прищина, да ги сменят.    ©  Reuters

Военните съперници Сърбия и Косово проведоха кризисни преговори на високо ниво в четвъртък. Целта беше деескалиране на нарастващото напрежение на Балканите в момент, в който Русия се опитва да увеличи още повече влиянието си. Слабите надежди, че срещата лице в лице между сръбския президент Александър Вучич и косовския премиер Албин Курти в Брюксел ще доведе до голям пробив, не се оправдаха. Резултатът от преговорите ще бъде единствено "продължаване на диалога".

Преди срещата Курти каза, че "има повишена опасност" от ескалация в региона, а от ЕК настояваха, че "и двете страни трябва да прекратят враждебните си действия на този етап" и "да действат отговорно".


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Военните съперници Сърбия и Косово проведоха кризисни преговори на високо ниво в четвъртък. Целта беше деескалиране на нарастващото напрежение на Балканите в момент, в който Русия се опитва да увеличи още повече влиянието си. Слабите надежди, че срещата лице в лице между сръбския президент Александър Вучич и косовския премиер Албин Курти в Брюксел ще доведе до голям пробив, не се оправдаха. Резултатът от преговорите ще бъде единствено "продължаване на диалога".

Преди срещата Курти каза, че "има повишена опасност" от ескалация в региона, а от ЕК настояваха, че "и двете страни трябва да прекратят враждебните си действия на този етап" и "да действат отговорно".

Остава очакването, че диалогът поне ще намали все по-разпалващата военна реторика, идваща от двете страни. За съжаление, това отново ще е за кратко, а хоризонтът пред намиране на трайно решение все още е далеч.

Срещата без предварителни очаквания

"Целта на срещата в Брюксел е да се придвижи диалогът между Прищина и Белград, защото това е нещо, което е много необходимо на най-високо ниво", каза говорителят на Европейската комисия Петер Стано на редовния брифинг на ЕК в сряда. Сръбският президент коментира пред обществената телевизия RTS, че ще бъде в Брюксел, но "не очаква нищо". "Който смята, че е възможно да се запази мирът с Албин Курти, мисля, че много греши", добави Вучич във вторник вечерта.

За последно Вучич и Курти се срещнаха на неформална вечеря със специалния представител на ЕС за диалога Белград - Прищина Мирослав Лайчак на 4 май в Берлин. Двамата лидери говориха два пъти и през лятото на 2021 г., но нито първата, нито втората среща доведоха до видим напредък.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който се срещна отделно с Вучич и Курти в Брюксел в сряда, каза, че командваните от алианса войски, разположени в Косово, са засилили присъствието си на северната граница на Косово със Сърбия поради сегашното напрежение. Той призова "всички страни да се ангажират положително и конструктивно в последния кръг от преговорите с ЕС".

На Запад има опасения, че Русия може да използва Сърбия, за да дестабилизира Балканите и по този начин да отклони поне малко внимание от войната си в Украйна. Повишавайки залозите, руски официални лица наскоро започнаха да се застъпват за създаването на военна база в Сърбия, която е заобиколена почти изцяло от страни - членки на НАТО. "Сърбия е военно неутрална и нямаме нужда от чужди (военни) бази", каза Вучич.

Сложните отношения ЕС - НАТО - Косово и Сърбия

В случай че действително се стигне до военни действия, Косово и Сърбия са обвързани със споразумение, в което НАТО има последната дума. Пактът дава на Косово нещо подобно на защитата на НАТО по член 5 - която счита, че атака срещу един военен член на съюза е атака срещу всички членове - въпреки че Косово не е член на НАТО. В допълнение към водените войски на място НАТО може незабавно да разположи резервни сили в страната, ако е необходимо. Към момента са разположени около 3800 мироопазващи военни, ръководени от НАТО, в Косово и всяка военна намеса там, сръбска или руска, почти със сигурност ще създаде по-широк конфликт. При срещата си със Столтенберг в сряда косовският лидер подчерта решимостта на Косово да стане член на НАТО.

ЕС също играе роля в управлението на кризата. Докато косовската полиция е първата, която реагира на всеки инцидент в страната, регионаланата мисия на ЕС е следващата по ред. Международни полицейски сили, финансирани от ЕС, получиха специални права, особено на север, за да помогнат с оперативния контрол при безредици. За съжаление обаче Жозеп Борел даваше малко разнопосочни сигнали на Прищина последните месеци и не засили увереността им в европейската подкрепа.

Косово обяви независимост през 2008 г., но няма особен напредък по пътя си към ЕС. Съюзът вижда признаването на Косово от Сърбия като условие за присъединяването й, но пет държави членки не признават неговия суверенитет заради вътрешни подобни проблеми.

Сърбия е в по-напреднала фаза на преговори за присъединяване към ЕС, но заради тесните си връзки с Москва тя отказва да се съобрази със западните санкции срещу Русия, като същевременно усилено купува руски оръжия през последните години.

Какво предизвика последното разногласие?

Напрежението достигна връх миналия месец, след като Косово заяви, че ще задължи сърбите, живеещи в северната част на страната и използващи сръбски регистрационни номера на автомобили, както и лични карти, издадени от институциите в Прищина, да ги сменят. Това е реципрочна мярка на действията на Сърбия от години. След протести и барикади изпълнението на заповедта беше отложено, но напрежението между двете балкански държави остава.

Пред "Капитал" източник от европейските институции коментира, че по време на мисия на ЕП в Косово по-рано тази година високопоставени представители на властта са споделили, че са постоянно в контакт в колегите си от Босна и Херцеговина и Черна гора. "Трите държави имат основателни притеснения, че реториката, която идва от Сърбия, наподобява тази на Милошевич от миналия век. И ЕС не трябва да си затваря очите за възможен подобен развой на събитията в Белград", смята източникът.

Защо мирът в "сръбския свят" изглежда невъзможен?

За местните жители тези периодични избухвания са редовно явление и не са непременно предшественик на връщане към кръвопролитията, които доминираха на Балканите през 90-те години. "И все пак с пълномащабната война на Русия, която бушува на изток в Украйна, Европа е на ръба", пишат от брюкселското издание на Politico.

Вучич определя като "лъжа", че Сърбия иска да се намеси в Косово, но добави, че поколение нови сръбски "деца", живеещи там, "не смятат Косово за независима държава и го гледат като част от Сърбия". В същото време той не крие близките си връзки с Русия и президента Путин. Идеята му за създаване на "сръбски свят", който да обедини всички сърби на Балканите в една държава, отхвърляйки предупреждението на САЩ, че подобни призиви могат да подхранят напрежението във все още нестабилния регион, разтърсван от кървави войни през 90-те години, също не вещае успокоение.

Министърът на вътрешните работи на Косово Джелал Свечла обвини Сърбия и нейния съюзник Русия, че са предизвикали и подкрепили безредиците. "Виждаме пряко участие на Белград, не само в тяхната реторика... но и в пряко участие на групи от Сърбия, включително техните служби за сигурност", каза той пред AP.

Докато ЕС призоваваше за спокойствие, Вучич посети щаба на сръбската армия в Белград, което беше възприето като слабо завоалирано предупреждение, че всички опции - включително военни действия - са на масата.

Повишавайки залозите, руски официални лица наскоро започнаха да се застъпват за създаването на военна база в Сърбия, която е заобиколена почти изцяло от страни - членки на НАТО. "Сърбия е военно неутрална и нямаме нужда от чужди (военни) бази", каза Вучич, който се смята за проруски политик и често хвали приятелските си връзки с руския президент Путин, след разговорите си със Столтенберг.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    susedkata avatar :-|
    Любопитната Съседка

    Шовинистичните сърби, които страстно мразят ВСИЧКИ свои съседи (включително и българите, които обаче ги наричат свои "братя"), къде са тръгнали за ЕС?!

    Нередност?
  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Дребничкият накуцващ приживе ариец Йозеф, ако можеше, обезателно щеше да прати like за труда на Моника.
    Дори само заради 999-тото повторение на митологемата за това, че "Русия се опитва да увеличи още повече влиянието си" на Балканите.

    Митологемните съждения от този род вече не се стараят и да ги мотивират и в пропагандните институти се ползват като лема.

    Отдавна моля тук да онагледяват текстовете с географски карти, защото при това ниво на образованието, всякакво неонагледено митотворчество може да мине за чиста монета.

    Да започнем със страните на Балканите:
    Гърция - нато и ЕС;
    БГ - нато и ЕС;
    БЮРМ - нато и кандидат за Ес;
    Албания - нато и кандидат за ЕС;
    Черна гора - нато и кандидат за ЕС;
    Хърватска - нато и ЕС;
    Словения - нато и ЕС
    Единствено Босна и Херцеговина и Сърбия не са в нато и ЕС, макар Сърбия да е кандидат за ЕС.
    Косово формално не е в нато, макар да е натъпкано с натовски войски, а също там е и най-голямата американска военна база в Европа - Бондстийл, която има екстериториален статут за Косово, така че се и нато на квадрат.

    Е, в какво, все пак, се изразява това пусто - при това и "увеличено още повече" - руско влияние на Балканите?

    Или да потърся отговори направо от речите на Йозеф?

    Нередност?
Нов коментар