Как турската толерантност отстъпи на враждебността към бежанците

Мигрантите се превръщат в основна тема на фона на икономическия крах и наближаващите избори

Анти-имигрантските настроения са почвата за изненадващата популярност на крайнодясната и ултранационалистка "Партия на победата"
Анти-имигрантските настроения са почвата за изненадващата популярност на крайнодясната и ултранационалистка "Партия на победата"
Анти-имигрантските настроения са почвата за изненадващата популярност на крайнодясната и ултранационалистка "Партия на победата"    ©  Reuters
Анти-имигрантските настроения са почвата за изненадващата популярност на крайнодясната и ултранационалистка "Партия на победата"    ©  Reuters
Темата накратко
  • Нарастващата нетърпимост към мигрантите в Турция се превръща в политически проблем
  • Напрежението в обществото засилва натиска върху президента Ердоган преди ключовите избори догодина
  • Антиимигрантските настроения са почвата за изненадващата популярност на крайнодясната и ултранационалистка "Партия на победата"

Преди точно година, през август 2021, в Турция се случиха две неща. Първото бяха погромите в Анкара срещу сирийски бежанци. След като сириец беше обвинен, че при сбиване е пронизал смъртоносно с нож турски младеж, разгневени тълпи нахлуха в района Алтъндаг в турската столица, известен като "втория Алепо". Стотици жители на Анкара атакува и изпочупиха домове, магазини и автомобили на сирийски мигранти. Второто събитие беше основаването на националистическата "Партия на победата". Нейният лидер Юмит Йоздаг се появи в Алтъндаг дни след изблиците на насилие и изнесе представление с оставяне на празен куфар като предупреждение към сирийците. "Вече е време да си ходите", написа той в Twitter към снимка с куфара.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Нарастващата нетърпимост към мигрантите в Турция се превръща в политически проблем
  • Напрежението в обществото засилва натиска върху президента Ердоган преди ключовите избори догодина
  • Антиимигрантските настроения са почвата за изненадващата популярност на крайнодясната и ултранационалистка "Партия на победата"

Преди точно година, през август 2021, в Турция се случиха две неща. Първото бяха погромите в Анкара срещу сирийски бежанци. След като сириец беше обвинен, че при сбиване е пронизал смъртоносно с нож турски младеж, разгневени тълпи нахлуха в района Алтъндаг в турската столица, известен като "втория Алепо". Стотици жители на Анкара атакува и изпочупиха домове, магазини и автомобили на сирийски мигранти. Второто събитие беше основаването на националистическата "Партия на победата". Нейният лидер Юмит Йоздаг се появи в Алтъндаг дни след изблиците на насилие и изнесе представление с оставяне на празен куфар като предупреждение към сирийците. "Вече е време да си ходите", написа той в Twitter към снимка с куфара.

Миналата седмица в деня на годишнината от погрома в Алтъндаг улиците на квартала остават празни и неестествено спокойни, след като полицията отправя предупреждение към сирийците, че е по-добре да се скрият и изчезнат. А Йоздаг събира множества от хора навсякъде, където се появи, с послания от типа: "Не искаме народът ни да се бори с глад и бедност, докато парите от данъците ни отиват за сирийци, пакистанци и афганистанци".

От "Добре дошли" до "Вън!"

Нарастващата враждебност към мигрантите в Турция се превръща в политически проблем на фона на изострящата се икономическа криза и наближаването на парламентарните и президентски избори догодина. В страната, която преди няколко години посрещна сирийските бежанци с широко отворени врати, ситуацията сега е доста различна. Демонизирането на мигрантите се приема добре в общество, разтревожено от драстичната инфлация (официалната е 80%) и високата безработица, от твърденията, че пришълците променят същността на турската нация и от провокативната риторика, използвана от политици, които се опитват да капитализират тези страхове.

Настроенията срещу мигрантите, нагнетявани в последните години, ескалираха миналото лято, когато в Турция пристигна вълна бежанци, бягащи от талибаните в Афганистан. По официални данни в Турция живеят близо 3.8 млн. сирийски бежанци. Към тя се прибавят и избягалите от Афганистан, Ирак, Пакистан и други държави, които са около 320 хил. според Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН). Но реалният брой на мигрантите в Турция вероятно е много по-висок. И сега в социологическите проучвания имиграцията си разменя първо и второ място с икономическата криза като най-спешния проблем пред страната. Според изследване на ВКБООН от март близо 50% от турците (четири пъти повече в сравнение с преди три години) искат правителството им да изпрати сирийските бежанци обратно в Сирия.

Горещ политически картоф

Президентът Реджеп Тайип Ердоган, който в началото на войната в Сирия нарече сирийците "братя по вяра" и отвори вратите на Турция за милиони от тях, сега изпитва затруднение да отговори на обществените настроения. Правителството на неговата "Партия на справедливостта и развитието" (АКР) се опитва да балансира между това, което нарича "морален дълг" към бежанците и прокарването на нови регулации, които да ги направят по-малко видими и да свалят напрежението и политическия натиск върху Ердоган преди изборите през юни догодина. Ердоган обещава да върне поне един милион сирийци обратно и наскоро се впусна в поредната военна операция в Сирия с цел създаване на "безопасна зона" за връщането им.

Двете основни опозиционни партии - Републиканската народна партия (CHP) и "Добрата партия" (IP) критикуват управляващите за това, че са позволили наплив, който заплашва да промени турската демография и заемат по-твърда позиция, като обещават, ако спечелят изборите, да изпратят всички сирийци обратно до две години.

Анти-имигрантските настроения са почвата за изненадващата популярност на крайнодясната и ултранационалистка "Партия на победата" на Йоздаг. Той обвинява Ердоган, че е причинил "дълбока екзистенциална криза за турското общество и турската държава", тъй като страната няма как да интегрира над 5 млн. араби. И докато мейнстрийм партиите са по-предпазливи и внимават да не подклаждат обществения гняв в момент на тежка икономическа криза, то Йоздаг не демонстрира подобни задръжки. "Той нахлу с популистките си послания и успява да яхне гнева по темата с бежанците. Тази тема вече съществуваше. Йоздаг просто я подгрява до точката на кипене," казва Джан Селджук, директор на социологическата агенция Turkiye Raporu, пред в. Washington Post. И макар засега формацията му да е още малка и маргинална, тезите на Йоздаг намират все повече слушатели и подкрепа дори в региони, където няма бежанци.

Според политолога Берк Езен, цитиран от DW, "Партията на победата" прилича на европейските популисти. Не само заради реториката срещу бежанците, а и защото за Йоздаг Турция се разделя на два лагера - от едната страна са правителството и опозицията - т.е. политическият елит, който позволява "завладяването на Турция" от бежанците, а от другата страна са хората, които Йоздаг обещава да спаси със своята "Партия на победата". И дори тя да спечели пренебрежими проценти на вота догодина, е очевидно, че темата за бежанците ще продължи да бъде гореща за турското общество.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    ss avatar :-P
    SS
    • - 2
    • + 1

    Усетиха се , че Европа ще не ще , ще се принуди да затегне границите и повечето гмеж ще заседне при тях ...

    Нередност?
  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 1
    • + 3

    Твърде непрофесионално е текст за лидер на неизвестна турска партия да се илюстрира с предизборен плакат на пределно разпознаваемия президент Реджеп Ердоган, който отгоре на всичко е и председател на съвсем друга партия!

    Още по-нелогично е, защото Йоздаг е непримирим противник на политиките на правителството на ПСР на Ердоган и на националистите от ПНД на Девлет Бахчели.

    Недостойно е използването на такива дребни психологически пинизи за пропагандна употреба. Никоя сериозна медия не си позволява подобни гаргари с публиката.

    Какво неестествено има в национална държава, в която около 5% от населението официално са мигранти, да има напрежение по тази линия?
    Няма ли националистически партии с антимигрантска реторика в БГ(НФСБ) , в Германия (АзаГ), във Фанция (Нац.сбор), в Италия (Лигата), в Унгария (Фидес)?!
    Нямаше ли, въпреки опитите за запушването им от властите) протести в Кьолн и Дюселдорф, когато навръх посрещането на Новата 2016 г ислямски мигранти изнасилваха на улицата германски момичета?
    А ропота в Полша срещу украинските бежанци?

    Защо тогава Капитал бие тенекията за мигрантски инцидент в Турция?
    И то ден след като в Бургас при преследване на бус с мигранти загинаха двама български полицаи?

    Публикациите в Капитал за Турция поне в последните две години са еднотипни като сиамски близнаци и строго следват линия за сатанизиране на Ердоган /Турция по същата методика, по която сатанизират Русия /Путин и (макар и по-внимателно) Си /Китай. Хвърлете, ако желаете, око на свързаните статии под тази и ще се убедите.

    Причините за пропагандната сатанизация на Турция са няколко и могат да се обобщат, че Ердоган не е достатъчно прилежен yes, sir на Вашингтонската концепция за устискване на еднополюсността.

    Дразнещото правоверните атлантици е, че:
    а) Турция смята, че поддържането на търговски и политически отношения с Русия е част от нейната национална сигурност;
    б) Турция е съществен елемент от китайската доктрина Един пояс, един път в предверието на Европа;
    в) Турция смята, че изкуственото повдигане от САЩ н темата за Велик Кюрдистан цели да дестабилизира района, защото спекулира с един исторически разлом в турското общество;
    г) Турция има огромно икономическо влияние в мюсюлманските страни от Северна Африка.
    д) Турция смята, че Сев.кипърската турска република има право на прилежаща морска икономиреска зона и на природните богатства, намиращи се там.

    Ето затова сателитните на замъка до Правителствена БГ медии тряскат по тенекията.
    И няма да престанат
    Личната ми молба е да опитат да го правят по-интелигентно.
    Ако могат.

    Нередност?
Нов коментар