Новият брой: Накъде след вота
Close

Спирачка ли е войната в Украйна пред Зелената сделка на ЕС

Руската инвазия забавя някои зелени цели, но пък дава стимул за по-бързо достигане на други. Съюзът има политическа воля да навакса, стига да не пада в капана на краткосрочни решения с дългосрочни вредни ефекти

Изграждането на нови ВЕИ мощности получи естествен тласък заради енергийната криза, причинена от руската инвазия в Украйна
Изграждането на нови ВЕИ мощности получи естествен тласък заради енергийната криза, причинена от руската инвазия в Украйна
Изграждането на нови ВЕИ мощности получи естествен тласък заради енергийната криза, причинена от руската инвазия в Украйна    ©  Shutterstock
Изграждането на нови ВЕИ мощности получи естествен тласък заради енергийната криза, причинена от руската инвазия в Украйна    ©  Shutterstock
Темата накратко
  • Войната на Русия срещу Украйна отслаби някои действия на правителствата по целите на ЕС в областта на климата.
  • Лидерите на блока са изправени пред предизвикателства за енергийната и продоволствената сигурност, както и индустрията.
  • В същото време газовата криза е нов стимул за развитие на ВЕИ, а ЕС дава заявка за още по-амбициозни цели за следващата климатична среща в Египет през ноември

Внезапната инвазия на Русия в Украйна създаде редица взаимосвързани проблеми в много сектори на икономиката и видимо отслаби ангажимента на европейските правителства към някой от целите на ЕС в областта на климата. Въпросът е дали това положение е временно и може ли изоставянето да бъде наваксано в следващите години - Зелената сделка на ЕС все пак е дългосрочен план за декарбонизацията на Стария континент до 2050 г.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Войната на Русия срещу Украйна отслаби някои действия на правителствата по целите на ЕС в областта на климата.
  • Лидерите на блока са изправени пред предизвикателства за енергийната и продоволствената сигурност, както и индустрията.
  • В същото време газовата криза е нов стимул за развитие на ВЕИ, а ЕС дава заявка за още по-амбициозни цели за следващата климатична среща в Египет през ноември

Внезапната инвазия на Русия в Украйна създаде редица взаимосвързани проблеми в много сектори на икономиката и видимо отслаби ангажимента на европейските правителства към някой от целите на ЕС в областта на климата. Въпросът е дали това положение е временно и може ли изоставянето да бъде наваксано в следващите години - Зелената сделка на ЕС все пак е дългосрочен план за декарбонизацията на Стария континент до 2050 г.

Лидерите на блока са изправени пред три основни предизвикателства:

  • бързо да намалят енергийната зависимост от Русия;
  • да изграждат нови партньорства с трети държави, за да подсигурят европейската енергийна сигурност в средносрочен план;
  • и в същото време, да приложат пакета Fit for 55 (законодателни инициативи за постигането на междинните цели за намаляване на въглеродните емисии в ЕС - с 55% до 2030 г.), за да оживее Европейската зелена сделка.

За съжаление, усилията и в трите области допринасят за скока на цените на енергията в Европа.

В същото време проблемите със сушата и запушения износ на украинско зърно застрашиха сериозно продоволствената сигурност и увеличиха скептицизма на селскостопанските производители към зелените ангажименти.

Индустрията също се задъхва и въглеродните квоти губят значението си, ако се спазват само частично и в ограничени региони.

Нужни са и значителни инвестиции в нова енергийна инфраструктура, социална подкрепа за затруднените домакинства и предприятия, както и политически и дипломатически капитал.

Има обаче немалък шанс политиката на ЕС в областта на климата - продукт на дълги преговори за намиране на консенсус относно въглеродния неутралитет до 2050 г., да получи и косвени стимули за ускорено развитие от настоящата война в Украйна.

Тъмно време, но и нов шанс за енергетиката

Войната в Украйна донесе може би най-големият трус от десетилетия за енергийната сигурност на Европа - от една страна е газовата криза, от друга - галопиращите цени на електроенергията вследствие на нея. Бързи, още по-малко финансово изгодни решения няма, а според експерти Старият континент ще бъде в хватката на енергийна несигурност и високата инфлация поне до 2024 г.

В същото време обаче тази рязка промяна може да се определи и като необходимия геополитически тласък, от който съюзът се нуждаеше, за да ускори прехода си от зависимост от изкопаемите горива към локална независимост и чиста енергия. ЕС има възможност сега да съсредоточи усилията си върху климатичните предизвикателства в средносрочен план и да приеме за неизбежно това, което иначе би имало плашеща политическа цена.

Този преход, разбира се, няма да се случи за една нощ и няма да намали цените на енергията достатъчно бързо. На този фон някои държави направиха неприятна крачка назад - Австрия, Германия, Гърция, Холандия, Полша и Чехия например наскоро удължиха живота на своите въглищни електроцентрали.

Други изместват дългосрочния си фокус обратно към т.нар. гориво за прехода - Германия проучва възможността за изграждане на терминали за внос на втечнен природен газ (LNG), които средносрочно да заменят руските газопроводи. Франция и Испания подновиха преговорите за изграждането на газопровода Миди-Каталония, а България и Гърция също ускориха изграждането на газовата връзка между тях.

Правителствата на ЕС като цяло се надпреварват да задълбочат отношенията си с доставчици на газ, различни от Русия, вариращи от Алжир до Катар.

Някои се завръщат към атомната енергия - Франция вече планира 14 нови атомни електроцентрали до 2050 г.

Всичко това може да изглежда като отстъпление от зелените цени, но е твърде рано да се видят пълните последици от войната в Украйна върху енергийния пейзаж на ЕС. Някои анализатори гледат на момента като на лост за повишено развитие на възобновяемите ресурси в Европа.

От една страна е разочарованието от решението на ЕК да включи ядрената енергия и газа в т.нар "таксономия" (устойчиви инвестиции) като част от стремежа да достигне нулеви нетни въглеродни емисии до 2050 г., но пък планът REPowerEU поставя за цел "бързо намаляване на зависимостта от руските изкопаеми горива чрез ускоряване на чистия преход и обединяване на усилията за постигане на по-устойчива енергийна система". Като за целта REPowerEU ще осигури огромна финансова подкрепа на държавите.

"Време е да се справим с нашите уязвимости и бързо да станем по-независими в избора си на енергия. Нека преминем към възобновяеми енергийни източници със светкавична скорост", каза Франс Тимерманс, отговорен за климата на ЕС и ръководител на работата на Комисията по Зелената сделка, при представянето на плана на 8 март. Това беше повторено скоро след това от Комисията, която призова Европейския парламент и страните от ЕС да обмислят "по-високи или по-ранни цели за възобновяема енергия и енергийна ефективност" в отговор на променящата се геополитическа ситуация на 17 март.

Възможно е мащабните инвестиции във възобновяема енергия, както и намалената бюрокрация на ниво ЕС, но също и призивите за бойкот на енергийните компании, работещи в Русия, да насърчат хората да преминат от традиционните си доставчици на енергия, към такива от възобновяеми източници. В много държави кризата с високите цени на енергията вече води и до свръхинтерес и бум на инсталации на фотоволтаици от страна на самите домакинства - като дългосрочно изгодна инвестиция.

Една напред, две назад в земеделието и индустрията

Войната в Украйна имаше много силен отзвук в земеделския сектор. Русия и Украйна са огромни износители на зърно в световен мащаб и блокираният след инвазията експорт от украинските пристанища събуди европейските, а и световните страхове от продоволствена криза. Това изстреля цените на основните храни, търгувани на борсите, до шеметни нива, а за поскъпването помогнаха и други фактори, произтичащи от войната - скъпите горива, недостига и поскъпването на торовете и т.н.

На този фон ЕС трябваше да подсигури собствената си хранителна сигурност и Брюксел облекчи, поне временно, затегнатите правила за по-екологично европейско земеделие, които като цяло ограничават производителността. Така например ЕК позволи на фермерите да засаждат култури в площи, които принципно трябва да останат незасяти с екологични цели, и да продължат да взимат субсидии за това. Рискът е, че това решение на ЕК води като цяло до незначителни финансови ползи, но може да доведе до значителни екологични щети и да затрудни производството в средносрочен план (заради изтощаване на площи например).

Земеделието е един от големите "замърсители" в световен мащаб. Смята се че около 1/3 от всички излишни емисии идват от този сектор. За това й голяма част от усилията на ЕС за въглеродна неутралност са насочени към него. Един от ключовите документи е стратегията "От фермата до трапезата", която е в основата на реформите в Общата селскостопанска политика за справедлива, здравословна и екологично чиста хранителна система. Макар целите в нея на този етап да са препоръчителни, през 2022 г. с ЕК започна да обвързва част от тях с плащанията.

Някои от изискванията й ще бъдат силно предизвикателни за идните години. Така например тя предвижда намаляване наполовина на химическите пестициди и антибиотиците в животновъдството, както и 20% по-малко торове. Една четвърт от земеделската земя пък трябва да се обработва по биологичен или агроекологичен начин, а поне 10% от земята трябва да е с непроизводствени характеристики. Всички тези изисквания ще направят земеделието по-устойчиво, а храната - по-чиста, но същевременно ще ограничат и производителността от единица площ.

Големи сътресения има и в индустрията - глобалните вериги за доставки, особено промишлените, бяха прекъснати от войната и свързаните с нея санкции, а преди това пък бяха изключително затруднени от пандемията.

Украйна, Русия и Беларус доставят голяма част от ключовите световни суровини като неон, никел, алуминий и паладий, и ключови стоки, като продукти, получени от желязо. Скокът на цените на енергията и недостъпните транспортни маршрути допълнително влошиха смущенията в индустрията. Сега много компании преместват производствата си и търсят нови доставчици, а ЕС в същото време трябва да се стреми да стимулира производства с ниски въглеродни емисии, иновациите и ефективността на материалите и да подкрепя развиващите се страни в изграждането на техни собствени зелени индустрии.

Да търсиш спешно нови партньори и доставчици на ключови суровини, като в същото време държиш да са не какви да е, а отговорни и устойчиви производители, не е никак лесна работа. Парадоксът е, че редките елементи, от които зависи производството на "чисти" технологии - като батерии за електрически коли или компоненти за ВЕИ инфраструктура, всъщност най-често се добиват по много вреден за природата и хората и много мръсен начин в страни от развиващия се свят.

ЕС се доближава все повече до прилагането на механизъм за коригиране на въглеродния отпечатък на границите (механизмът CBAM, който на практика въвежда нещо като въглероден данък при вноса на продукти и материали с висок въглероден отпечатък). Той обаче трябва да е съобразен освен със зелените цели, също и с настоящата ситуация. "Войната в Украйна изисква по-кооперативен метод за повишаване на климатичните амбиции в трети страни", пише Карстен Нойхоф, ръководител на отдела за изследване на климата в Германския институт за икономически изследвания и професор по икономика в Техническия университет в Берлин.

На ниво ЕС има желание да се ускори зелената промяна

Въпреки всички тези сътресения, които водят до поне временни отклонения от някои цели, ЕС изглежда има политическа воля да остане твърдо на зеления път. Блокът дори ще призове най-големите икономики в света да подобрят целите си за борба с изменението на климата преди тазгодишната среща на върха на ООН за климата и ще предупреди, че сегашните краткосрочни действия на държавите са недостатъчни, според проектодокумент, видян от Reuters.

Въпреки множеството нови ангажименти за намаляване на емисиите, обявени от страните на миналогодишната среща на върха за климата COP26, "глобалните действия в областта на климата остават недостатъчни", казва ЕС в проект на своя мандат за преговори за срещата на върха COP27 в Шарм ел Шейх, Египет, през ноември. Проектът, който ще премине през седмици на преговори, може да се промени, преди страните от ЕС да го одобрят през октомври. Засега в него се посочва обаче, че замърсителите трябва да преразгледат целите си, ако светът иска да ограничи глобалното затопляне до 1.5 градуса по Целзий.

Климатичната цел на 27-те държави от ЕС е да намали своите нетни емисии с 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. Напредъкът в преговорите на ЕС относно законите за постигане на тази цел, както и неотдавнашните предложения за по-бързо разширяване на дяла на възобновяемата енергия, за да се откаже от руския газ, може да послужи като силния коз на блока преди COP27. ''Опитът на Путин да ни изнудва с изкопаеми горива се проваля. Ние ускоряваме зеления преход. Отърваваме се от зависимостта от руските изкопаеми горива. И разширяваме чистата, по-евтина и домашно произведена възобновяема енергия". каза председателят на ЕК фон дер Лайен на срещата на върха на Балтийско море във вторник.

"[ЕС] призовава всички страни да представят амбициозни цели и политики и призовава по-специално големите икономики, които все още не са го направили, да преразгледат или засилят целите", се казва в документа. Близо 200 държави ще се съберат на COP27 след опустошителното за мнозина лято на суша, горещи вълни, наводнения и други крайности, свързани с климата.

Но разговорите за ограничаване на емисиите и финансирането на тези усилия още известно поне време ще са изправени пред трудния контекст на войната в Украйна и пред факта, че ЕС също забавя изпълнението на зелените си ангажименти, без досега да е показала ясен план как дългосрочно да навакса изгубеното.

Зелената сделка все още може да бъде решението, но е наложително лидерите да не влизат в капана на краткосрочните решения, каквито се виждат например в енергетиката, рискувайки да затруднят зеления преход в дългосрочен план.

Net Zero Economy Forum: Accelerating the transition

На 18 октомври "Капитал" организира второто издание на Net Zero Economy Forum: Accelerating the transition.

Събитието, което ще се проведе в хибриден формат има има за цел да бъде платформа за обмен на идеи между бизнес лидерите, обществените експерти и инвеститорите, като даде възможност за споделена визия за прехода и устойчивия растеж. През 2022 г. конференцията ще се съсредоточи върху шест ключови области, определящи най-значимите лостове за промяна.

  • България и целите на ЕС в областта на климата - политики, програми и проекти
  • Осигуряване на възможност за трансформация в областта на чистата енергия
  • Ролята на индустрията в икономиката с нулево нетно потребление
  • Неутрален по отношение на климата транспорт и интелигентни градове
  • Финансиране на прехода
  • Нови бизнес модели за устойчиво бъдеще


Сред лекторите са Джерард Рийд, съосновател и партньор в Alexa Capital, Кристоф Рюл, старши научен сътрудник, Център за глобална енергийна политика, Колумбийски университет в Ню Йорк, Мачей Мазур, главен изпълнителен директор на PSPA и вицепрезидент на AVERE, Максфийлд Вайс, изпълнителен директор на CDP Europe, и много други.

Форумът ще се проведе в "София ивент център" и онлайн, като повече за програмата лекторите и билетите може да прочетете тук.
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал