Санкциите на Запада рано или късно ще увредят руската икономика

Най-мощните мерки привличат най-малко внимание

Част от руската флотилия е приземена заради липсата на резервни части
Част от руската флотилия е приземена заради липсата на резервни части
Част от руската флотилия е приземена заради липсата на резервни части    ©  Shutterstock
Част от руската флотилия е приземена заради липсата на резервни части    ©  Shutterstock

Когато Русия нахлу в Украйна на 24 февруари, "Олег", старши ръководител на руска авиокомпания, се подготви за турбуленция. Не след дълго тя дойде. В рамките на няколко дни западните страни затвориха въздушното си пространство за самолетите на неговата компания. Също така те забраниха износа на самолетни части и полупроводници за Русия. Това е проблем, тъй като три четвърти от флота на гражданската авиация на страната идва от САЩ, Европа или Канада, а за ремонтите са необходими части. Много анализатори прогнозираха, че до лятото индустрията ще се е сринала. В действителност авиокомпаниите са успели така да редуват своите самолети, че да поддържат активни възможните маршрути. Но те не могат завинаги да противостоят на гравитацията. Някои фирми започват да канибализират приземени летателни апарати за части. Олег очаква, че след година-две много от самолетите няма да са безопасни за летене.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Когато Русия нахлу в Украйна на 24 февруари, "Олег", старши ръководител на руска авиокомпания, се подготви за турбуленция. Не след дълго тя дойде. В рамките на няколко дни западните страни затвориха въздушното си пространство за самолетите на неговата компания. Също така те забраниха износа на самолетни части и полупроводници за Русия. Това е проблем, тъй като три четвърти от флота на гражданската авиация на страната идва от САЩ, Европа или Канада, а за ремонтите са необходими части. Много анализатори прогнозираха, че до лятото индустрията ще се е сринала. В действителност авиокомпаниите са успели така да редуват своите самолети, че да поддържат активни възможните маршрути. Но те не могат завинаги да противостоят на гравитацията. Някои фирми започват да канибализират приземени летателни апарати за части. Олег очаква, че след година-две много от самолетите няма да са безопасни за летене.

Закъснялото, но опасно пропадане на руската авиация илюстрира коварната сила на западните санкции. От февруари САЩ и техните съюзници отприщиха безпрецедентен арсенал в опит да притиснат руската икономиката, която е 11-ата по големина в света, надявайки се да попречат на военните действия, да подтикнат хората и плутократите да протестират, както и да възпрат други врагове (а именно Китай) от подобни начинания. Някои санкции като замразяването на активи на приближени на Кремъл са стара тактика, разгърната в нов мащаб. Онези, предназначени да изолират Русия от глобалната финансова система - изключването на търговските банки от мрежата за съобщения Swift и парализирането на 300 млрд. долара резерви на централната банка - са нови оръжия. Трети тип - забраните за износ, преди бяха насочвани към отделни фирми, но не и към цяла държава.

И все пак серията от санкции (ЕС прие седмия си пакет през юли) не срина крепостта Русия. Междувременно, докато природният газ поскъпва, политическата цена на санкциите расте. Губи ли Западът икономическата война? Не точно. Както в случая с авиационната индустрия, ще отнеме време щетите да се материализират. Винаги е било малко вероятно Русия, страна с нисък външен дълг и купища валутни резерви, да бъде повалена чрез финансова атака. Дори за най-успешните санкционни режими, като например този, който принуди Либия да се откаже от оръжията за масово унищожение през 2003 г., са били необходими години, за да сработят. За да оцени колко ефективен се оказва арсеналът на Запада, The Economist подрежда триото от мерки - замразяването на активи на олигарси, финансовите санкции и търговските ограничения - по скала от твърде безполезни до наистина болезнени. Анализът показва, че след време те ще започнат сериозно да увреждат руската икономика.

Популярните мерки

Най-малко ефективните санкции са онези, които придобиха най-голяма публичност: вписването на апаратчици, считани за близки до Кремъл, в черни списъци. Фирмата за данни World-Check изчислява, че 1455 членове на руския клептократичен елит вече не могат да пътуват до някои или всички западни страни или да имат достъп до притежанията си там, или и двете. Замразените активи включват банкови депозити и пазарни ценни книжа, държани в ескроу сметки в западни банки. Към тях влизат и задължителните играчки на магнатите като вили в провинцията, футболни клубове, бижута и яхти, конфискувани от полицейски екипи, които бяха излъчвани на живо от ривиерите по цял свят.

Нарочването на олигарсите е привлекателен подход за правителствата, които трябва да покажат, че правят нещо. Освен това не дава на Русия особени средства за директно отмъщение. Притежанията на западните магнати там са малко, а много американски и европейски фирми вече са отписали своите руски инвестиции. Затова западните правоприлагащи органи искат по-големи правомощия в преследването на яйцата на Фаберже. Американското министерство на правосъдието иска да използва антимафиотските закони, за да ликвидира иззетите активи и да даде приходите на Украйна. ЕС предлага нарушението на санкциите да се превърне в престъпление, което би засилило прилагането им в целия блок.

Въпреки това повечето от активите, набелязани от Запада, в крайна сметка се изплъзват от мрежата. Андерс Аслунд, бивш съветник на руски и украински правителства, смята, че досега са замразени едва 50 млрд. от 400 млрд. долара офшорни активи, които на хартия са блокирани. Олигарсите са скрили някои от своите офшорни съкровища зад цели 30 нива фиктивни компании, регистрирани на Каймановите острови, Джърси и други убежища, с документи за оповестяване на множество езици. Други запазват активи, които привидно вече не контролират, като прехвърлят собствеността на роднини или подставени марионетки.

Пропуснати възможности

В същото време прилагането на тези санкции е оставено на частните попечители на споменатите активи - от швейцарски мениджъри на богатства до яхтени пристанища в Сен Тропе, които често нямат средствата или желанието да извършват достатъчно задълбочени проверки. Големите банки често отказват да прехвърлят средства от името на подозрителни субекти, ако се установи, че са контролирани поне 25% от определени руснаци (законовият праг е 50%). Но по-малките финтех и криптофирми не са толкова усърдни; а компаниите, които трябва да наблюдават физическите активи, като например управителите на пристанищата, обикновено не знаят какво се случва. Подобно несъответствие съществува и между юрисдикциите. Наскоро САЩ укориха Швейцария и ОАЕ, където десетки руски частни самолети са спрени, че не правят достатъчно, за да разкриват бегълците от санкциите.

Така или иначе, не е ясно дали замразяването на подобни активи има особен ефект върху икономиката на Русия. Повечето олигарси нямат голямо политическо влияние. Президентът Владимир Путин е доста щастлив да ги види в по-неизгодна позиция, смята бивш шеф на украинска енергийна фирма. Междувременно усилията да се конфискуват активите и да се изпратят приходите в Украйна не стигнаха до никъде.

Парализирани финанси

Финансовите мерки, вторият вид санкции, са насочени към нервната система на руската икономика: търговските кредитори и централната банка. След инвазията първите са изправени пред забрани в различни мащаби в зависимост от размера и близостта си до Кремъл. Санкциите на капиталовия пазар, които са най-меки, забраняват на западни инвеститори да купуват или продават облигации или акции, издавани от 19 руски банки. Десет кредитора, включително двата най-големи по активи, бяха изключени от SWIFT - системата, която над 11 000 банки по света използват за трансгранични плащания. Двадесет и шест вече не могат да извършват международни трансфери с американски долари, след като Чичо Сам забрани на собствените си банки да им предлагат услуги за "кореспондентско банкиране".

Такива мерки имат ефект. Изследване на Щефан Голдбах и колеги от Bundesbank показва, че между 1 февруари и 30 април изключванията от SWIFT са причинили почти пълен срив на паричните преводи между ограничените руски банки и германския клон на Target 2, системата за клиринг на плащания между банки от еврозоната. Алтернативите на SWIFT като Telex са тромави и бавни. Забраните за кореспондентско банкиране също са силно оръжие. Доларът не само се използва директно за уреждане на около 40% от трансграничната търговия, но също така служи като междинна точка в много транзакции, включващи други валути. Сега Русия понякога трябва да прибягва до бартер, труден и рискован вариант.

Финансовите санкции обаче не успяха да спрат повечето плащания. Банките, които обработват обемните покупки на руско гориво в Европа, в частност Газпромбанк, все още имат право да използват SWIFT. Голяма част от останалите плащания се насочва законно през по-малки банки, които продължават да са свързани към мрежата. Да се справяш без долари е по-трудно. Индия, която от февруари поглъща руски петрол, все още търси начин да го плати в рупии. Но скок в обемите на плащанията от май до юли, минаващи през CIPS, китайската алтернатива на SWIFT, предполага, че Китай има по-голям късмет. Обемите на търговия с двойката юан-рубла на Московската борса в последно време достигнаха рекорди.

Замразяването на резервите, държани от Централната банка на Русия (ЦБР) на Запад, възлизащи на около половината от общите ѝ запаси на стойност 600 млрд. долара, постигна подобни смесени резултати. В рамките на часове след обявяването на мярката централната банка вече не можеше да защити стойността на рублата спрямо долара и тя падна с над 30%. Тъй като ЦБР увеличи лихвените проценти от 9.5% на 20%, за да удържи спада, вътрешното кредитиране се затегна, което навреди на търсенето и тласна Русия към рецесия. През юни мярката също така принуди Русия да изпадне в първия голям фалит по външния си дълг от повече от век, след като централната банка беше възпрепятствана да обработи плащания за 100 млн. долара, дължими на притежателите на облигации.

И все пак на рублата ѝ отне само няколко седмици да се възстанови, което позволи на ЦБР бързо да намали лихвите до 8% на 25 юли. Официалният обменен курс не отразява истинското търсене на валутата: капиталовият контрол, наложен първоначално след замразяването на активите на централната банка, до голяма степен остава в сила. Въпреки това прозира недостатък в първоначалния план на Запада. Макар чуждестранните запаси на ЦБР от долари и евро да са все още блокирани, Русия печели свежа твърда валута всеки ден благодарение на огромния си износ на петрол и газ. Това означава, че не е необходимо да взема заеми, което оставя неизпълнението по дълговете ѝ без съществени последствия.

Петролни маневри

Остават търговските ограничения - още една мярка, която действа в две посоки. Мерките за ограничаване на приходите на Русия от износ на петрол, които миналата година са осигурили 36% от федералния бюджет на страната, получиха повече внимание, отколкото заслужават. САЩ вече не внасят руски петрол, но те поначало купуваха малко. ЕС се ангажира да спре да купува суров петрол по море от Русия през декември и рафиниран петрол през февруари. Съюзът вече купува по-малко: общо 2.4 млн. барела на ден през юли при 2.9 млн. преди войната. Индия и Китай обаче взимат повечето от тези барели, макар и с отстъпка около 25 долара спрямо цената на суровия петрол Брент, глобалния бенчмарк, който в момента е 97 долара. Не се планира ембарго върху руския газ, който е по-труден за заместване и носи под 10% от приходите на Кремъл.

Дали Русия печели по-малко сега, отколкото би печелила без санкции, е спорно. Консултантската компания Rystad Energy смята, че заради отстъпката тази година страната ще изгуби данъчни приходи от нефт и газ в размер на 85 млрд. долара от потенциалните 295 млрд. долара печалба. От друга страна, донякъде именно заплахата от западно ембарго поддържа световните цени на петрола толкова високи. Capital Economics, друга консултантска компания, изчислява, че от февруари Русия продава петрола си средно за 85 долара за барел, което е по-високо отколкото през 90% от времето от 2014 г. насам. И противно на първоначалните очаквания, Русия продължава да изнася почти толкова петрол, колкото и през последните години.

Може ли това да се промени, когато забраната за внос на ЕС влезе в сила през следващите няколко месеца? Ще бъде трудно да се намерят нови купувачи, които да поемат 2.4-те млн. барела на ден, от които блокът се отказва. Освен това от 31 декември на застрахователите от ЕС и Великобритания, които доминират на пазара за превоз на петрол, ще бъде забранено да обслужват танкери, превозващи руски товари. Това може да се окаже голяма пречка. Много пристанища и канали биха отказали да пропускат кораби, ако рискът от нефтени разливи не е покрит. Рейд л'Ансън от фирмата за данни Kpler, смята, че подобни търкания ще принудят Русия да намали производството с 1.1 млн. барела на ден до края на 2022 г., което се равнява на около 14% от износа.

Но вече се говори, че ако зимата се окаже твърде сурова, Европа ще отложи забраните. Търговци на суровини казват, че при такива отстъпки винаги ще има купувачи. Китай и Индия могат сами да се застраховат; Русия заяви, че ще предложи презастраховане. Пазарът е толкова притиснат, че ако износът на руски петрол наистина намалее, цените може да скочат и да неутрализират ефекта на санкциите. Осъзнавайки това, САЩ се опитват да убедят своите съюзници да наложат таван на цените на руския петрол, което може да се окаже трудно за постигане. Сенчестите търговци в Бахрейн или Дубай може да мамят, за да осигуряват по-големи обеми. Русия би могла да отмъсти, като задържи петрола за кратък период, за да провокира скок на цените и да окаже натиск върху Запада да отстъпи.

Удовлетворяващи резултати

Най-мощните санкции всъщност са най-малко обсъждани: контролът върху износа. В последователни залпове от февруари западните правителства задължиха редица местни индустрии, преди да продават на Русия, да търсят лицензи, които рядко се дават. Ограниченията надхвърлят продуктите с "двойна употреба" - тези с военни и търговски приложения като дронове и лазери - и обхващат разширен набор от чипове, компютри, софтуер и енергийно оборудване. Включват се и нискотехнологични стоки като химикали и суровини, които обикновено се ограничават само за Иран или Северна Корея.

Обхватът на подобни санкции е забележителен. Това, което прави тези на Америка особено опасни обаче, е "Правилото за директни чуждестранни продукти" (FDPR), което разширява контрола не само върху продукти, произведени в САЩ, но и върху чуждестранни такива, произведени с помощта на американски софтуер и инструменти или съдържащи американски вложения. Когато САЩ въведоха FDPR през 2020 г., за да попречат на заподозрения в шпионаж китайски телекомуникационен гигант Huawei да си набавя модерни полупроводници, компанията почти фалира, въпреки че заводите в Америка представляват едва 15% от световния капацитет за производство на чипове. Сега САЩ твърдят, че глобалният износ на чипове за Русия е намалял с 90% спрямо миналата година.

Това е лоша новина за производствения сектор на страната, който се нуждае от вносни материали. От 2014 г. Путин работи усилено да предпази финансовата система на Русия от санкциите на Запада - чрез дедоларизиране на търговията, диверсификация на резервите на централната банка и развитие на собствени разплащателни мрежи - но това не важи за индустрията на страната, която до началото на войната остана вплетена в глобалния търговски ред, макар и по-малко от други страни.

Чипове и други електронни компоненти от 70 различни американски и европейски фирми бяха открити в руските оръжия. Други индустрии, от минното дело до транспорта, изискват чужди части и опит за извършване на поддръжка. Германски доставчик на московското метро смята, че ако спре да предоставя услуги, мрежата ще претърпи прекъсвания в рамките на месец, а след три ще бъде парализирана. Русия се нуждае от съвременен софтуер и хардуер и за разработване на нови продукти от потребителска електроника до електрически автомобили.

Някои ефекти вече са видими, въпреки че експортният контрол започна със закъснение (по-голямата част имаше гратисен период от 1-3 месеца). Промишленото производство е спаднало със 7% между декември и юни, водено от производството на автомобили (90% спад), фармацевтиката (25%) и електрическото оборудване (15%). През май Русия облекчи стандартите за безопасност, за да позволи да се произвеждат автомобили без въздушни възглавници и антиблокиращи спирачки. Липсата на високотехнологично оборудване пречи на внедряването на 5G в Русия. Шампионите в облачните изчисления в страната като интернет платформата Yandex и кредиторът Сбербанк се затрудняват да разширяват центровете за данни. Недостигът на чипове възпрепятства издаването на нови пластмасови карти за вътрешната платежна система "Мир". Липсата на специализирани кораби е възможно да попречи на плановете на Русия за сондиране в Арктика; недостигът на чуждестранни технологии и ноу-хау може дори да забави съществуващия добив на нефт и газ. Основни индустрии като добива и извличането на метали също се свлякоха.

Русия се опитва да отвърне на удара. Преди прибягваше до неоторизирания сив пазар, за да си набавя прецизни западни технологии и военно оборудване, често чрез дистрибутори от Азия и Африка. През юни отиде още по-далеч, като легализира "паралелния" внос и позволи на руски фирми да внасят стоки като сървъри и телефони без съгласието на притежателя на търговската марка. Артем Старосиек от украинската разузнавателна фирма Molfar казва, че е имало бум на "туризма за кредитни карти": туроператорите, които някога са организирали пътувания за ваксинация срещу ковид за руснаци, сега ги превозват, за да си купуват карти, издадени от Visa в Узбекистан. Търговията между западните страни и съседи на Русия като Грузия и Казахстан бързо се повиши след инвазията.

И все пак е трудно цяла икономика да работи с контрабандни стоки, особено когато някои от тях са оскъдни навсякъде. Китайските фирми, които обикновено осигуряват една четвърт от вноса на Русия, се забавиха с помощта, тъй като те също се страхуваха да не загубят достъп до ключови западни части. Дори Huawei прекъсна връзките си с Русия. Следователно недостигът ще продължи, а последиците от него ще се усложняват с течение на времето, докато износването се проявява, а упадъкът се разпространява от една индустрия в друга. Резултатът ще бъде бавна и мъчителна деградация на руската икономика.

Тази деградация ще бъде подсилена от по-малко осезаемите ефекти от санкциите. Константин Сонин от Чикагския университет смята, че няколко стотици хиляди руснаци - много от тях висококвалифицирани - след инвазията са напуснали държавата. Повече от 1200 чуждестранни фирми също са обещали да се оттеглят според учени от университета "Йейл". МВФ прогнозира, че темпът на растеж на страната през 2025-2026 г. ще е спаднал приблизително наполовина в сравнение с прогнозите отпреди избухването на войната. Докато Америка и нейните съюзници поддържат своите санкции, индустриалният гръбнак на Русия, интелектуалните ѝ сили и международните ѝ връзки ще замират, а нейното бъдеще ще бъде белязано от спадаща производителност, недостатъчно иновации и структурна инфлация. Икономистите, които прогнозираха незабавен срив, грешаха. Вместо това Русия получава еднопосочен билет към нищото.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    evpetra avatar :-|
    evpetra
    • - 2
    • + 2

    Трябва да оставим Русия да умре!

    Нередност?
  • 2
    guentchovelev avatar :-P
    guentchovelev
    • - 1
    • + 4

    Руснаците ще пропаднат ЯКО и този път, НИКОЙ няма да им подаде ръка. И като почне разпада и на 10 на или повече републики, НИКОЙ няма да ги подкрепи , а целия свят ще се радва, че вече няма да могат никого да заплашват ...

    Нередност?
  • 3
    bamama_mu avatar :-|
    ръмжо
    • + 1

    Ще има забрана за внос, защото им е ясно че скоро ще има забрана за износ от Русия. Лесно се забранява нещо което няма така или иначе да получиш. Гроздето е кисело.

    Нередност?
Нов коментар