Интервю | Сергей Гуриев: Икономическата цена за превръщането на Русия в откровена диктатура е огромна

Руският икономист и ректор на Парижкия институт по политически изследвания в интервю за "Капитал"

"Санкциите срещу режима в Москва трябва да го лишат от средства за издръжка на армията и репресивния апарат", казва Сергей Гуриев
"Санкциите срещу режима в Москва трябва да го лишат от средства за издръжка на армията и репресивния апарат", казва Сергей Гуриев
"Санкциите срещу режима в Москва трябва да го лишат от средства за издръжка на армията и репресивния апарат", казва Сергей Гуриев
"Санкциите срещу режима в Москва трябва да го лишат от средства за издръжка на армията и репресивния апарат", казва Сергей Гуриев
Темата накратко
  • Путин стана президент в началото на много позитивен цикъл за руската икономика заради реформите през 90-те години.
  • Разрушаването на демокрацията в Русия след това веднага забави икономическия растеж.
  • Санкциите срещу режима в Москва трябва да го лишат от средства за издръжка на армията и репресивния апарат.

Визитка

Сергей Гуриев е руски икономист, който в момента е ректор и преподавател по икономика в Парижкия институт по политически изследвания (Sciences Po). Преди това е бил главен икономист на Европейската банка за възстановяване и развитие, както и ректор на частния руски университет "Ново икономическо училище", откъдето подава оставка и напуска Русия, след като срещу него започва разследване заради позицията му по делото "Юкос". Бил е отговорник за речите и съветник на руския президент Дмитрий Медведев. През последните години е един от сериозните критици на Путин. Близък приятел и помощник е на Алексей Навални. В началото на годината излиза последната му книга - Spin Dictators, в съавторство с Даниел Трейсман. В нея той разглежда сравнително новия модел "меки диктатури", които запазват някои привидности на демократичните държави, но всъщност упражняват силна авторитарна власт.

Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Путин стана президент в началото на много позитивен цикъл за руската икономика заради реформите през 90-те години.
  • Разрушаването на демокрацията в Русия след това веднага забави икономическия растеж.
  • Санкциите срещу режима в Москва трябва да го лишат от средства за издръжка на армията и репресивния апарат.

Визитка

Сергей Гуриев е руски икономист, който в момента е ректор и преподавател по икономика в Парижкия институт по политически изследвания (Sciences Po). Преди това е бил главен икономист на Европейската банка за възстановяване и развитие, както и ректор на частния руски университет "Ново икономическо училище", откъдето подава оставка и напуска Русия, след като срещу него започва разследване заради позицията му по делото "Юкос". Бил е отговорник за речите и съветник на руския президент Дмитрий Медведев. През последните години е един от сериозните критици на Путин. Близък приятел и помощник е на Алексей Навални. В началото на годината излиза последната му книга - Spin Dictators, в съавторство с Даниел Трейсман. В нея той разглежда сравнително новия модел "меки диктатури", които запазват някои привидности на демократичните държави, но всъщност упражняват силна авторитарна власт.

Давате това интервю от Париж, където отскоро сте ректор на Парижкия институт по политически науки - Science Po. От колко време не сте били в Русия и кога мислите, че ще може да се върнете там?

Напуснах Русия през 2013 г. и още тогава не планирах да се върна, защото беше опасно. Но от 2016 до 2019 г. бях международен бюрократ - главен икономист на ЕБВР, и имах дипломатически имунитет. Проверих и установих, че в това ми качество сигурността ми не е заплашена. Пътувах няколко пъти, но от есента на 2018 г. не съм бил там. В момента нямам имунитет, но дори и да имах, нямаше да отида. Още преди войната миналата година репресиите там се увеличиха, организацията на Алексей Навални беше обявена за екстремистка, а аз съм негов приятел и бях негов съветник в продължение на много години. Според закон, който беше приет миналата година, всеки човек, който подкрепя Навални, е в непосредствена опасност да отиде в затвора за много години.

Какво е вашето обяснение - какво се случи с Русия през последните вече десет години?

Когато Путин дойде на власт, икономиката беше в много ниска точка, имаше голяма безработица, рублата беше много евтина и цените започнаха да растат. Но точно тогава реформите, които бяха толкова болезнено проведени през 90-те, започнаха да дават плодове. Путин всъщност стана президент в началото на много позитивен цикъл за руската икономика. Той обаче започна да разрушава различните механизми за политически контрол веднага. Но бавно. И през първите години Русия все още имаше работещи демократични механизми за контрол, дори някои реформи продължиха. Истинското преобръщане започна през 2004 г.

В началото Путин управляваше Русия по време на много бърз икономически растеж и това го направи много популярен - всички бяха доволни. Но в крайна сметка това, че той разруши демократичните механизми за контрол на властта, медийната свобода, гражданското общество, а корупцията се увеличи - всичко това се отрази на икономическия растеж. След кризата от 2008-2009 г. икономиката се върна към предкризисните нива, но после спря да расте. Това се случи много преди войната в Украйна. Заради икономическия застой одобрението за Путин - неговата популярност, започна да върви надолу. Ако погледнете рейтингите му, те са много високи до 2008 г. и после падат през 2013 г. до 60%, което за Путин е много ниско. И затова, когато видя възможността да вземе Крим, той се възползва от нея и от негова гледна точка това се оказа успешно - популярността му скочи рязко. Така Путин започна да управлява на крилете на това империалистическо, националистическо възраждане за няколко години. Но след това всичко започна отначало - икономиката не растеше, популярността му започна да намалява и към 2019 г. той беше отново в същото положение. Трябваше му решение на тази ситуация. Най-напред смени конституцията. Не помогна. После започна да импровизира. През това време Навални вече печелеше популярност с идеите си за икономически реформи. Отговорът на Путин беше телевизионна пропаганда, но и това не помогна - Навални ставаше все по-популярен. Тогава Путин се опита да убие Навални. Това, както е известно, също не помогна и той започна да мачка независимите медии. През 2021 г. не просто беше атакувана организацията на Навални, той обяви всички свободни медии за "чужди агенти". Но и това не помогна. Затова Путин реши, че войната в Украйна ще му помогне, ако мине като анексирането на Крим, като война на мек диктатор - бързо и безболезнено. Не се получи. Тогава той затвори всички независими медии, прие много строги закони за цензура и в момента ситуацията в Русия е много, много по-лоша, отколкото беше преди година. През 2019 г. в Москва имаше огромен протест срещу властта. Днес никой не смее да си помисли за нещо подобно. Полицията бие хората и може да отидеш в затвора за десет години само ако наречеш войната "война".

В книгата си Spin Dictators описвате модерния тип диктатура, който не използва толкова груба сила и се опитва да запази поне някаква претенция за демократичност. Путин явно започна като spin диктатор - като мек диктатор, но дали вече не се срина обратно до нещо като класически, откровен диктатор от азиатски тип?

Да, мисля, че тази трансформация започна миналата година. Ние завършихме книгата през май 2021 г. и още тогава написахме, че има знаци, че Путин се превръща в откровен диктатор (fear dictator). Когато попиташ руснаците от какво се страхуват, огромната част от тях ще ви кажат, че се страхуват от масови репресии - като по времето на Сталин. През 2021 г. 52% от руснаците казваха, че се притесняват репресиите да не започнат отново. Трансформацията на Путин завърши след началото на войната в Украйна, но аз не мисля, че той искаше това да се случи. Ролята на мек диктатор беше много по-желана. Като доказателство ще ви обърна внимание, че той не наложи истинска цензура преди започването на войната. Направи го чак когато се разбра, че тя не върви по план, че няма да мине както анексирането на Крим, тогава той видя опасността от независими медии и моментално ги затвори.

В началото на войната в интервю за Meduza казахте, че икономическите санкции ще принудят Путин да преговаря. Това не само не се случи, но и не изглежда скоро въобще да има такава възможност. Какво мислите, че постигат санкциите?

В началото мислех, че санкциите ще са много по-сериозни. Мислех, че ще има например петролно ембарго. В крайна сметка то беше обявено, което е голямо постижение, но ще започна да действа чак от декември. Първоначалната идея на санкциите беше именно да накара Путин да преговаря, но това не се случи и той очевидно няма намерение да го прави. В момента целта на санкциите не е да промени какво иска Путин, а да промени какво той може да направи. Да го лиши от ресурси, с които да поддържа войната. Затова петролното ембарго е много важно. Вече виждаме някои знаци, че това започва да се случва - на Путин му става по-трудно да поддържа войната. Търговските ограничения, санкциите върху технологиите ограничават възможностите му да произвежда модерно оборудване, включително военно.

В момента той има две предимства, които са изключително важни. Първото е запаси от стари оръжия, включително артилерия, от които има огромни количества. Второто са хора. Той може да наема голям брой бедни руснаци от изостаналите райони на Русия, включително и затворници. За целта обаче има нужда от кеш. И затова важният въпрос е може ли да се спрат източниците на кеш. И виждаме, че през юли фискалният дефицит в Русия вече е голям. Очевидно санкциите имат някакъв ефект, но въпреки това той може да продължи с войната. След като петролното ембарго започне през декември, тогава мисля, че ще можем да направим отново оценка какъв ще е ефектът.

Колко дълго мислите, че Русия може да издържи така?

О, Русия може да издържи така. Стига само Путин да има пари да плаща за пропагандните медии и полицията, която да бие протестиращите. Това са двете много важни опори на режима в момента. И затова санкциите са важни - те могат да го лишат и от средства за издръжка на репресивния апарат. Тази ситуация е много трудна за предвиждане, според мен е почти невъзможно да се каже точно какво предстои, защото случващото се е безпрецедентно. Но в момента в Русия никой не е особено доволен. Доходите не растат, много бизнеси са разрушени, а репресиите се засилват.

Може ли реално да се оцени ефектът от санкциите до момента?

Руската икономика трябваше да има ръст 3% тази година, а вместо това ще спадне с 6%, така че ефектът всъщност е огромен. Нещо повече - при сегашните цени на петрола очакваният ръст всъщност щеше да бъде дори по-голям, защото прогнозите бяха направени при много по-ниски стойности. Но има и нещо друго - Русия не публикува данни, на които може да се има доверие, така е трудно да се разбере какво всъщност се случва. Въпреки това е ясно, че вносът е спаднал два пъти, потреблението е намаляло с 10%, инфлацията е между 15 и 20% - всичко това са много сериозни стойности.

Един от новите моменти в настоящата война е, че икономическата част от нея е изключително силно застъпена. В икономическата война Путин има едно силно оръжие срещу Европа - газът. Как мислите, че Русия ще го използва тази зима, и каква според вас трябва да бъде реакцията на Европа?

Путин сега използва газа, като намалява доставките и увеличава цените, и така кара европейските потребители да страдат. Но, от друга страна, той губи пари от този ход. През август, както казах, имаше вече сериозен дефицит в бюджета. Всъщност за Путин газът е по-малко важен от петрола. Миналата година износът на газ в долари е три пъти по-малък от петрола и това е много важно. Но неговата сметка сега е да раздели Европейския съюз. Той вече успя да предизвика политически трус в Италия, който свали правителството, но няма да се спре до там. Целта му е да предизвика възможно най-голяма болка в Европейския съюз преди зимата, която така или иначе ще бъде тежка.

Мислите, че това, което се случва в Русия и нейната икономика, е краткосрочна криза, или ще продължи с години?

Основният ми сценарий е, че в някакъв момент тази война ще се превърна в конфликт с ниска интензивност. Няма да има мир, защото представата на Путин за мир е много далече от тази на демократичното украинско правителство. Никой украински президент няма да се съгласи да отстъпи земя на Русия. В началото на войната имаше предложения за спиране на огъня и признаване на състоянието отпреди февруари - с отстъпване на Крим и Донбас. Дори това в момента изглежда абсолютно невъзможно. Дори и да беше възможно за Украйна, Путин никога не би се съгласил да отстъпи на позициите отпреди войната - това ще е катастрофа за него. Тоест няма да има мир, следователно и санкциите ще останат, и то за много време. Прогнозата в момента е, че Русия ще се върне на предвоенните нива на доходи чак към края на десетилетието. Ако Путин си отиде, играта ще бъде различна. Русия ще може да се свърже отново със света и икономиката може да се задвижи по-бързо. Но това е много несигурно предположение и не може да се спекулира с него.

Мислите ли, че другите меки диктатори следят внимателно какво се случва с Путин и дали един от уроците за тях е, че меките диктатури не могат да издържат дълго време, а винаги се сриват до тежкия си вариант?

И да, и не. В книгата си казваме, че спин-диктатурите не могат да продължават завинаги. С развиването на модернизацията образованата класа се увеличава, засилва влиянието си и нараства натискът за демократизация. Някои държави стават демократични, но други отиват назад, като например Венецуела. Тя е важен пример, защото показва огромната цена на превръщането в откровена диктатура. БВП на Венецуела е четири пъти по-нисък, отколкото преди това да се случи, има сериозни проблеми буквално с изхранването на хората, огромна емиграция - около 20% от населението напусна. Някои хора могат да кажат, че това е, защото Мадуро е уникално некомпетентен или че наследството на Уго Чавес е много тежко. Трансформацията на Путин обаче показва, че въпреки изключително високите цени на петрола и газа, въпреки че руската икономика до тази година беше много интегрирана със световната, цената на преминаването към откровена диктатура е много, много висока. Урокът, който преподава Путин на останалите спин-диктатори, като например Орбан, е, че те трябва на всяка цена да останат такива - да продължат да провеждат избори, да контролират публичния наратив, но не и да засилват репресиите, защото цената на това видимо е много висока.

Говорите за влиянието на модерната, образована класа, но в момента десетки хиляди от нейните представители в Русия напускат страната. Тези, които избират да останат, са много мълчаливи по очевидни причини и съответно не могат да оказват никакъв натиск. Как мислите, че Путин може да бъде свален от власт?

В крайна сметка хората ще се уморят от това да нямат модерни стоки, руската автомобилна индустрия ще бъде разрушена, няма да има коли, няма да можеш да пътуваш на много места в чужбина, да летиш със самолет, всички дефицити ще бъдат заменени от не особено убедителна идеология. Това ще има някакъв ефект. Но наистина много хора напуснаха - според някои изчисления над един милион, не десетки хиляди. Това ще има изключително негативен ефект за ръста на руската икономика, но също и ще подкопае способността на руското гражданско общество да се изправи срещу Путин. Но за промяната има значение не само образованата класа, а практически всички други, които сега започват да виждат, че този режим води страната наникъде.

Виждате ли общи неща между случващото се сега и през 1917 г. - тогава образованата класа също напусна, една част и към Париж, където вие се намирате в момента?

Има общи черти, но мисля, че този режим е много по-малко силен и няма да издържи 70 години. Сигурен съм, че хората, напуснали Русия през 1917 г., са мислели същото, но в крайна сметка този режим е корумпиран, той няма ясна крайна цел, няма идеология, изостава икономически и технологично от развития свят и не може да издържи дълго. Но е много трудно да се предвиди, защото ситуацията е безпрецедентна, а много важна разлика е и че сега Путин има ядрени оръжия. Това също е безпрецедентно.

Мислите ли, че войната в Украйна ще засегне глобализацията на световната икономика?

Не мисля, че това ще се случи. Русия намали вноса си два пъти - от една страна, заради санкциите, от друга, заради решението на западните компании да се изнесат оттам. Така видяхме на живо колко болезнено е за една икономика да се откъсне от всички останали. Някои държави ще се опитат да изградят по-устойчиви икономики, които да не зависят от глобалните пазари, но мисля, че е възможно всички да се разделят и глобализацията да изчезне. Някои казват, че Китай и Русия ще направят един блок, а западните държави - друг. Може би ще има някакъв friend-shoring от страна на Запада, който ще трябва да помисли по-сериозно за някои стратегически технологии. Те ще трябва да зависят по-малко от държави като Китай. Но извън това не мисля, че Западът може да се разкачи от Китай. Взаимната зависимост е толкова силна, че прекъсването й би имало прекалено висока цена и за двете страни - и за САЩ, и за Китай, така че не мисля, че това ще се случи.

Интервюто взе Алексей Лазаров

Все още няма коментари
Нов коментар