Брюксел предлага минималната заплата да се определя по формула

Предложението засяга и България. Най-обсъжданият вариант тук е минималното възнаграждение да е 50% от средното

Темата накратко
  • Новата директива ще влезе в сила най-рано през 2024 г. Преди това тя трябва да бъде одобрена формално и в съвета.
  • С нея се предлага държавите в ЕС да изчисляват минималните заплати на базата на определени от тях показатели.
  • Ако се приеме идеята за ½ от средната заплата, догодина минималното възнаграждение в България трябва да е около 780 лв.

След десетки години дебат България най-накрая ще бъде принудена да приеме автоматичен механизъм за определяне на минималната работна заплата в страната. Такъв обещават няколко правителства подред, но до гласуването му досега така и не се е стигнало. Вместо това всяка година заедно с приемането на бюджетните закони управляващите решават и на колко да възлиза минималното заплащане в страната за съответната година.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Новата директива ще влезе в сила най-рано през 2024 г. Преди това тя трябва да бъде одобрена формално и в съвета.
  • С нея се предлага държавите в ЕС да изчисляват минималните заплати на базата на определени от тях показатели.
  • Ако се приеме идеята за ½ от средната заплата, догодина минималното възнаграждение в България трябва да е около 780 лв.

След десетки години дебат България най-накрая ще бъде принудена да приеме автоматичен механизъм за определяне на минималната работна заплата в страната. Такъв обещават няколко правителства подред, но до гласуването му досега така и не се е стигнало. Вместо това всяка година заедно с приемането на бюджетните закони управляващите решават и на колко да възлиза минималното заплащане в страната за съответната година.

В сряда Европейският парламент ще даде зелена светлина на предложението на ЕК за "подобряване адекватността и увеличаване обхвата на минималните заплати". Инициативата на комисията датира от 2020 г. Накратко - за държавите, в които към момента има минимално заплащане, ЕК предлага нов метод на изчислението му, който да отчита и променящата се пазарна среда. Тези страни, които използват принципа на колективните трудови договори, няма да бъдат задължени да въвеждат минимално заплащане, но се препоръчва да се засили ролята на синдикатите.

Директивата трябва да бъде одобрена формално и в съвета, от правителствата. След това държавите членки ще имат две години да адаптират националните си законодателства към промените и те окончателно да влязат в сила. А това означава в края на 2024 или началото на 2025 г.

Какво се променя с предложението на ЕК?

В ЕС 21 от 27 държави имат минимална заплата, определена със закон, докато в шест (Австрия, Кипър, Дания, Финландия, Италия и Швеция) възнагражденията се определят чрез колективно договаряне. Месечните минимални брутни заплати варират значително в ЕС - от 363 евро в България до 2316 евро в Люксембург по данни на Евростат към януари 2022 г. (виж графиката).

Като се имат предвид ограничените правомощия на ЕС, проектодирективата нито предписва конкретни минимални ставки на работната заплата, нито задължава държавите членки да въведат правно обвързващ инструмент за определянето им. И макар размерът на минималните заплати да остава национална компетентност, комисията иска да гарантира, че те не се вдигат частично или неравномерно (или в резултат на предизборни политически решения, както често е в България), а подкрепят възходящото социално сближаване в полза на икономиката на ЕС като цяло.

Според новата директива на ЕС минималната работна заплата ще се счита за достатъчна, ако осигурява достоен стандарт на живот. Страните членки могат да изчислят този минимум, като създадат кошница от стоки и услуги на реални цени. Като алтернатива те могат да определят минималната заплата на 60% от средната медианна заплата или 50% от средната брутна заплата, което според изчисленията на Европейската централна банка ще вдигне нивото на средната заплата в ЕС. Страните нямат да бъдат задължени да спазват тези проценти, но директивата ще бъде основа за по-често преизчисляване на минималното заплащане, а и дава по-силни позиции на синдикатите при преговорите.

Новият закон на ЕС, който формално ще бъде гласуван в сряда в Европейския парламент, а до края на годината и в съвета, също така ще изисква от държавите членки, в които по-малко от 80% от работната сила е защитена от колективен трудов договор (като Германия и страните от Централна и Източна Европа), да създадат план за действие за увеличаване на това покритие, което се очаква да има ефект не само върху минималната, но и върху средната заплата в ЕС.

Шестте държави, които нямат правно обвързващ размер на минималната заплата, няма да бъдат задължени да въведат такава. Дания и Швеция дори се противопоставят на предложението на ЕК, като посочват, че пазарът на труда им е независим от намеса на държавата. Въпреки това техните аргументи няма да попречат на приемането на директивата.

Какво означава за България?

Минималната заплата в България традиционно е най-ниската в Европейския съюз. Но през последните 10 години тя постоянно нараства, и то с по-бърз темп спрямо средния в съюза - с между 6.6% до над 11% на година, показват данни на Евростат.

От 1 април минималната работна заплата в България е 710 лв. През юни в отговор на директивата на ЕК социалното министерство на вече отиващото си правителство на Кирил Петков предложи автоматичен механизъм, който да обвърже минималното възнаграждение със средното за страната.

Социалното министерство тогава представи три сходни варианта на формула за определяне на минималното възнаграждение. Основната идея на практика предвижда най-ниската заплата да се фиксира на ниво, което е около половината от средното брутно възнаграждение за страната отпреди две години. Вторият вариант оставя малко по-голяма гъвкавост на социалното министерство да определи точната сума в даден интервал, при който за база отново се взима средната заплата преди две години. Третото предложение пък гарантира, че минималната заплата няма да продължи да нараства механично, ако икономическите условия се влошават. За разлика от първия вариант третият предвижда при спад на БВП и ръст на безработицата минималната заплата за текущата година да е 45% от средната преди две години, но не по-ниска от миналогодишната. Ако икономиката расте, съотношението се запазва на 50%.

Приблизителни изчисления за 2023 г. на база данните за 2021 г. показват, че догодина минималната заплата би трябвало да е около 780 лв. Ако се приеме вторият вариант - между 767 и 798 лв. А ако междувременно има рецесия и се използва третата формула, минималната заплата би останала на същото ниво като тази година.

Според служебния вицепремиер и социален министър Лазар Лазаров тя трябва да е равна на 50% от средната работна заплата за предходната година - позиция, която обяви още при встъпването си в длъжност. Без работещ парламент обаче предложението нямам как да влезе в сила.

Според Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) е по-добре да има минимални заплати по икономически дейности вместо една за цялата страна. От Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), логично, подкрепят европейската директива.

След формалното одобрение в Европейския парламент и от лидерите на държавите в Съвета на ЕС страните имат две години да приложат директивата в националните си законодателства, т.е. най-рано през 2024 г.

Все още няма коментари
Нов коментар