Западът засилва натиска върху Турция да спре руското избягване на санкциите

Съществуват опасения, че Москва може да използва турските банки за забранени финансови операции

Ердоган казва, че следва т.нар. балансиран подход от началото на инвазията на Москва в Украйна
Ердоган казва, че следва т.нар. балансиран подход от началото на инвазията на Москва в Украйна
Ердоган казва, че следва т.нар. балансиран подход от началото на инвазията на Москва в Украйна    ©  Reuters
Ердоган казва, че следва т.нар. балансиран подход от началото на инвазията на Москва в Украйна    ©  Reuters

ЕС и САЩ засилват натиска върху Турция да спре опитите на Русия да избегне санкциите на фона на опасения, че Москва може да използва турските банки за забранени финансови операции. Източници на Financial Times посочват, че фокусът е върху турски банки, които са интегрирали руската платежна система "Мир".


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

ЕС и САЩ засилват натиска върху Турция да спре опитите на Русия да избегне санкциите на фона на опасения, че Москва може да използва турските банки за забранени финансови операции. Източници на Financial Times посочват, че фокусът е върху турски банки, които са интегрирали руската платежна система "Мир".

Президентът Реджеп Тайип Ердоган казва, че следва т.нар. балансиран подход от началото на инвазията на Москва в Украйна. Неговият отказ да се присъедини към санкционнния режим срещу Кремъл и скорошните му изказвания за задълбочаване на икономическото сътрудничество с Русия разтревожиха западните му партньори. Миналия месец той каза, че има "сериозен напредък" в разширяването на обхвата на "Мир" в Турция.

Затваряне на съществуващи "вратички"

Пет от големите банки в Турция - VakıfBank, Ziraat Bank, İş Bank, DenizBank и Halkbank, участват в платежната система "Мир", която бе разработена от Руската централна банка като вътрешна алтернатива на Visa и Mastercard. Две от тях - притежаваната от ОАЕ частната финансова институция DenizBank и контролираната от държавата Halkbank, за която се предполага, че участва в схема за избягване на американските санкции срещу Иран, се записаха в "Мир", след като Кремъл нападна Украйна през февруари.

Пет от големите банки в Турция участват в руската платежна система "Мир".

Натискът върху Анкара идва на фона на стъпки на Запада за затягане на спазването на съществуващите санкции вместо за въвеждане на нови рестрикции, което означава, че ЕС и САЩ признават, че наказателните мерки срещу Москва не са успели да засегнат руската икономика толкова дълбоко, колкото са се надявали. Но те твърдят, че затварянето на сегашните "вратички" в санкциите ще ги направят по-ефективни.

"Трябва да затворим "вратичките", посочва източник на FT, запознат с разговорите между Брюксел и Вашингтон за по-доброто прилагане на санкционния режим. И допълва, че Турция е основен фокус на дискусиите. "Ще изпратим много ясно послание, че финансови институции от трети страни не трябва да бъдат свързващо звено с платежната система "Мир", защото това носи риск от избягване на санкциите", коментира друг източник на FT.

Предупреждения от Брюксел и Вашингтон

Във връзка с усилията за затягане на прилагането на санкциите еврокомисарят по финансовите услуги Марейд Макгинес ще посети Турция следващия месец. "Комисар Макгинес наскоро бе на визита в няколко страни, за да обсъди въпроси, свързани с финансовите услуги, както и прилагането на санкциите, в частност предвид руската агресия срещу Украйна", казва висш представител на ЕС. Американският заместник-финансов министър Уоли Адейемо предупреди турския бизнес миналия месец: "Русия се опитва да използва вашата страна, за да избягва санкциите", което носи риск от "извършването на транзакции със санкционирани руски обекти". Според Джеймс О'Браян, ръководител на службата за координация на санкции към Държавния департамент на САЩ, Москва "ще опита всяка врата и всяка страна трябва да има предвид, че ние ще проследим това".

ЕС и САЩ казват, че затварянето на сегашните "вратички" в санкциите ще ги направят по-ефективни.

От турското външно министерство коментират, че Анкара се придържа към дългогодишната си политика да въвежда само санкции, които са подкрепени от ООН. Но подчертават: "Ние сме еднакво твърди в политиката си да не позволяваме Турция да се превърне в канал за избягването на санкции."

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 2

    Това са димни завеси, които целят да скрият потреса на т.н. Запад от скорошните изказвания на Ердоган, че политиката на Запада в бивша УССР се основава на провокации, че войната там ще се проточи и от готовността му на срещата на ШОС в Самарканд днес и утре да обсъди с ВВП т.н. зърнената сделка, от която корабите с украинско зърно вместо в гладуваща Африка разтоварват в доскоро благоденстваща Европа.

    Западът с тоягата плаши Турция с ужасяващи санкции, а с моркова не спира да я убеждава, че при скорошния разпад на Русия Анкара ще се "облажи" с Кавказ и Крим.
    Доста безрезултатно.

    Никак не е странно, но в политическото съзнание на турците имперският Османски синдром е твърде силен и те абсолютно разбират имперския стремеж на РФ да се укрепи на постсъветското пространство. Затова една от главните цели пред турската дипломация е да създава ситуации, при които Турция може да се възползва в свой интерес от геополитическите и всякаквите други ресурси на Русия.

    Прецедент в този смисъл в руско-турските отношения има.
    Малцина на Запад са чували за договора от 1920 г. между Ленин и Мустафа Кемал, когато натиснатата от интервентите и гражданска война Съветска Русия помага на младата Турска република да се справи с англо-френските окупатори, поделили си Турция след Първата война. Все още насред площад Таксим в Истанбул стои паметникът на съветските военачалници Михаил Фрунзе, Климент Ворошилов и Семьон Аралов заедно с Мустафа Ататюрк.

    В този смисъл е малко вероятно Ердоган да бъде прилъган с изключително ефимерното парче от "руската баница".
    По-скоро му е пределно ясно, че с подкрепата на Русия съвсем реално може да поразреши част от проблемите си в Близкия изток и в Източното Средиземноморие.

    Тъкмо там, където всеки миг може да пламне поредната нато-нато война, заради милитаризирането от Гърция на Малоазийските си острови, осъществявано с мълчаливата подкрепа на алианса. И без съобразяване с интересите на Турция. Която продължава да е - видимо второ качество - член на Нато...

    Нередност?
Нов коментар