Европа се e запътила към рецесия. Колко тежка ще е тя?

Към инфлационния шок предстои да се прибави и икономически спад

Всяка една сигнална лампичка мига в червено. Войната на Русия срещу Украйна, неравномерното възстановяване от ковид пандемията и сушата, обхванала голяма част от континента заедно доведоха до сериозна енергийна криза, висока инфлация, нисък растеж и огромна несигурност относно икономическото бъдеще на Европа.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Всяка една сигнална лампичка мига в червено. Войната на Русия срещу Украйна, неравномерното възстановяване от ковид пандемията и сушата, обхванала голяма част от континента заедно доведоха до сериозна енергийна криза, висока инфлация, нисък растеж и огромна несигурност относно икономическото бъдеще на Европа.

Правителствата бързат в опитите си да помогнат на най-уязвимите. A насред напрегнатата обърканост широко съгласие има за едно нещо: идва рецесия.

Основен фактор - енергийната криза

Колко тежък ще бъде спадът зависи от това как ще се развие енергийният шок и как политиците ще реагират на него. В началото на септември цените на енергията достигнаха върхове, които някога бяха невъобразими: 290 евро (291 долара) за MWh надхвърли бенчмаркът за газовите доставки през четвъртото тримесечие на годината (обичайната цена преди пандемията беше около 30 евро); а над 1200 евро за MWh достигна цената на дневното потребление на електричество за същото тримесечие в Германия (в сравнение с около 60 евро преди). Тъй като газът е пределно гориво за повечето европейски енергийни пазари, той има голяма тежест в определянето на цената на електроенергията.

Европейската икономика влезе в кризата в сравнително силна позиция. Пазарът на труда все още е относително здрав, с безработица от 6.6%, което означава, че е близо до пълна заетост по посредствените стандарти на Европа. Ръстът на заплатите вероятно ще се ускори през следващите месеци при предоговаряне на дългосрочните отношения. Потребителското доверие се влоши в началото на войната, но потреблението не спадна. Инфлационните очаквания донякъде отстъпиха.

И все пак след няколко месеца ситуацията ще изглежда значително по-зле поради три причини. Първо, индустрията е под напрежение. През пролетта лидерите на най-големите производствени компании в Европа твърдяха, че твърде бързо спиране на доставките на руски газ би довело до икономическа криза на континента. Въпреки високите цени промишленото производство засега остава силно. "Част от причината е, че фирмите все още имат останали стари поръчки, по които работят", казва Михаел Хютер от тинк-танка German Economic Institute.

Растеж по инерция

Но натрупванията няма да траят вечно, а някои от важните показатели за бъдещето не са обнадеждаващи. "Новите поръчки минус запасите - т.е. търсенето към фирмите, което ги поддържа заети - паднаха от върховете", казва Робин Брукс от Института за международни финанси, който представлява банки и институционални инвеститори. Понижението отразява отслабването на глобалната и в частност на китайската икономика. Както посочва Брукс, подобен спад може да бележи повратна точка в икономическия цикъл.

Най-засегнатите индустрии вероятно ще бъдат на изток от Рейн. Последните проучвания сред индустриални лидери в Германия и Австрия предвещават свиване. Нездравословната зависимост на Германия от китайски купувачи рискува да намали търсенето на стоки в тевтонската верига за доставки. Италианската индустрия, изглежда, е в свободно падане. Полша и Чехия, които са извън еврозоната, също са уязвими. Изключение е Унгария, където производството се разширява със здравословни темпове благодарение на инвестициите в батерии, бума на електрическите превозни средства и дългосрочните енергийни договори (въпреки че някои от тях скоро ще приключат).

Втората причина за песимизъм е, че разходите на потребителите за услуги трудно биха поддържали икономиката на континента. Туризмът допринесе за растежа през лятото, движен от силния сезон във Франция и южните части на Европа, докато почиващите щедро харчеха натрупаните през пандемията спестявания. Но нагласите се влошават, тъй като потребителите затягат коланите и се подготвят за дълга и студена зима. Услугите вероятно ще стагнират през следващите месеци, като затрудненията пред недвижимите имоти и транспортът са особено тежки, показва индексът на мениджърите по поръчките, съставен от S&P Global.

Болезнена битка с инфлацията

И накрая, Европа почти със сигурност ще преживее енергийния шок едновременно с ръст на лихвените проценти. След като заедно с много други централни банки по света ЕЦБ омаловажи ръста на цените, сега тя е решена да сведе годишната инфлация, която през август достигна тревожните 9.1%, към целта си от 2%. На скорошното годишно събиране на централните банкери и икономисти на Федералния резерв в Джаксън Хоул, Уайоминг, Изабел Шнабел, член на изпълнителния съвет на централната банка, се изказа в подкрепа на това да бъде нанесена повече болка на икономиката, за да се постигне целта.

Затова икономистите очакват ЕЦБ да се опита да подкрепи своята репутация на борец с инфлацията, като значително покачи лихвените проценти на следващата си среща за определяне на политиката на 8 септември. Възможно е повишение с три четвърти процентни пункта. Очаквано доходността на европейските краткосрочни и дългосрочни облигации нарасна през последния месец. Въпреки това еврото продължи да се понижава и се изравни с долара за първи път от две десетилетия. Спадът отразява влошаващите се перспективи пред европейската икономика и решението на глобалните инвеститори в отговор да се насочат към други места. Това се превръща в още една тревога за политиците на континента, тъй като по-слабата валута подхранва инфлацията чрез по-скъп внос, като по този начин вреди на реалните доходи и на потреблението.

Всичко това предполага, че европейската икономика със сигурност ще влезе в рецесия, водена от Германия, Италия и Централна и Източна Европа. Анализатори от банката JPMorgan Chase очакват годишни темпове на спад от -2% общо за еврозоната през четвъртото тримесечие на тази година, -2.5% за Франция и Германия и -3% за Италия. Проблемите на Италия и високите ѝ дългове биха могли да предизвикат сътресения на европейските пазари на облигации. Европейските политици досега дълго време обмисляха как да отговорят на скока на енергийните цени. Скоро те ще имат по-голяма криза, с която да се справят.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Все още няма коментари
Нов коментар