Новият брой: Накъде след вота
Close

Германия приключва ерата на енергийната дружба с Русия

Берлин преоткрива необходимостта от енергийна сигурност

Рафинерията в Швед се намира точно на пътя на руския петролопровод "Дружба" и 54% собственост на "Роснефт".
Рафинерията в Швед се намира точно на пътя на руския петролопровод "Дружба" и 54% собственост на "Роснефт".
Рафинерията в Швед се намира точно на пътя на руския петролопровод "Дружба" и 54% собственост на "Роснефт".    ©  Reuters
Рафинерията в Швед се намира точно на пътя на руския петролопровод "Дружба" и 54% собственост на "Роснефт".    ©  Reuters
Германия пое контрола над три рафинерии на "Роснефт" на територията на страната.

Причината за "поглъщането" е задаващата се забрана на ЕС за внос на руски петрол, която влиза в сила на 1 януари.

Русия вече спря доставките на природен газ за Германия, което може да доведе до дълбока рецесия в страната тази зима.

През май 2017 г. главният изпълнителен директор на "Роснефт" Игор Сечин посети Берлин, за да очертае петгодишен план за удвояване на инвестициите на руската петролна компания в германската рафинерия до 600 млн. евро. През 2022 г. активите на "Роснефт" бяха поети за управление от германското правителство. Мечтата на Сечин за разширяване надолу по веригата в най-големия пазар на петролни продукти в Европа се срина и стана жертва на ескалиращата енергийна война между Русия и Запада, пише Financial Times.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Германия пое контрола над три рафинерии на "Роснефт" на територията на страната.

Причината за "поглъщането" е задаващата се забрана на ЕС за внос на руски петрол, която влиза в сила на 1 януари.

Русия вече спря доставките на природен газ за Германия, което може да доведе до дълбока рецесия в страната тази зима.

През май 2017 г. главният изпълнителен директор на "Роснефт" Игор Сечин посети Берлин, за да очертае петгодишен план за удвояване на инвестициите на руската петролна компания в германската рафинерия до 600 млн. евро. През 2022 г. активите на "Роснефт" бяха поети за управление от германското правителство. Мечтата на Сечин за разширяване надолу по веригата в най-големия пазар на петролни продукти в Европа се срина и стана жертва на ескалиращата енергийна война между Русия и Запада, пише Financial Times.

Решението на Берлин

В петък германското правителство заяви, че изземва контрола върху дяловете на "Роснефт" в три германски рафинерии - PCK в Швед, североизточно от Берлин, MiRo в Карлсруе и Байернойл в баварския град Фобург.

Канцлерът Олаф Шолц каза, че решението е "неизбежно". "Отдавна знаем, че Русия вече не е надежден доставчик на енергия. Ето защо е важно да направим всичко възможно сега, за да защитим енергийните доставки на Германия", допълва той.

"В крайна сметка става въпрос за това, че Германия преоткрива необходимостта от енергийна сигурност", казва Амрита Сен, анализатор в Energy Aspects. "Германия признава, че осланянето ѝ на Русия е отишло твърде далеч и сега, с наближаването на ембаргото, остават малко опции."

Действително причината за "поглъщането" е задаващата се забрана на ЕС за внос на руски петрол, която влиза в сила на 1 януари и може да окаже огромен натиск върху петролната рафинираща индустрия на Германия. Русия вече спря доставките на природен газ за Германия, което може да доведе до дълбока рецесия в страната тази зима.

Берлин постигна известен успех в намирането на алтернативи на руския суров петрол, но рафинерията в Швед представлява проблем - тя не само се намира точно на пътя на руския тръбопровод "Дружба", но е и 54 %, собственост на "Роснефт", която има малък интерес да рафинира неруски петрол в предприятието.

Правителството, което постави дяловете на "Роснефт" под попечителството на федералния енергиен регулатор, Bundesnetzagentur, каза, че руската собственост върху Швед и другите две рафинерии застрашава техните операции. "Ключови, критични доставчици на услуги като доставчици, застрахователни компании, банки, ИТ компании, но също и клиенти, вече не са готови да работят с "Роснефт", обявиха от Министерството на икономиката.

Дълги години добри бизнес отношение

Сегашното развитие на ситуацията е далеч от пресконференцията на Сечин през 2017 г., която отбеляза откриването на новия офис на Rosneft Deutschland в Берлин. Тогава германско-руските отношения бяха на друго ниво и Кремъл все още се възприемаше от мнозина в Германия като надежден партньор.

"Енергийната система, на която Германия разчиташе в продължение на 40 години, се разпадна и страната вече не може да си позволи да остави тези стратегически активи в руски ръце".

Хенинг Глойщайн, анализатор в Eurasia Group

Оптимистите бяха представени от Михаел Хармс, ръководител на Ost-Ausschuss, основното лоби за германски инвеститори в Русия. Появявайки се до Сечин, един от най-близките довереници на президента Владимир Путин, той каза, че новото представителство на "Роснефт" в Берлин е "доказателство за непоколебимата ангажираност на Русия към европейския пазар". Германско-руската търговия, добави той, "се е повишила драстично" през първите два месеца на 2017 г. и очакванията са, че "ще нарасне с 10% тази година, ако не и повече".

Сечин повтори оценката му. Обемът на търговията между Русия и Германия се е увеличил четири пъти между 2000 г. и 2013 г. до 56 млрд. евро, като германският внос от Русия се е утроил до 27 млрд. евро, а германският износ за Русия е нараснал седем пъти до 29 млрд. евро. "И не става въпрос само за доставки на петрол и рафиниране на петрол, но и за технологично сътрудничество", каза той, намеквайки за огромния пазар, в който Русия се превърна за германските производители.

Добрите взаимни оценки, направени от Сечин и Хармс, противоречаха на преобладаващите настроения в много западни столици. Русия беше анексирала Крим само преди три години - това беше нарушение на международното право, което доведе отношенията между Изтока и Запада до най-ниската им точка от Студената война насам. Европа и САЩ отговориха със санкции, някои от които насочени към "Роснефт". Вместо да бъде засегнато от наказателните мерки на Запада, енергийното партньорство между Русия и Германия се засили. Русия построи нов тръбопровод под Балтийско море - "Северен поток 2", който трябваше да удвои износа й на газ за Европа, заобикаляйки Украйна.

Германия подкрепи проекта въпреки предупрежденията на САЩ и техните съюзници в Източна Европа, че ще увеличи зависимостта на континента от Русия. Близките енергийни отношения имат своите корени в историческо споразумение между тогавашна Западна Германия и Съветския съюз през 1970 г., според което германците плащат за съветския природен газ с износ на стоманени тръби.

Сделката беше подкрепена от политиката на ангажиране със съветския блок, следвана от канцлера Вили Бранд в края на 60-те и 70-те години на миналия век. Но според Томас О'Донъл, базиран в Германия енергиен анализатор, това е водено и от германско желание за "стратегическо балансиране - това е начин Германия да се освободи от зависимостта си от САЩ". Мнозина в германския истаблишмънт, твърди той, се възмущаваха от господството на САЩ в енергийниия сектор и не са харесвали "тази идея за глобален взаимозаменяем пазар на петрол, който се търгува в долари и се защитава от американския флот". Според него това недоволство е една от причините, поради които Германия не се намеси във войната на САЩ в Ирак през 2003 г. Като на него се дължи и обвързаността на Германия с руския петрол и газ.

В продължение на десетилетия системата работеше добре, като "дългосрочните дълготрайни активи като рафинерии и тръбопроводи действаха като циментиране на връзката", казва Хенинг Глойщайн, анализатор в Eurasia Group.

Руските въглеводороди стигаха до Европа независимо от напрежението от Студената война и Германия си спести разходите за изграждане на скъпи терминали за втечнен природен газ и друга инфраструктура, за да има алтернатива на руския внос на енергия. Но когато най-големият ви доставчик стане враждебен, нещата бързо се объркват, заключава Глойщайн.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал