Войната на Владимир Путин се проваля

Приятелите на Украйна трябва да затвърдят нейния успех, като изпратят повече и по-добри оръжия

Напредъкът на бойното поле на Украйна се крепи на два стълба - техника и хора.
Напредъкът на бойното поле на Украйна се крепи на два стълба - техника и хора.
Напредъкът на бойното поле на Украйна се крепи на два стълба - техника и хора.    ©  Reuters
Напредъкът на бойното поле на Украйна се крепи на два стълба - техника и хора.    ©  Reuters

Едно от многото извинения, които Владимир Путин даде за нахлуването в съседната страна, е, че Украйна и Русия са "една нация", която трябва да бъде обединена под неговото добро управление. "Още ли мислите така", попита президентът на Украйна, докато войските му помитаха хиляди руски нашественици от региона на Харков тази седмица. Триумфалният сарказъм на Володимир Зеленски е оправдан. Контраофанзивата в Харков, която започна на 5 септември, бележи най-драматичния обрат за Русия, откакто Путин се отказа от намеренията си да превземе украинската столица Киев в края на март.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Едно от многото извинения, които Владимир Путин даде за нахлуването в съседната страна, е, че Украйна и Русия са "една нация", която трябва да бъде обединена под неговото добро управление. "Още ли мислите така", попита президентът на Украйна, докато войските му помитаха хиляди руски нашественици от региона на Харков тази седмица. Триумфалният сарказъм на Володимир Зеленски е оправдан. Контраофанзивата в Харков, която започна на 5 септември, бележи най-драматичния обрат за Русия, откакто Путин се отказа от намеренията си да превземе украинската столица Киев в края на март.

Значим е не само заради освобождаването на 6000 кв. км територия за няколко дни - повече, отколкото Русия беше спечелила през предходните пет месеца. Нито пък пленяването от страна на Украйна на танковете, оръжията и сандъците с боеприпаси, които руските войници оставиха, докато отстъпваха в безпорядък. Украйна също така си върна два транспортни възела - Изюм и Купянск, от които Русия се нуждае, ако иска да завърши завладяването на региона Донбас и да го интегрира в Русия. Плановете на Путин да организира фалшиви "референдуми" за анексиране на окупирани части от Южна и Източна Украйна вече са отложени, тъй като Киев контраатакува и в двете области. Прогнозите по време на война винаги са рисковани, но ходът на събитията, изглежда, се е обърнал. Руската офанзива е овладяна навсякъде, а Украйна постепенно - а понякога внезапно - ревизира резултатите от нея.

На какво се дължи напредъкът на Киев

Напредъкът на бойното поле на Украйна се крепи на два стълба - техника и хора. По линия на хардуера тя има все по-голямо предимство. САЩ и други приятелски държави й изпращат ракети с достатъчен обсег и точност. Украйна може да локализира и надеждно да удря складове с боеприпаси на противника, командни центрове и логистични възли далеч зад фронтовите линии; Русия не може да го направи. Предполагаемото въздушно превъзходство на Москва е потиснато с помощта на мобилна противовъздушна отбрана. И докато Русия намалява своите запаси от оръжия, Украйна става все по-мощна, тъй като превъзходното оборудване на НАТО заменя стария ѝ арсенал от времето на Варшавския договор.

Предимството на Украйна по линия на военната сила също нараства. Първоначалната армия от 200 хил., с което започна нахлуването на Путин, никога не е била достатъчно голяма, за да окупира Украйна. Очевидно той си въобразяваше, че украинската съпротива услужливо ще се срине. Загубите на Русия до момента са ужасни; според една от оценките 70 - 80 хил. от нейните войници са били убити или ранени. Въпреки привличането на затворници и предлагането на огромни бонуси Путин има проблем да намери още бойци.

Украйна демонстрира, че може да използва западните оръжия, за да си върне територия.

Украйна, напротив, има на разположение цялото си възрастно мъжко население, към което може да се обърне. Моралът на войниците е висок и - отчасти благодарение на НАТО - те са добре оборудвани и все по-обучени. Украинците само ще трупат самочувствие, докато Русия се колебае. Те се борят за домовете и съгражданите си. Руските войски се бият, мотивирани със серия от лъжи: че Украйна се управлява от "нацисти", че представлява заплаха за Русия, че нейният народ иска да бъде "освободен" от Русия. Путин на теория би могъл да нареди обща мобилизация и да принуди много повече млади руснаци да влязат в битка; но той обаче знае, че това би било изключително непопулярно, поради което все още не го е направил. Дори и да го направи, ще са необходими много месеци, за да може неохотните и ужасени подкрепления да се наемат, обучат, екипират и разположат на фронта.

Ролята на Запада

Победата на Украйна все още не е сигурна, но пътят към нея вече се вижда. Пълното изтласкване на Русия от Украйна ще бъде трудно нещо. Това ще означава прогонването й от територия, където тя е много по-добре окопана и организирана, отколкото в Харков. Тотален крах на руските войски не може да бъде изключен, но е малко вероятен.

Следователно Западът трябва да подпомогне успеха на Киев. Украйна демонстрира, че може да използва западните оръжия, за да си върне територия. Западът обаче трябва да изпрати по-добри боеприпаси като далекобойните ракети ATACMS за реактивните системи HIMARS, които се оказаха много ефективни и които той преди се колебаеше да достави. За да се избегне ескалация, тежките оръжия на НАТО не трябва да се използват срещу територията на Русия. Украйна със сигурност ще се съобрази с това, за да не отблъсне своя основен доставчик на оръжие. Освен това Киев ще се нуждае от надеждни доставки на боеприпаси за бъдещите офанзиви, както и от бронирани превозни средства за бързо придвижване на силите. Западът също така трябва да обмисли от какво може да се нуждае Украйна през следващата година и да разшири значително мащаба на обучителните програми за украинските войски в чужбина.

По принцип инерцията на войната може да се самоподдържа. Ако украинците в окупираните градове вярват, че нашествениците са там, за да останат, някои в крайна сметка може да приемат това и дори да се съгласят да сътрудничат. Ако смятат, че руснаците ще бъдат изгонени след няколко месеца, те ще имат стимул за съпротива. Така че, колкото повече Русия губи заграбената земя, толкова по-трудно ще й бъде да задържи останалите окупирани територии.

Още по-важно е Европа да се противопостави на енергийното изнудване на Путин. Откакто той прекъсна доставките на руски газ, европейските правителства се ангажираха да положат сериозни усилия, за да спестят "тежката зима" на своите граждани. Може да се спори по детайлите на прилаганите политики, но основното е да се запази солидарността въпреки бремето.

В същото време Путин понася последствията от първите пукнатини в своята внимателно култивирана аура на непобедимост. Той е задушил повечето несъгласия в страната, но все пак излъчва безпокойство. Ястребови гласове критикуват начините за воденето на войната. Рамзан Кадиров, страховитият чеченски лидер, чиито мъже тероризират украинците, нарече ситуацията на терен "поразителна". Националист по руска телевизия тактично намекна, че Путин е бил зле съветван. Няколко смели местни политици в Москва и Санкт Петербург дори призоваха обитателя на Кремъл да подаде оставка.

Заблудите на един старец

Икономиката на Русия понася санкциите по-добре от очакваното, но бавно стагнира и цените на енергията, които облагодетелстваха страната, спаднаха. Западът трябва да се опита да вбие клин между режима и руския народ. Политическите лидери трябва да подчертаят, че сблъсъкът им е с Путин, а не с неговите поданици. Западните страни трябва да приветстват руските дезертьори, особено най-образованите от тях. За разлика от последните на руснаците, които служат на режима, трябва да се отказват визи.

С късмет руският елит в крайна сметка ще се умори от изолацията, а неговите сили за сигурност са изтощени от участието си във война, която не могат да спечелят, водена от тиранин с илюзии за историческо величие. Русия може да прекрати този конфликт, когато пожелае. Но мирът няма да бъде подписан при условията, които Путин първоначално е поставял.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

7 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    ss avatar :-?
    SS
    • - 11
    • + 2

    Проваля се , защото за разлика от кампанията на САЩ в Ирак напр. не срина цялата инфраструктора до кота нула ! Щото я иска за себе си запазена !!! Само дето не се знае докога ...

    Нередност?
  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 8
    • + 2

    От психологическа гл.т. въздействието на нескончаемото повторение на една и съща смислова конструкция е определено въздействащо върху особи с по-нисък когнитивен капацитет.

    Изненадан съм, че издателите на Капитал причисляват към тази група собствената си публика, опитвайки се да с елементарни похвати да й внушат желаното от грантодателите си.

    Обективно погледнато конфликтът между Нато и РФ на територията на Украина след 21-ви навлиза в коренно различна фаза от досегашната, а в началото на октомври, когато се обявят

    Нередност?
  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 8

    обявят резултатите от плебисцита, войната ще придобие съвсем нов статут.

    Патология е анализи, които претендират да преобърнат съзнанието на масите, да имат реален живот няколко дни.

    Нередност?
  • 4
    umv16206834451053261 avatar :-|
    Peter Tomov
    • - 1
    • + 4

    Путин изпитва сериозен натиск от две посоки, противниците и поддръжниците на войната. Като се има предвид, че в командните кръгове на руската армия също се наблюдава разцепление, диктаторът в Кремъл се чувства все по-малко сигурен във властта си. Мълчалива съпротива започва да се очертава и в олигархичните кръгове, които са ковчежниците на войната в Украйна. Заради санкциите и зле организираната агресия, най-богатите в Русия всеки ден губят тонове пари. Призивите на Путин към олигарсите да създават частни армии и да ги изпратят на фронта, изглежда удрят на камък. Мобилизацията предизвиква паника и е възможно да прерасне във все по-голяма съпротива. Диктаторът в Кремъл няма много ходове и е възможно скоро да загуби властта си. Въпросът е кой ще го замести - по-голяма сатрап от него или малко по-умерен нов държавен вожд?

    Нередност?
  • 5
    mickmick avatar :-|
    mickmick
    • - 4
    • + 1

    НАТО и ЕС влязоха с двата крака във войната. Сега ако оръжията и милиардите които дават на Украйна не помогнат/много удобна ситуация.. стоят си на сигурно.. и гледат как се убиват помежду си руснаци и украинци/.. а то е почти сигурно, че така ще стане, ще трябва НАТО да пратят и те войски... ако и това не помогне.. и НАТО и ЕС ще трябва да обявява мобилизация. И хоп - трета световна.

    Нередност?
  • 6
    popopo avatar :-P
    popopo
    • - 1
    • + 2

    До коментар [#5] от "mickmick":

    Ти май не си българин/българка?
    От русия си май. Или от там ти плащат.

    Нередност?
  • 7
    nabludatel_en avatar :-|
    Наблюдател
    • + 1

    Секретни справки на ДАНС от 2017 г. за „Балкански поток“:
    https://www.facebook.com/birdreporting/posts/10160961275056189

    Президентът Румен Радев, премиерът Бойко Борисов и председателите на Народното събрание са се запознали през 2017 г. със справки на ДАНС за проекта „Балкански поток“. В тях се твърди, че целта на Русия с този проект е до 2020 г. да изолира Украйна от газовите доставки и по тази тръба няма да дойде газ за България.
    Въпреки тези позорни условия, Борисов построи тръбата с 3 милиарда лева пари на данъкоплатците.

    Нередност?
Нов коментар