Петролните алтернативи на Европа

Изборът на ЕС е за доставки главно от авторитарни държгави

Reuters    ©  Reuters
В края на годината влиза в сила ембаргото на ЕС срещу руския петрол, очаква се да бъде въведен и таван за цените му.

ЕС ще трябва да си осигури доставки от други страни, но това няма да е лесно.

Въпреки че рафиниращата индустрия в ЕС е сравнително голяма - с 93 съоръжения, броят им спада от година на година.

Западът се стреми да намали приходите на Русия и да ограничи възможностите й да продължава войната в Украйна. Москва отговаря на всяка нова мярка със затягане на енергийните ограничения за Европа. Засега Европейският съюз (ЕС) обаче е единен в санкциите срещу Кремъл.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
В края на годината влиза в сила ембаргото на ЕС срещу руския петрол, очаква се да бъде въведен и таван за цените му.

ЕС ще трябва да си осигури доставки от други страни, но това няма да е лесно.

Въпреки че рафиниращата индустрия в ЕС е сравнително голяма - с 93 съоръжения, броят им спада от година на година.

Западът се стреми да намали приходите на Русия и да ограничи възможностите й да продължава войната в Украйна. Москва отговаря на всяка нова мярка със затягане на енергийните ограничения за Европа. Засега Европейският съюз (ЕС) обаче е единен в санкциите срещу Кремъл.

В края на годината предстои да влезе в сила петролното ембарго, което ЕС наложи на руските доставки по море. А от февруари - и това за петролните продукти. Очаква се до декември да е готов и таванът за цените при внос на руски петрол, приет от Г-7 в началото на септември. Предложението за него дойде от САЩ, но много специалисти смятат, че ще е най-ефективно, ако бъде подкрепено от трети страни, които купуват руски петрол в големи количества.

Така петролният пазар в Европа е изправен пред сериозни промени. До момента половината от руските нефтени продукти традиционно се насочваха към Стария континент, но сега страните, най-вече от ЕС, ще трябва да заместят тези доставки.

Саудитска Арабия наскоро прати ясно послание - ОПЕК+ (организацията на всички традиционни нефтодобивни държави и Русия) намали добива на петрол, след като само месеци по-рано даваше коренно противоположни сигнали. В същото време, през последните седмици все повече се говори за сближаване между САЩ и Иран и възобновяване на иранската ядрена сделка. Към днешна дата обаче западният икономически интерес в Иран не е свързан с ядрената сделка, а с милионите барели петрол, които могат да бъдат изсипани на петролните пазари от Техеран. Това, разбира се, няма как да се хареса на най-големия му регионален противник - Саудитска Арабия. Затова и OПЕК+ плаши с намаляване на добива, сменяйки постоянно мнението си спрямо геополитическите процеси.

Ясно е, че Европа ще трябва да търси алтернативи на руския петрол, като изборът на ЕС е главно между авторитарни държави, но такава е географията на добива. В света има само 4 демократични страни, които са големи производители на тези суровини - САЩ, Канада, Норвегия и Австралия.

Откъде Европа може да си осигури петрол

През последните 10 години добивът на петрол в Европа е намалял с 12%. Въпреки че рафиниращата индустрия в ЕС е сравнително голяма - с 93 съоръжения, броят им спада от година на година. За последните десет - от 2011 до 2021 г., близо 20 рафинерии в съюза са преустановили работа, което е довело до спад от 14% на капацитета на преработване. Курсът на Стария континент беше друг - пренасочване към зелени технологии и биогорива. По този начин фокусът от нефтодобива се измести, а с това и инвестициите в тези компании. Това важи и за газовия, и за въглищния комплекс.

Липсата на местно производство означава зависимост от външни пазари. Или с други думи - Русия. През 2021 г. Русия изнася около 50% от нефтените си продукти към Европа, според анализ на Reuters.

Петролът е важен за Кремъл, защото през миналата година приходите от износа му са осигурили 36% от федералния бюджет на страната. След началото на войната в Украйна САЩ спряха вноса на руски нефт, а данните показват, че ЕС купува по-малко - общо 2.4 млн. барела на ден през юли при 2.9 млн. преди войната, като Индия и Китай компенсират загубата на пазари на Москва. От една страна, високите цени на нефта, които се дължат и на заплахата от западно ембарго, са от полза за Русия, но от друга - компаниите са принудени да продават с отстъпка в чужбина, за да пласират продукцията.

Противно на очакванията, най-големите вносители на руски петрол не са източноевропейските държави, а Германия и Нидерландия. Но бившите социалистически държави са напълно зависими от руския петрол, макар да потребяват по-малко. Такъв именно е случаят на България, чиято рафинерия е настроена да работи с руски петрол и ще отнеме време и инвестиции, за да може да се промени.

През 2021 г. Европа (вкл. Великобритания) общо е използвала 13 млн. барела петрол на ден, като българският дял е пренебрежимо малък - 96 хил. барела. Около 30% от доставките на европейския пазар са дошли от Русия, а тези от САЩ са били 12%. Принос също така имат страните от Северна Африка и Ирак, както и Нигерия.

Целта на ЕС и на цяла Европа е да се намерят алтернативни доставки на тези от Русия. Крайният срок е 2024 г., когато и последните изключения (включително и за България) трябва да са изтекли и рафинериите в Европа да не внасят руски петрол.

През последните 10 години добивът на петрол в Европа е намалял с 12%

Преходът към други основни доставчици обаче няма да е лесен. Страните от Близкия изток имат сключени дългосрочни договори с партньори от Азия. Освен това държавите от Персийския залив инвестират все повече в свои рафинерии за преработка, като целта им е да произвеждат повече деривати - бензин и дизел, тъй като те са с по-висока добавена стойност.

Проблемът в Европа е комплексен, тъй като почти никоя държава не е инвестирала кой знае колко в петролния комплекс в последните години. А с това и рафиниращият капацитет е спаднал.

Ще разгледаме възможните алтернативи, които могат да помогнат на ЕС.

Норвегия увеличава добивите

От петролните сили в Европа почти всички са намалили добива си в последните 10 години. Дания и Великобритания са го направили с над 10%, а единствената, която го е увеличила, е Норвегия. Според наличните данни скандинавската държава притежава най-сериозния капацитет - 2.3% от общата световна продукция. Страната вади по 1.8 млн. барела на ден средно, а потребява по 200 хил., като тенденцията е това число да намалява в последните години. Страната разполага със свободен капацитет за търгуване, който може да бъде използван в Европа и да спомогне петролния преход отвъд Русия.

От целия износ на петрол от Европа, главно идващ от Норвегия, най-голям дял е бил насочен към Китай през 2021 г. Най-вероятно причината е високата цена, която азиатските държави традиционно са склонни да плащат, въпреки че към момента борсовите котировки навсякъде са високи.

Износът на нефтените продукти е малко по-разнообразен, като най-голям бенефициент е Северна Африка. Това означава, че страните там най-вероятно имат дългосрочни договори с европейските компании.

Саудитска Арабия вече помага

Откакто Русия нахлу в Украйна, Саудитска Арабия даде ясно да се разбере, че няма да промени петролната си политика. Кралството многократно отхвърли исканията на американския президент Джо Байдън и лидерите на страните вносителки на петрол за ускоряване на ръста на производството.

Последните месечни срещи на групата OПЕК+ отнемат по-малко от 15 минути, за да се споразумеят страните за продължаване на плана, въведен миналата година. Голямото пренасочване на руски петрол към Индия - и съответното намаляване на индийските покупки на саудитски петрол - не предизвика публичен коментар от Рияд, въпреки че Saudi Aramco има склонност да пази ревниво своя пазарен дял сред големите азиатски развиващи се пазари.

Отношенията на Саудитска Арабия със САЩ са в ниска точка, а партньорството на ОПЕК+ с Русия донесе големи дивиденти на Кралството. С по-високите цени на петрола БВП на Саудитска Арабия нарасна с годишен темп от 9.6% през първото тримесечие - най-бързият темп от повече от десетилетие. Кралството и неговите регионални съюзници се въздържаха - или гласуваха против - американски и европейски инициативи в ООН, насочени към изолиране на Русия. Зад кулисите обаче ситуацията може да е по-различна, обръща внимание сп. Forbes.

Всеки месец Саудитска Арабия определя цените за износ на своя петрол. Въпреки че държавната компания Saudi Aramco не оповестява решенията си за ценообразуване, нейни клиенти дават информация на медиите. Глобалната маркетингова структура на Saudi Aramco има офиси в ключови градове по целия свят и следи много внимателно регионалните развития на петролния пазар и това позволява на компанията да прецизира разликите на пазарите. Това позволява на Aramco да максимализира приходите от продажбите на петрол в рамките на политиката, определена от министъра на енергетиката.

Регионалните цени на Aramco след руското нахлуване в Украйна рисуват много интересна картина на саудитските намерения през последните няколко месеца - картина, която може да е в противоречие с публичната позиция на кралството, отбелязва Forbes. И дава за пример, че за доставките през март и април цените на Саудитска Арабия за продажби в Азия скочиха до рекордни нива. Което не е отражение на силно регионално търсене. При тези обстоятелства маркетинговата политика за поддържане на продажбите на отслабващ регионален азиатски пазар трябва да накара кралството да намали цените за него спрямо тези за Европа и САЩ.

В продължение на десетилетия от средата на 70-те години на миналия век до началото на този Саудитска Арабия често намаляваше цените на петрола за САЩ с цел да бъде най-добрият доставчик на страната. С други думи: последните действия при определянето на цените биха могли да сигнализират за намерение за тихо насочване на суров петрол към Европа, за да се заменят руските доставки предвид нарастващия отказ на европейските компании да купуват руски петрол - без публично вземане на страна в спор, който включва важен партньор от ОПЕК+. Други производители от Близкия изток - като Обединените арабски емерства, по подобен начин доставят повече суров петрол за Европа.

Пазарът на петрол е огромен, а търговците са много креативни. Глобалната система непрекъснато коригира регионалните цени и потоци, за да се приспособи към непрекъснато променящите се местни баланси между предлагането и търсенето. Решенията за ценообразуването на Саудитска Арабия показват, че това е умишлен избор, направен от Рияд. И това не е политика за добавяне на допълнителни количества на пазара. Но изглежда, че това е политика за подпомагане на европейските купувачи да се приспособят по-плавно в усилията си да намалят покупките на руски петрол. В този смисъл изглежда е по-скоро усилие да се избегне по-нататъшна нестабилност на цените, отколкото намаляване на цените.

Времето ще покаже дали Саудитска Арабия ще продължи подхода си да приема загубата на пазарен дял от Русия на развиващите се пазари в Азия, което противоречи с дългосрочните й стратегически цели. Предстои да се види и как ще реагира страната на ембаргото на ЕС върху покупките на руски петрол. А вероятно Рияд има и едно наум, защото Конгресът и администрацията на САЩ обмислят наказателно законодателство, насочено срещу Саудитска Арабия и нейните съюзници за повишаване на световните цени на петрола, което може и да е причината за тихото сътрудничество от страна на кралството.

Либия има потенциал

Добивът от Либия помага за спад на котировките в момента. Експертът по Либия от Вашингтонския университет Бен Фишман смята, че САЩ трябва да се постараят повече, когато става въпрос за стабилизиране на либийската политика и за износа на повече либийски петрол на международните пазари, пише "Дойче веле".

Стабилизирането на производството на петрол в страната, което вече не е ограничено от таваните на ОПЕК, може да добави на световния пазар още половин до един милион барела петрол дневно. Свързаните с петрола продукти формират около 94% от износа и около 60% от националните приходи. През последните няколко години приходите от нефта варират сериозно - най-вече поради военните блокади на местните петролни съоръжения и терминали за износ, организирани от племенни групировки. Всичко това става на фона на споровете кой да оглави важната Национална петролна корпорация на страната - единствената, която има право да изнася петрол в чужбина. Последната блокада приключи в средата на юли, когато правителството в Западна Либия се съгласи да назначи Фархат Бенгдара за нов ръководител на корпорацията. Бенгдара е смятан за съюзник на генерал Халифа Хафтар, който е лидер на милициите в Източна Либия. Племенните групировки, които блокираха съоръженията за добив на петрол, също са съюзници на Хафтар и назначаването на Бенгдара се разглежда като сигнал, че западнолибийското правителство ще успее да възстанови така важните петролни потоци. Министерството на петрола на Либия обяви по-рано, че през следващите пет години страната ще се стреми да добива 2 до 2.5 млн. барела дневно. Ако това се изпълни, би довело до значителна промяна в световните цени.

Тарек Мегериси, експерт по Либия от Европейския съвет за външна политика, смята, че ако европейците помогнат на Либия, "те могат да отслабят руските позиции, да стабилизират ключов енергиен маршрут между Северна Африка и Европа и да превърнат Либия от източник на нестабилност в ценен партньор". Русия е само една от страните, които се опитват да оказват влияние в Либия. Другите са Турция, ОАЕ и Египет, като всички те се разглеждат като приятелски настроени към Русия.

Ирак има потенциал за по-голям износ

Ирак е вторият по големина производител на суров петрол в ОПЕК след Саудитска Арабия. Страната притежава 17% от доказаните запаси в Близкия изток и 8% от световните. Освен това Багдад изключително много зависи от високите цени на петрола и неговия износ, тъй като 90% от държавните приходи идват от суровината. През последните 10 години производството в Ирак е нараснало значително и сега е 4-4.5 млн. барела на ден. Неособено развитата икономика на страната потребява 722 хил. барела на ден през 2021 г., което оставя огромен капацитет за износ. Проблемът е, че една трета от износа на суровината вече е насочен към Европа. Данните от миналата година показват, че останалите количества са отивали главно към Китай и Индия, много малко към САЩ. За да се конкурира с големите пазари в Китай и Индия, които нямат собствен добив, Европа ще трябва да плаща по-високата цена и да се надява Русия да доставя на тези пазари достатъчно.

Според един от най-авторитетните анализатори на петролния пазар - Даниел Йергин, вицепредседател на S&P Global, ключът към целия баланс на петролния пазар е в Индия. Той твърди, че тя може да пострада сериозно от пренасочващите се доставки към Европа и в същото време ще трябва да набави нужното от Русия, което вече реално прави. Ако обаче Индия започне да купува само от Русия и има нужната инфраструктура, това ще означава, че Кремъл ще продължи да генерира огромни приходи.

Проблемът в Ирак идва от Иракски Кюрдистан. Правителството на полуавтономния регион в Северен Ирак всъщност управлява петролните находища. Наскоро централното иракско правителство в Багдад декларира, че всички западни компании, които търгуват директно с полуавтономната република, ще бъдат санкционирани. За добро или лошо, компаниите в този списък са основно европейски.

По данни на Bloomberg през юли Ирак заедно със Саудитска Арабия са доставяли по 1 млн. барела на ден към Европа. Спрямо година по-рано това е 100% увеличение в количествата и доказва, че в бъдеще това темпо може да бъде поддържано. Също така това е признак, че двете държави нямат против да са "спасителят" на Европа от Русия в момент, в който доставките от "Роснефт" ще намаляват.

Венецуела - далечна възможност

Преди месеци Европа внесе петрол от Венецуела за пръв път от две години насам. Това стана факт, след като държавата, членка на ОПЕК, значително увеличи добива си от началото на годината. A зелената светлина от САЩ, за да се случи подобна операция, беше дадена като жест в борбата за независимост от руския петрол. Спорно е обаче дали ще може да се разчита в бъдеще на Венецуела, ако тя продължава да е под финансови санкции от САЩ.

Заради икономическия крах във Венецуела през последните 10 години добивът на суров петрол се свива средно почти 15% годишно. Ако преди държавата е разполагала с 2.7 млн. барела на ден, сега са около 600-700 хил. С други думи - в предишни години Венецуела е разполагала с количества, равни на целия внос на Европа от Русия. В момента единственият шанс на Европа е да сключи суапови сделки петрол срещу дълг, които позволяват заобикаляне на санкциите с разрешението на Вашингтон. Страната потребява около 30% от производството, което позволява голяма гъвкавост в износа. Така след възобновяването на доставките през юни, държавната компания PDVSA е доставила 630 хил. барела на ден за Европа, което е 61% увеличение от предходния месец и подобно на същия месец миналата година, според данни на Refinitiv. Южноамериканската държава едва ли ще може да замести руските доставки, но може да играе ключова роля и да е скрит коз в прехода.

Нигерия има сериозен опит в Европа

Нигерия изпитва проблеми с добива, като в последните 10 години той намалява със средно 10% годишно, а същевременно 30% от количествата се крадат по трасето. Така продукцията се свива до 1.4 млн. барела на ден през юни. Освен това доскоро петролни гиганти като Exxon и Shell водеха арбитражни дела срещу нигерийската национална нефтена компания заради спорове при разработването на находищата. След като правителството прие план за реформи в петролната инфраструктура, петролните концерни оттеглиха исковете си и са готови отново да правят бизнес с африканската държава.

Нигерия разполага с огромен ресурс, като е имало моменти, когато е произвеждала над 2.4 барела на ден. От тях обаче все повече остават за местна употреба, като към 2021 г. това са 800 хил. барела на ден.

Плюсът на Нигерия е, че вече има изградени канали с Европа, по които може да се доставят петролни продукти. Освен Азия вторият най-голям клиент на западноафриканския петрол е Европа, накъдето за 2021 г. са били насочвани по 1 млн. барела на ден. Осем процента от всички доставки на петрол към страните в ЕС идват от Нигерия, като този дял може да бъде увеличен, ако се достигне политическа договорка и страната започне да изпомпва повече от находищата си.

Дългосрочна промяна

Войната в Украйна вече променя геополитическата картина и ЕС ще намали рязко покупките на енергийни суровини от Русия. Тези, които критикуват с мотива, че така се заменя един авторитарен доставчик с друг, пропускат факта, че за разлика от Алжир и Катар например, Путин нападна брутално и непровокирано една съседна държава в центъра на Европа.

ЕС вероятно нямаше да се откаже от руския нефт и газ, ако Русия се беше задоволила с вътрешните репресии срещу опозиционери и не беше извършила външна агресия. Все пак преди нападението срещу Украйна Русия беше основен енергиен доставчик за Европа.

Скъсването на връзките с руската енергетика има и морално значение, тъй като Европа в момента налива пари в руската военна машина, която по този начин се превръща в още по-голяма заплаха за европейската сигурност. А това води до повече военни разходи за страните от ЕС.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    rwa16640366761142038 avatar :-|
    Naska Georgieva

    Има много алтернативи за доставки на природен газ, въпрос на време е да разглеждат и да бъдат въведени в обръщение. Ще дойде момент, в който пазарът ще се разшири достатъчно, а цените ще паднат драстично и ще забравим за газовата криза. Сега е моментът да се инвестира в газова инфрастуктура.

    Нередност?
Нов коментар