Фед повиши лихвата с 0.75 пункта за трети пореден път

Овладяването на инфлацията ще дойде с цената на по-висока безработица и слаб икономически растеж в САЩ

Новите прогнози на централната банка показват, че лихвите ще останат по-високи за по-дълго време
Новите прогнози на централната банка показват, че лихвите ще останат по-високи за по-дълго време
Новите прогнози на централната банка показват, че лихвите ще останат по-високи за по-дълго време    ©  Reuters
Новите прогнози на централната банка показват, че лихвите ще останат по-високи за по-дълго време    ©  Reuters

Федералният резерв на САЩ очаквано повиши основния си лихвен процент с 0.75 процентни пункта за трети пореден път и сигнализира, че ще продължи затягането на паричната политика в опит да овладее високата инфлация. Новите прогнози на централната банка показват, че лихвите ще останат по-високи за по-дълго време, докато се засилват прогнозите за повече безработица и по-слаб икономически растеж.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Федералният резерв на САЩ очаквано повиши основния си лихвен процент с 0.75 процентни пункта за трети пореден път и сигнализира, че ще продължи затягането на паричната политика в опит да овладее високата инфлация. Новите прогнози на централната банка показват, че лихвите ще останат по-високи за по-дълго време, докато се засилват прогнозите за повече безработица и по-слаб икономически растеж.

Американската централна банка продължи най-агресивната си кампания за затягане на паричните условия от началото на 80-те години на миналия век, като повиши референтния си лихвен процент до диапазона 3-3.25% след двудневно заседание. Това е най-високото ниво от 2008 г. насам. Според новите прогнози на Фед предстои лихвата да се повиши до 4.4% до края на тази година и да достигне връх от 4.6% през следващата. Понижения не се предвиждат преди 2024 г. Това означава, че тази година вероятно предстои поне още едно покачване от 0.75 пункта, преди Фед да забави темпото. Предвижда се лихвеното ниво да спадне до 2.9% през 2025 г.

На пресконференция след взетото решение председателят на институцията Джером Пауъл каза, че банката вероятно ще задържи "за известно време" лихвените проценти на ниво, при което те ограничават икономическия растеж и предупреди, че това ще навреди на икономиката и ще доведе до по-висока безработица. "Ще продължим, докато не се уверим, че работата е свършена... Разполагаме както с инструментите, от които се нуждаем, така и с необходимата решителност, за да възстановим ценовата стабилност", добави той. Фед взе насериозно проблема с инфлацията през март и започна до покачва лихвата си от тогавашното близко до нула ниво. Централната банка също така свива баланса си в размер на 8.8 трлн. долара с до 95 млрд. на месец от падежиращи активи.

Повече безработица и по-слаб ръст

Фед директно посочи икономическата цена на борбата с инфлацията. Прогнозите на институцията са безработицата да се повиши от сегашните 3.7% до 4.4% през 2023 г., където да се установи до края на 2024 г. Ръстът на БВП пък се очаква да се забави драстично до 0.2% до края на годината, и да се ускори до 1.2% през следващата.

Лихвеният процент на Фед се отнася за овърнайт кредитирането между банките и се отразява на разходите по заемите на потребителите и бизнесите в цялата икономика, включително лихви по ипотеки, кредитни карти, спестовни сметки, заеми за автомобили и корпоративен дълг. Тяхното повишаване ограничава потреблението и инвестициите, стимулира спестяването и охлажда икономическата активност.

Повечето централни банки в богатия свят, включително европейската, английската и канадската също повишават лихвите си с исторически големи стъпки, с което глобалната парична политика се затяга с най-бързото темпо от 1989 г. насам, изчисляват експерти.

По-високите лихви в САЩ засилват позицията на долара, чийто индекс, обозначаващ стойността му срещу набор други валути, се повиши с около 1% в рамките на деня, като американската валута достигна курс от 1.02 евро. Борсовите индекси S&P 500 и NASDAQ бяха с около 1.7% надолу. Доходността по двегодишните американски съкровищни бонове, която се движи заедно с очакванията за лихвения процент, достигна пик от 4.1% през деня, след което се понижи до 4.02%.

Два поредни месеца годишната инфлация в САЩ се понижава, след като достигна връх от 9.1% през юни. През август тя беше 8.3%, но остава доста над целта от 2%. Страната е пощадена от енергийната криза, с която Европа се сблъсква. Инфлацията в САЩ започна да спада с понижението на цените на петрола, а горивата поевтиняват за 13-та поредна седмица. Базовата инфлация, която изключва храните и енергийния компонент, обаче продължи да върви нагоре и през август достигна 6.3%, надхвърляйки прогнозите на икономистите. Фед очаква тя да спадне до 4.5% до края на годината и до 3.1% през следващата.