Правото на вето в ЕС става остър проблем на външната политика

ЕК и големите западноевропейски държави настояват за реформи в гласуването на решенията

През седмицата министрите по европейските въпроси, които се срещнаха в Брюксел, повдигнаха за пореден път въпроса за премахване или ограничаване на правилото за единодушие по ключови въпроси на ЕС.
През седмицата министрите по европейските въпроси, които се срещнаха в Брюксел, повдигнаха за пореден път въпроса за премахване или ограничаване на правилото за единодушие по ключови въпроси на ЕС.
През седмицата министрите по европейските въпроси, които се срещнаха в Брюксел, повдигнаха за пореден път въпроса за премахване или ограничаване на правилото за единодушие по ключови въпроси на ЕС.    ©  Reuters
През седмицата министрите по европейските въпроси, които се срещнаха в Брюксел, повдигнаха за пореден път въпроса за премахване или ограничаване на правилото за единодушие по ключови въпроси на ЕС.    ©  Reuters
Темата накратко
  • Заради блокирането на санкции за Русия и забуксувалия процес на разширяване, в ЕС все по-често се говори за реформа в гласуването на решенията.
  • За промяна на договорите няма съгласие сред повечето страни, затова се прави опит за активиране на извънредни клаузи и преминаване към гласуване с квалифицирано мнозинство.
  • Процесът е дълъг и труден, но след като ЕК и големите държави - Германия, Франция и Италия, искат отмяна на единодушното гласуване по ключови политики на ЕС, въпрос на време е това да се случи.

Министрите по европейските въпроси, които се срещнаха в Брюксел в сряда, повдигнаха за пореден път темата за премахване или ограничаване на правилото за единодушие по ключови въпроси на ЕС като външна политика. "Аз съм оптимист, че е възможно да се постигне напредък по въпроса за гласуването с квалифицирано мнозинство", каза германският министър Анна Люрман пред репортери в понеделник преди срещата с нейните колеги.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Заради блокирането на санкции за Русия и забуксувалия процес на разширяване, в ЕС все по-често се говори за реформа в гласуването на решенията.
  • За промяна на договорите няма съгласие сред повечето страни, затова се прави опит за активиране на извънредни клаузи и преминаване към гласуване с квалифицирано мнозинство.
  • Процесът е дълъг и труден, но след като ЕК и големите държави - Германия, Франция и Италия, искат отмяна на единодушното гласуване по ключови политики на ЕС, въпрос на време е това да се случи.

Министрите по европейските въпроси, които се срещнаха в Брюксел в сряда, повдигнаха за пореден път темата за премахване или ограничаване на правилото за единодушие по ключови въпроси на ЕС като външна политика. "Аз съм оптимист, че е възможно да се постигне напредък по въпроса за гласуването с квалифицирано мнозинство", каза германският министър Анна Люрман пред репортери в понеделник преди срещата с нейните колеги.

Дебатът влезе в дневния ред, защото макар с единодушно решение по теми от компетенциите на държавите, ЕС да представя единен фронт, в същото време забавя или спира движението по други важни въпроси - от санкциите срещу Русия до ставките на корпоративния данък. Унгария, например, миналата седмица еднолично блокира ЕС да призове докладчик на ООН за руските нарушения на човешките права. Мнозина също свързват реформата на вземането на решения с разширяването на ЕС на изток, за да се включат нови членове като Украйна или Молдова, както и държавите от Западните Балкани, стъпка за която още не всички са готови.

И макар, до конкретни решения на този етап да не се стигна, натискът за промяна на начина на гласуване от големите западни държави, рано или късно ще доведат до реформи.

Да активираме преходните клаузи в договорите на ЕС

Според източници от Брюксел страните от ЕС не са особено мотивирани да последват призива на Европейския парламент от пролетта за свикване на конституционна конвенция за промяна на договорите на ЕС, особено в несигурните времена в момена.

В тази връзка министрите по европейските въпроси разглеждаха възможността за активиране на преходните клаузи на ЕС - механизъм, който позволява на страните да преминат от гласуване с единодушие към гласуване с мнозинство в Съвета, без да е необходимо да променят договорите на ЕС. Според работен документ на Съвета, с който брюкселското издание на Политко разполага, "няколко делегации са отворени или желаят да обмислят използването на преходните клаузи", но "поради силно политически чувствителния характер на този въпрос () показват, че ще им трябва допълнително време, за да отговорят."

Отново според документа Германия подкрепя използването на преходни клаузи, докато други страни като Франция, Дания, Швеция, Холандия и Италия приемат идеята за преминаване към гласуване с квалифицирано мнозинство, но само по определени въпроси на външната политика. В по-малка степен подкрепа се изразява и от някои делегации по въпросите на данъчното облагане, енергийната политика и недискриминацията. Идеята е преходната клауза за обща сигурност и отбрана да се прилага само за граждански аспекти и да не бъде приложима за решения с военни или отбранителни последици.

Парагаф 22

Клаузите Passerelle (т.нар. преходни клаузи) са механизми за по-гъвкаво и бързо вземане на решения в ЕС, но досега не са използвани. Заложени са като възможност при създаването на Лисабонския договор, макар някои от тях да бяха съгласувани още преди него. Най-често преходните клаузи се споменават като средство за заобикаляне на единодушието при решенията на Съвета, преминавайки към гласуване с квалифицирано мнозинство.

Интересният момент, е че държавите трябва да гласуват единодушно, за да активират преходна клауза и да премахнат правилото за единодушие. С други думи - страни като Гърция и Кипър, които се страхуват от санкции срещу корабната индустрия, биха могли да блокират подобна промяна в правилата. Унгария, която иска отмяна на енергийни санкции срещу Русия, също. Дипломати казват, че пътят напред може да бъде чрез предоставяне на гаранции или изключения (т.нар. "Opt-out" опция) , така че техните основни национални интереси да бъдат защитени.

Външната политика доминира разговора

Правилото за единодушие за всяко външнополитическо решение доведе до удължени преговори по въпроси като санкциите срещу Русия. Унгария също използва правото си на вето, за да блокира дори привидно непротиворечиви външнополитически ходове, като призива на ЕС да назначи докладчик на ООН за руските нарушения на човешките права. А към момента външнополитическата позиция на ЕС е от важно значение за сигурността на региона.

Германският канцлер Олаф Шолц в реч за бъдещето на съюза през август призовава за мащабно разширяване на ЕС - но само след значителни промени във функционирането на блока. Шолц застъпи тезата, че членовете на ЕС трябва да вземат повече решения с мнозинство вместо с единодушие, което в миналото позволяваше на отделните държави да налагат вето върху ключови политики. Това не е първият път, когато той се застъпва за тази идея.

По време на посещението си в Киев заедно с лидерите на Франция, Италия и Румъния през юни германският канцлер също призова за реформи в ЕС, за да се улесни приемането на нови членове: "ЕС трябва да модернизира своите структури и процеси на вземане на решения. Невинаги ще може да се реши всичко единодушно, дори ако днес процедурата изисква това", каза канцлерът тогава.

Подобни позиции са заявявани и от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, включително в годишната си реч за състоянието на Съюза, от френския президент Еманюел Макрон, а по-рано и от бившият италиански премиер в оставка Марио Драги.

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 2
    • + 4

    Впечатлен съм как отказът от основни принципи на демокрацията се обяснява като нещо съвсем в реда на нещата да се подчини на моментни ситуации и моментни мнозинства. При това в явно нарушение на основополагащите ЕС принципи, залегнали в Маастрихтския договор, който гарантира равнопоставеността на всяка страна-член.

    Сегашната брюкселска камарила, назначена по сговор за квоти между тогавашните лидери на най-големите и икономически мощни страни от ЕС - Меркел, Макрон, Драги и Санчес - се опитва да направи от икономическия съюз на независими държави квазидържавна структура, която де се управлява с декрети от Брюксел.

    Добре, пада консенсусното приемане на решения.
    Налага се квалифицираното мнозинство. До един момент то ще върши работа, докато националните интереси на източноевропейските и малките заподноевропейски страни не започнат да се подлагат на риск от наложените по този начин решения. Като например енергийните ограничения и забраната за компенсации на населението.
    Тогава квалифицирано мнозинство трядно ще се бере.

    Следващата стъпка е още сваляне на прага за вземанена решения до обикновено мнозинство - половината плюс един...

    Следващата стъпка видимо е разпускане на колективните органи и авторитаризъм.
    Всъщност сегашната брюкселска управа отдавна върви натам.

    Нередност?
  • 3
    clint_eastwood avatar :-|
    clint_eastwood

    Няма параграф 22 в преходните клаузи - очевидно е абсурд да бъдат използваени "като средство за заобикаляне на единодушието при решенията на Съвета". Идеята им е да заобиколят трудо- и времеемкото изменение на Договорите, когато държавите членки преценят (с единодушие), че даден кръг от въпроси не налагат единодушие, а трябва да се разглеждат с по-гъвкавото квалифицирано мнозинство.

    Нередност?
Нов коментар