Новият брой: Пътят към Шенген
Close

Има ли защо ЕС да се притеснява от Джорджа Мелони

Тя е най-вероятният следващ премиер на Италия, но опасенията от възхода ѝ може да се окажат преувеличени

Oт Втората световна война насам Италия е имала цели 69 правителства с най-различна политическа окраска. Но за първи път след края на режима на Бенито Мусолини тя е на път да има крайнодясно управление. И то начело с партия, чиито корени могат да бъдат проследени назад до фашисткото движение на италианския диктатор.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Oт Втората световна война насам Италия е имала цели 69 правителства с най-различна политическа окраска. Но за първи път след края на режима на Бенито Мусолини тя е на път да има крайнодясно управление. И то начело с партия, чиито корени могат да бъдат проследени назад до фашисткото движение на италианския диктатор.

Предсрочните парламентарни избори в Италия вчера, свикани след краха на правителството на Марио Драги, бяха спечелени от "Италиански братя" на Джорджа Мелони. И тя е на път да стане първата жена премиер на Италия в коалиция с популистката "Лига" на Матео Салвини и "Форца Италия" на Силвио Берлускони. Според прогнозните резултати "Италиански братя" получават 26% от гласовете и десният блок по всяка вероятност ще има контрол и над двете камари на парламента.

Предстои ли сблъсък с Брюксел

Идването на власт на Мелони се случва, след като в средата на септември крайнодесните "Шведски демократи" станаха втора политическа сила в скандинавската страна и вероятен участник в следващото правителство. Във Франция през април пък националистката Марин льо Пен спечели 41% от гласовете в надпреварата срещу президента Еманюел Макрон. Всичко това са сигнали за "мощно изместване на европейския баланс към националистическата твърда десница", отбелязва сп. Economist. Мелони симпатизира на унгарския премиер популист Виктор Орбан и скочи в негова защита миналата седмица, когато Европейският парламент обяви, че Унгария вече не може да бъде считана за "пълна демокрация".

Опасенията в ЕС от възхода на Мелони проличаха преди дни, когато председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен предупреди, че Брюксел има "инструментите" да се справи с Италия, ако нещата завият в "трудна посока". Изявлението й предизвика реакция от страна на Салвини, който на протест пред представителството на ЕК в Рим в последния ден на изборната кампания определи думите й като "срамна арогантност".

"Не на масовата имиграция! Да на работните места за сънародниците ни! Не на големите международни финанси! Не на бюрократите от Брюксел!" са част от посланията на митингите на "Италиански братя". Макар в миналото Мелони (подобно на Салвини) да е говорила за напускане на еврозоната и дори ЕС, никой не очаква следващото правителство да направи нещо подобно в страна, където 71% от населението харесва еврото, а одобрението за ЕС е още по-високо.

Перспективата за премиер като Мелони след авторитетното и стабилизиращо управление на Драги разбираемо буди опасения. Още повече на фона на три преплитащи се кризи - войната в Украйна, енергийната спешност и нарастващата инфлация. Към тях се добавят и тревогите около внушителния размер на италианския дълг (над 150% от БВП) и способността на следващото правителство да получи от ЕС пълния полагащ се дял на Италия (над 200 млрд. евро) от възстановителния фонд на ЕС. Мелони дава заявка, че иска промени в плана за изразходване на тези средства, но това може да стане само след преговори с ЕК. Очакванията са, че големият залог ще сдържи импулсите на следващото правителство за конфронтация с Брюксел.

Освен риска да загуби средства от фонда Италия е особено уязвима и към повишаването на лихвите в еврозоната. А за да се възползва от новата програма на ЕЦБ за изкупуване на облигации, замислена да предотврати дългова криза, Италия ще трябва да спазва ангажиментите си към ЕС, включително обещанията за структурни реформи по плана за възстановяване.

"В дълбините на сърцето си Мелони е евроскептик. Но контекстът не й позволява много мърдане, освен ако не иска да доведе страната до фалит. В разгара на криза сме и пазарите са насочили поглед към Италия. Те ще наблюдават всяка нейна стъпка", отбелязва пред Financial Times Натали Точи, директор на италианския Институт по международни отношения.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    umv16206834451053261 avatar :-|
    Peter Tomov
    • + 1

    Нищо ново под слънцето. Подобни миграции към консервативни десни партии в Европа е имало винаги при икономически кризи. Левите либерали винаги се опитват да оправят нещата с изсипване на пари от хеликоптери. И това винаги води до галопираща инфлация. Сега е същото. Преди избори всички политици са многословни и сипят щедри обещания. След кат мине вота, изтрезняват и следват евангелието. Това важи особено силно за Италия, където е отбелязан рекодр с кабинети еднодневки.

    Нередност?
  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • + 1

    Не коментирам текста, защото имам ограничения да чета Капитал. Коментирам темата, хващайки се за изнесеното като заглавие явно водещо съждение.

    И има, и няма от какво да се притеснява Брюксел.
    Казвам Брюксел, защото ЕС съвсем не се отъждствява с брюкселската чиновническа армия.

    Все по-напредващите усилия на този назначен състав на еврокомисията фон Лайнен да превърне ЕС в Съединени европейски щати е в абсурдно противоречие с Договора от Маастрихт и измененията му от Амстердам и Ница, които го дефинират като съюз на независими държави с обща икономическа политика.
    И чудно защо тези неща не се виждат!

    В този смисъл победата на пронационалните партии на онзиденшните избори в Италия е връщане към основополагащите принципи на ЕС. И в този ред на мисли - да, победата на съюза на десни партии е определена заплаха за федеративната линия на фон Лайнен & Со.

    От друра страна италианските избори уникално приличат на българските - водещ е принципът на махалото. След едните електоратът се хвърля на вратовете на другите и така ги джурка през един - два избора.

    Така беше с Берлускони, така беше със Салвини. Единствено Джорджа е още девствена в изпълнителната власт.
    Но също такива политически девственици в БГ бяха и Слави Тр, и Киро П, и Асен В, а стана като маймуната, когато се качи на стълбата: светна им д-то и видимо изпълнителна власт скоро няма да видят.

    Вероятността италианците бързо да разлюбят десния триумвират е голяма, защото по основни политики трите партии заемат диаметрално различни становища: за продължаването на антируските санкции, за войната в Украина, за китайските инвестиции, за енергийната политика и пр.

    Всъщност това е успокоението и надеждата на брюкселската камарила, че италианците бързо ще се разочароват от Силвио, Матео и Джорджа, защото ще им е трудно да излязат с единни мерки по тези изключително същностни теми. И ще ги заменът с европослушните Драги, Ренци и Конте (евентуално).

    А не стана ли същото и в БГ, когато орелът, ракът и щуката (и сценаристите) след две-три седмици на гребена на народната любов за шест месеца политексперименти бяха хвърлени в политическото блато?

    Съществената разлика между италианското и българското политическо махало е, че на Апенините все са намират национално отговорни политици, които да натискат за интересите на италианците.
    Такива в БГ ги има само в Червената книга на изчезналите видове.
    Май последният там е Стефан Стамболов, защото страницата с Тодор Живков е откъсната по политически причини...

    Нередност?
Нов коментар