Иранските протести: В началото бе хиджабът

Властите в Техеран са изправени пред голямо предизвикателство и нямат друг отговор на това освен затягане на режима

Недоволството, започнало с искания за справедливост за смъртта на Амини, прерасна в по-големи сблъсъци
Недоволството, започнало с искания за справедливост за смъртта на Амини, прерасна в по-големи сблъсъци
Недоволството, започнало с искания за справедливост за смъртта на Амини, прерасна в по-големи сблъсъци    ©  Reuters
Недоволството, започнало с искания за справедливост за смъртта на Амини, прерасна в по-големи сблъсъци    ©  Reuters
Темата накратко
  • Властите в Техеран са изправени пред голямо предизвикателство и нямат друг отговор на това освен затягане на режима.
  • Краят на демонстрациите е по-вероятно да дойде заради употребата на брутална сила, отколкото поради отстъпки.
  • Убийствата на протестиращи може временно да тушират размириците, но само ще подсилят нарастващия гняв.

Борбата на иранските власти срещу т.нар. лош хиджаб (носенето на забрадка или на друга задължителна дреха по неправилен начин) започва малко след Ислямската революция от 1979 г. В рамките на няколко месеца след установяването на ислямска република законите, защитаващи правата на жените по времето на шаха, започват да бъдат отменяни. Но когато по-рано този месец "моралната полиция" задържа 22-годишната Махса Амини и тя умира след съмнения за полицейска бруталност, едва ли режимът в Техеран си е представял, че избухналите протести ще го изправят пред най-сериозното предизвикателство от години.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Властите в Техеран са изправени пред голямо предизвикателство и нямат друг отговор на това освен затягане на режима.
  • Краят на демонстрациите е по-вероятно да дойде заради употребата на брутална сила, отколкото поради отстъпки.
  • Убийствата на протестиращи може временно да тушират размириците, но само ще подсилят нарастващия гняв.

Борбата на иранските власти срещу т.нар. лош хиджаб (носенето на забрадка или на друга задължителна дреха по неправилен начин) започва малко след Ислямската революция от 1979 г. В рамките на няколко месеца след установяването на ислямска република законите, защитаващи правата на жените по времето на шаха, започват да бъдат отменяни. Но когато по-рано този месец "моралната полиция" задържа 22-годишната Махса Амини и тя умира след съмнения за полицейска бруталност, едва ли режимът в Техеран си е представял, че избухналите протести ще го изправят пред най-сериозното предизвикателство от години.

Според активисти, цитирани от британската ВВС, поне 76 души са убити от иранските органи на реда през 13-те дни на бунтове, стотици са арестувани, а властите са обвинявани в непропорционална употреба на сила. Антиправителствените демонстрации обхванаха над 80 населени места, докато видеоклипове в социалните мрежи показват, че сред издигнатите лозунги се чува и "Смърт на диктатора", като се визира иранският върховен лидер аятолах Али Хаменей.

За момента изглежда слабо вероятно протестите да доведат до смяна на режима. И краят на протестите по-скоро ще дойде заради употребата на брутална сила и затягане, отколкото поради отстъпки от страна на Техеран. Но също така очакванията са, че демонстрациите ще ескалират.

С какво са различни сегашните бунтове

За пореден път Иран се намира насред политически безредици и гражданско недоволство. Този път обаче обществената подкрепа за протестите изглежда по-широка. Случаят "Амини" предизвика стаяваното негодувание на иранците спрямо поведението на "моралната полиция" и протестиращите поискаха на жените да бъде дадено правото да избират какво да носят. "Гневът, който тези различни групи изпитват към вмешателството на правителството в личните решения на хората, намери подходяща платформа в настоящите демонстрации", посочва анализ на The Conversation.

Друга разлика е, че сегашните размирици са водени от жени. Техните права са в центъра на недоволството и докато предишни протести бяха фокусирани по-скоро върху икономически въпроси, сега хората настояват за по-съществена политическа промяна. А до този момент за правителството се оказва трудно да обясни действията си по начин, който да бъде убедителен за демонстрантите. И трето, куражът, показан на тези протести, е безпрецедентен. По принцип всяко несъгласие с властите в Техеран носи огромен риск, но сега иранците правят нещо особено необичайно - жени демонстративно режат косите си и публично палят хиджаба си. Постепенно конфликтът, започнал с искания за справедливост за смъртта на Амини, прерасна в по-големи сблъсъци, обединяващи различни социални прослойки, като мнозина вече призовават за падането на режима.

Колко сигурно се чувства правителството

Протестите се случват във време, в което иранците са особено недоволни - корупцията сред политическите елити е системна, бедността нараства с инфлация над 50%, ядрените преговори отново са в задънена улица, а липсата на социални и политически свободи засилва отчаянието на населението. В края на миналата седмица обаче правителството поде позната тактика спрямо демонстрациите, а именно президентът Ебрахим Раиси обвини "конспиратори" за подклаждането на напрежението и заяви, че ще се "справи решително" с тези, които "са против сигурността и спокойствието в страната". Ден по-късно един от основните учителски профсъюзи призова към национална стачка, а това е чувствителна тема в Иран заради революцията от 1979 г., когато колективни работнически действия служат като полезна тактика при свалянето на шаха.

Според Трита Парси, вицепрезидент на Quincy Institute във Вашингтон, правителството не изглежда да се чувства по-уязвимо от преди, но именно тук може да греши. "Смятам, че е много вероятно да видим още стачки, защото те се случваха още преди това движение. И може да се окаже, че те взаимно ще се подсилват, увеличавайки натиска върху властите", твърди Парси пред CNN. Същевременно остава неясно дали има представители в иранското правителство, които разбират какво е заложено на карта и са склонни да настояват за промяна в сегашната властова структура.

Какви са опциите на властите

Сега протести са регистрирани както в средната, така и в работническата класа в Иран. И те, изглежда, се придвижват от местни или етнически въпроси към такива, които обединяват по-големи сегменти от населението. В резултат едно движение, което бе оглавено от жени, успя да привлече и други движения. В тези условия правителството има две опции - да промени своите стриктни правила за хиджаба, но това може да окуражи демонстрантите да продължат, докато постигнат крайното си искане за смяна на режима. Или да не променя нищо и да продължи с убийствата на протестиращи, което може временно да тушира размириците, но само ще подсили нарастващия гняв в бъдеще.

"Властите имат много по-голям капацитет за репресии, отколкото за реформа на този етап", коментира CNN пред Есфандиар Батмангелидж, главен изпълнителен директор на лондонския икономически институт Bourse & Bazaar Foundation. Компромисен вариант би бил разформироване на "моралната полиция", но пълно анулиране на закона за хиджаба е малко вероятно.

Същевременно пределната възраст на върховния лидер аятолах Али Хаменей е в съзнанието на много иранци. "Не е ясно дали наследникът му ще успее да задържи подкрепата на твърдите поддръжници на режима. Това може да не е финалната глава, но е много важна глава - все повече пукнатини се появяват в една система, която вече не работи за мнозина, искащи различен начин на живот", твърди британската ВВС.

На "революционна траектория" ли е Иран

Рано е да се каже дали протестите ще донесат дълготрайна промяна. Засега те продължават да са без лидер и задвижвани от обикновените иранци. Някои от най-явните защитници на демонстрациите живеят в изгнание, а правителството ограничи достъпа до интернет. Досега иранските лидери многократно са показвали, че не са заинтересовани от поддаването на обществените искания, тъй като се опасяват, че това само ще окуражи поставянето на още условия.

"За да има революция в Иран, трябва да има "колапс на желание" от страна на настоящите властови центрове да продължават да налагат своите политики. В момента не виждам достатъчно признаци за това", казва пред "Капитал" бившият британски посланик в Иран сър Ричард Далтън. По думите му в страната има 8 или 9 властови центъра - улиците (или това, което наблюдаваме сега), правителството начело с президента, върховният лидер, духовното лидерство, интелектуалните и политическите средни класи, университетите, парламентът и структурите за сигурност. Според бившия британски посланик за наличието на революция трябва да разполагаш със силното желание за промяна не само на улицата, но и на два или три от останалите властови центъра. "Ако например големите свързани с държавата бизнеси, малкият частен сектор и традиционната търговска класа се обезпокоят за икономическото си бъдеще, може да се присъединят към каузата за промяна. Или ако безредиците продължат достатъчно дълго и има много убийства, е възможно силите за сигурност да изпитат "колапс на желание" да продължават с налагането на правителствените политики", посочва Далтън.

Независимо дали тези протести ще доведат до съществена промяна обаче, те вече оставиха своя отпечатък върху ислямската република, която и без това губи все повече легитимност както във вътрешен, така и в международен план. Ако иранските власти преживеят тези демонстрации, други ще последват. Защото както обобщава сп. Economist: те разкриха гнилата основа на режима.

5 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 3

    Всичко написано би звучало съвсем автентично, ако случващото се в Иран не повтаряше 1:1 това, което се е случвало в Чили през 1973 г, ч Салвадор и Хондурас преди това, а в по- близко време в Египет, Тунис, Либия, Сирия, Украина, Грузия, Армения - опитите на САЩ да сменят властта там с повече или по-малка цветна революция.
    И въпреки, че опитите винаги са завършвали катаскрофално за обречените страни, ония не престават.

    Нередност?
  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 2

    И отново линк към анализ в The American Conservative, образец на аналитично мислене и детайлно познаване на фактите и логиката на процесите:

    https://www.theamericanconservative.com/can-america-isolate-anyone/

    Нередност?
  • 3
    st.stoyanov avatar :-|
    st.stoyanov
    • + 2

    Докторе, купиха ли те какво ти стана ,преди беше обективен .
    Сега за всичко според теб са виновни американците .
    Иракчани утрепали момичето, Руснаци нападнали Украина ........... и все американците виновни.

    Нередност?
  • 4
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 2
    • + 6

    До коментар [#3] от "st.stoyanov":

    st.stoyanov, това с купуването е доста елементарно. В БГ се купуват хора за влияние от фондацията, чието лого е долу вляво на тази страница, което трябва да ви посочва кой е на тезгяха. Аз лице за влияние не съм, ако че пише много.
    Целта на текстовете ми, подкрепени винаги с факти, е да накарам публиката да се замисли. Ако може.
    Да, мисленето е много труден и енергоемък процес,. Много по-енергоспестяващо е изпружването на дивана пред телевизора.
    И все пак мисленето ни отличава от домашните любимци или мяукате прекрасно?

    Що се отнася до преврата в Украина през 2014 г, лично президентът Обама призна за съучастието на САЩ в тая работа.
    И той ли е купен по вашата логика?

    Нередност?
  • 5
    epk1515013158546444 avatar :-|
    Венцеслав Ралев
    • + 1

    Абе, колега, иди поживей малко при Путин или при аятоласите, пък след това ми говори за нагласени протести от САЩ или от не знам къде. На хората им писна от самозабравили се диктатори с белези на сенилна деменция, ей това е истината. По времето на Андропов и Черненко на това му се викаше геронтокрация. И да се изказваш в полза на такива режими докато живееш в лошия ЕС е най-малкото лицемерно. Може и да те пратим за няколко месеца при другаря Гурбангули Бердимухамадов да видиш какво е убаво в държавата му, той от декан на Стоматологичния факултет стана президент и ги разцепи. Ако ти хареса животът в Туркменистан, лично ще те обявя за обективен политически наблюдател. Имаме ли сделка?

    Нередност?
Нов коментар