Кой се страхува от Джорджа Мелони
И защо опасенията от идването й на власт в Италия може да се окажат пресилени
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
- - В каквото и да вярва Мелони, въпросът е дали ще има възможност да приложи идеите си на практика на фона на войната в Украйна, енергийната криза, инфлацията и задаващата се рецесия.
- - Сложният момент, в който "Италиански братя" идват на власт, не оставя особено пространство за експерименти и импровизации.
- - Очакванията са, че големият залог ще сдържи импулсите на следващото правителство за конфронтация с Брюксел.
С Джорджа Мелони Италия ще опита две нови неща - за първи път ще има жена премиер и за първи път от Втората световна война ще има крайнодясно управление. И то начело с партия, чиито корени могат да бъдат проследени назад до фашисткото движение на Бенито Мусолини.
Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
2 коментара
На какво ли се дължи тая фиксация на К. у Мелони, та през седмица 3 опити за анализ?
Отгоре на всичко Джорджа - обявявана за фашистка и тук - е антируски и антикитайски настроена, подкрепя Брюксел за санкциите и за ограничаване на Един пояс, един път. Това ли е фашизмът? Интересно тълкувание.
И май тъкмо тук е притеснението на неолибералните среди.
Защото след 11 години левичарски експеримента в Италия (след падането на Берлускони през 2011г) хората дадоха 44% доверие на сборната десница, заради:
а) завръщането на погазените от левичарите християнски ценности за пол и семейство;
б) връщането към националната държава, вместо решенията да се вземат от чиновничеството в Брюксел;
в) провеждането на национална икономическа политика, продиктувана от националните интереси.
Това са предизборните тези на десницата, които все повече импонират на все повече избиратели в Европа. Но същественият въпрос е пътя за тяхното постигане.
Видимо е невъзможно това да се случи при сегашната политическа рамка, налагана от Брюксел. Няма как при бумеранга на антируските санкции и непазарните забрани италианската икономика да отскочи от дъното на публичния дълг, който е 153% от БВП. Видимо ще трупа още.
Италия не е забравила, че при пика на ковид-а през пролетта на 2020, когато нощем военни камиони извозваха чувалите с трупове, не ЕС, а Русия, Китай, Куба и Венецуела се притекоха на помощ. Американските военни болници в базите им стояха празни, докато италианците умираха пред претъпканите си болници.
Тогава пейстнах в един свой коментар по темата обиколилата света снимка как италианец е свалил на земята от пилона знамето на ЕС и качва китайското.
И няма как итолианците да не си го припомнят скоро.
Та няма никакво значение с какви намерения започва едно управление.
То пада много бързо - особено в Италия, а в последно време и в БГ - когато думите не станат осезаема реалност за хората.
А докато Вашингтон чрез Брюксел задава дневния ред, каквато и по идеологически нагласи партия да спечели изборите, националните интереси ще са на доста задна линия.
Виждаме го по джоба си и у нас.
До коментар [#1] от "D-r D":
Що не започнете да пишете фейлетони? Имате талант за това. Как Русия помогна на Италия при Ковид кризата - като миеше паркингите пред италиански болници с белина. Смях в залата.
Иначе навсякъде има хора, които могат и севернокорейско знаме да сложат вместо това на ЕС. Но кой знае защо не отиват да живеят нито в Русия, нито във Венецуела или Китай. За Северна Корея пък съвсем не ми се вярва да се намерят желаещи
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.