Новият брой: Пътят към Шенген
Close

Руските банки се огъват под натиска на санкциите

Щетите се оценяват на стотици милиарди, докато банките отчитат рекордна загуба за полугодието

Управителят на централната банка Елвира Набиулина е изправена пред сериозни предизвикателства
Управителят на централната банка Елвира Набиулина е изправена пред сериозни предизвикателства
Управителят на централната банка Елвира Набиулина е изправена пред сериозни предизвикателства    ©  Reuters
Управителят на централната банка Елвира Набиулина е изправена пред сериозни предизвикателства    ©  Reuters
Темата накратко
  • В резултат на наложените от Запада санкции руските банки отчитат загуба за първи път от години.
  • Кремъл изчислява щетите върху финансовата система на стотици милиарди долари.
  • Силната рубла, която беше укрепена чрез рестриктивни мерки, също вреди на руската икономика.

Санкциите, които Западът наложи на Русия заради агресията ѝ срещу Украйна, още от първите месеци след влизането им в сила имат тежки последствия върху финансовата система на страната. Банковият сектор там отчита загуби от милиарди долари за първи път от години, признава в интервю висш служител от Руската централна банка, тъй като институцията спря да публикува данните след началото на войната, а на банките също беше забранено да оповестяват резултатите си. В същото време вътрешен документ на финансовото министерство, цитиран от западни медии, показва тревожна картина за руския финансов сектор и оценява щетите на стотици милиарди долари. Макар откъслечни, числата хвърлят светлина върху последствията от санкциите срещу Кремъл, чиято ефективност дълго време беше поставяна под въпрос.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • В резултат на наложените от Запада санкции руските банки отчитат загуба за първи път от години.
  • Кремъл изчислява щетите върху финансовата система на стотици милиарди долари.
  • Силната рубла, която беше укрепена чрез рестриктивни мерки, също вреди на руската икономика.

Санкциите, които Западът наложи на Русия заради агресията ѝ срещу Украйна, още от първите месеци след влизането им в сила имат тежки последствия върху финансовата система на страната. Банковият сектор там отчита загуби от милиарди долари за първи път от години, признава в интервю висш служител от Руската централна банка, тъй като институцията спря да публикува данните след началото на войната, а на банките също беше забранено да оповестяват резултатите си. В същото време вътрешен документ на финансовото министерство, цитиран от западни медии, показва тревожна картина за руския финансов сектор и оценява щетите на стотици милиарди долари. Макар откъслечни, числата хвърлят светлина върху последствията от санкциите срещу Кремъл, чиято ефективност дълго време беше поставяна под въпрос.

Според вътрешен документ на Министерството на финансите, до който Bloomberg е получила достъп, финансовият сектор на Русия е претърпял огромни "преки загуби" от санкциите. Тук влизат значителният удар върху фондовия пазар, капиталът на банките, както и 300 млрд. долара замразени валутни резерви. Документът е бил представен на среща на държавни служители от най-високо ниво миналия месец, като се фокусира върху финансовата система и не разглежда по-широкото въздействие върху икономиката.

Презентацията обобщава щетите върху финансовата инфраструктура, включващи 80% от активите на банковия сектор, засегнати от санкции, изключване на финансови институции от услугата за финансови съобщения Swift и загубата на достъп до ключово оборудване и софтуер. В нея се казва, че инструменти като деривати, хеджиране, еврооблигации и първични публични предлагания са "на практика изчезнали". Друг документ,изготвен за служители от високо ниво, разкрива, че икономическият шок в страната вероятно ще е по-дълбок и по-продължителен, отколкото властите в Москва официално признават.

Щетите от санкциите върху финансовата система на Русия

  • 40% спад на капитализацията на фондовата борса
  • 300 млрд. долара замразени резерви на централната банка
  • замразени еврооблигации за 4.6 трлн. рубли
  • 10% спад на капитала на банковата система
  • 563 млрд. рубли замразени ритейл и депозитарни активи.


Източник: вътрешен документ на руското финансово министерство, цитиран от Bloomberg

Банките на минус

Банковият сектор в Русия е на загуба от 1.5 трлн. рубли(24.8млрд. долара)през първата половина на2022г., като това е първият отрицателен финансов резултат от поне седем години. Това стана ясно от интервю на заместник-председателя на Руската централна банка Дмитрий Тулин пред местни медии. Загубите не са изненада, след като някои от най-големите кредитори в страната попаднаха под прицела на последователните пакети от наказателни мерки на западните страни в отговор на войната. Sberbank, VTB, Alfa-Bank, Otkritie, Promsvyazbank и Sovcombank, които са в топ 20, са обект на забрани от САЩ, Европейския съюз и Великобритания. Техните активи и кореспондентски сметки във валутите на тези страни са замразени. Секторни санкции на САЩ и Европейския съюз бяха въведени срещу Rosselkhozbank и Gazprombank, а заедно с Московската кредитна банка (MCB) те са под ограничения и от страна на Великобритания. Кореспондентски сметки в долари и евро на някои руски банки бяха закрити дори без те да са официално санкционирани. А на 3 юни Европейският съюз наложи ограничение срещу Националния сетълмент депозитар, което доведе до блокиране на еврови сметки на кредитни институции.

Непосредствено след началото на войната страната беше на ръба на банкова криза, когато руснаците се редяха на дълги опашки, за да изтеглят спестяванията си, а рублата се срина до най-ниските нива. Паниката до голяма степен беше овладяна чрез удвояване на лихвените проценти и въвеждане на мерки като забрана за изнасяне на чужда валута и ограничаване на транзакциите с външния свят. Изискванията за минимални резерви пък бяха облекчени за някои кредитори.

Най-големите падат най-тежко

Според резултатите три четвърти от банките са били печеливши през първото полугодие, докато едва една четвърт са били нерентабилни. Към 1 юли в Русия оперират 329 кредитни институции, което означава, че около 80 от тях са имали отрицателен финансов резултат. Сред губещите обаче са някои от най-големите играчи, които попаднаха под прицела на санкциите и са по-обвързани с международните финансови пазари. Според регулатора под половината от 13-те системно значими банки не са отчели нетна печалба през първото полугодие, но загубите им надвишават положителните резултати на останалите.

Около две трети от загубите на банките през първото полугодие се дължат на операции, свързани с чуждестранни валути, разкри Тулин. Става дума за загуби от сделки с деривативни финансови инструменти, предимно суапове и форуърдни договори, при чието прекратяването банките са отчели резултата спрямо моментния курс, най-вече загуба. Това може да се обясни с голямата флуктуация на курса на рублата - след първоначалния спад до около 0.0075 долара през март, впоследствие тя се възстанови до предвоенното ниво от около 0.017 долара. Загубите от деривативните инструменти са били отчетени в момент на слаб курс на рублата.

Вторият фактор е отрицателната преоценка на откритите валутни позиции. Много международни банки имат открита балансова позиция за валутен риск, която не могат бързо да затворят. Така промяната на курса се отразява на финансовия резултат чрез валутната преоценка. Някои банки са загубили първо от отслабването на рублата, а след това отново от нейното укрепване, обясни Тулин. Според него е вероятно банковият сектор да завърши годината със същата или по-висока загуба.

Финансите на бизнеса също страдат

По данни на руски медии към август заеми за 9.5 трлн. рубли са били обект на преструктуриранеот края на февруари, 88% от тях на големи бизнеси. Сумата е по-висока, отколкото по време на пандемията. Това е пореден знак за затрудненията, пред които компаниите в страната са изправени, с което повишават и риска за ликвидността на банките. Като най-засегнати групи кредитополучатели се посочват фирми от секторите, които все още не са се възстановили от шока от ковид - пътувания, хотелиерство, въздушни превозвачи; но също така вероятно става дума и за експортно ориентирани компании с ниска добавена стойност, както и за енергийни ресурси, където пазарът е силно волатилен. Проблемите отчасти се дължат и на първоначалното повишаване на лихвения процент на централната банка в началото на войната. Анализатори посочват, че 30-40% от лошите кредити обикновено биват преструктурирани многократно, докато кредитополучателите не изпаднат в неплатежоспособност.

В същото време властта в Русия предприема отчаяни мерки, за да задържи насила част от големите международни банки в страната. Стана ясно, че Министерството на финансите е изготвило списък от чужди банки, които могат да продадат активите си само след одобрението на президента Путин. Още през юни HSBC заяви, че планира да продаде 100% от бизнеса си в Русия на Expobank.

Заради лошите резултати пък централната банка ще изиска от някои финансови институции да ограничат изплащането на дивиденти. Мярката ще важи за банките, които се възползват от облекчени условия за съотношение на капиталова адекватност - резервите, които трябва да поддържат, за да са готови за евентуални шокове. Банките, които не са задължени да имат план за възстановяване на капитала, ще могат да изплащат не повече от 50% от печалбата под формата на дивиденти, като няма да може да се разпределя и печалбата, натрупана от минали години, обявиха от централната банка.

Силната рубла може да не е добра новина за Путин

Когато една валута поскъпва, това обикновено се разглежда като знак за икономическа сила, който отразява доверието на инвеститорите и повишава търговския баланс на страната. Руската валута скочи с близо 40% спрямо долара след началото на войната в Украйна. Но поскъпването на рублата от март може да бъде лоша новина за Путин.

"Реакцията на икономическата политика на Москва беше фокусирана върху повишаване на местното доверие и контролиране на изтичането на капитали, но не беше насочена към постоянно укрепване на рублата", каза главният икономист на ING за Русия, Дмитрий Долгин пред Insider.com

Рублата падна до най-ниското ниво спрямо долара веднага след инвазията, защото Западът наложи банкови санкции на Русия и замрази валутните ѝ резерви. Но последвалите антикризисни мерки на Москва - които включваха повишаване на лихвените проценти от 9.5% на 20% и неограничена ликвидна подкрепа за банките, може всъщност да доведат до твърде голямо поскъпване на валутата, смятат анализатори.

Силната рубла вреди на Русия, като изяжда приходите ѝ от износ на петрол и газ, които според Международната енергийна агенция захранват около 45% от нейния бюджет. И двете суровини се търгуват на международните пазари в долари или други валути, различни от рублата. Когато Русия преобразува приходите си обратно в рубли, за да ги насочи за други разходи, тя губи пари заради високия обменен курс. "От гледна точка на бюджета неотдавнашното поскъпване на рублата понижава обвързаните с долари, но деноминирани в рубли, петролни и газови данъци", обяснява Долгин.

Кремъл сега полага усилия умишлено да отслаби рублата. През юли централната банка намали лихвените проценти със 150 базисни пункта до 8%, което ги свали под предвоенните нива. "Виждаме как централната банка агресивно понижава лихвените проценти в опит да облекчи натиска върху валутата", казва Крейг Ерлам, пазарен анализатор в борсовия брокер OANDA.

В същото време се появиха информации, че Москва обмисля план да вложи до 70 млрд. долара за купуване на китайски юани и други "приятелски" валути, чрез които се надява да ограничи покачването на рублата. Поскъпването на рублата доведе до "говорене за потенциално възстановяване на правителствените покупки на "приятелски валути" и потенциално държавно валутно кредитиране на приятелски страни от БРИКС", обяснява още Долгин. Тези опити са били неуспешни досега, тъй като капиталовата сметка на Русия остава блокирана от западните санкции, добавя експертът. Това означава, че бързото поскъпване на рублата всъщност може да е знак, че западните санкции в крайна сметка разстройват руската икономика, което е в пълна противоположност на официалната позиция на Кремъл.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    guentchovelev avatar :-P
    guentchovelev
    • - 1
    • + 4

    Война и икономика са НЕСЪВЕВМЕСТИМИ понятия в 21 век. Ще го научат лично всички руснаци ...

    До 1-2 години-по руските граници ще има танкове, сложени там да спират гладни руснаци които искат да избягат от Русия ...

    Нередност?
Нов коментар