Заражда се нова макроикономическа ера. Как ще изглежда тя?

В ход е голямо пребалансиране между правителства и централни банки

От месеци финансовите пазари преживяват сътресения и все повече стават свидетелствата, че световната икономика е под напрежение. Може би сте помислили, че това са само обичайните признаци на мечи пазар и предстояща рецесия. Но освен това те бележат болезненото зараждане на нов модел на световната икономика - промяна, която може да бъде толкова значима, колкото бяха възходът на кейнсианството след Втората световна война или завоят към свободните пазари и глобализацията през 90-те години. Тази нова ера крие обещанието, че богатият свят може да се измъкне от капана на ниския растеж на първите 10 години на ХХI век и да се справи с големи проблеми като застаряването и климатичните промени. Но също така носи сериозни опасности: от финансов хаос до срив на централните банки и безконтролни публични разходи.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

От месеци финансовите пазари преживяват сътресения и все повече стават свидетелствата, че световната икономика е под напрежение. Може би сте помислили, че това са само обичайните признаци на мечи пазар и предстояща рецесия. Но освен това те бележат болезненото зараждане на нов модел на световната икономика - промяна, която може да бъде толкова значима, колкото бяха възходът на кейнсианството след Втората световна война или завоят към свободните пазари и глобализацията през 90-те години. Тази нова ера крие обещанието, че богатият свят може да се измъкне от капана на ниския растеж на първите 10 години на ХХI век и да се справи с големи проблеми като застаряването и климатичните промени. Но също така носи сериозни опасности: от финансов хаос до срив на централните банки и безконтролни публични разходи.

Сътресенията на пазарите са с размери, невиждани от цяло поколение. Световната инфлация е двуцифрена за първи път от почти 40 години. След като реагира твърде бавно, Федералният резерв сега повишава лихвените проценти с най-бързите темпове от 80-те години на миналия век, а доларът е най-силен за последните две десетилетия и причинява хаос извън САЩ. Ако имате инвестиционен портфейл или пенсионна схема, тази година е била ужасяваща. В глобален план акциите паднаха с 25% в доларово изражение и отбелязаха най-лошата си година поне от 80-те години, а държавните облигации са напът към своята най-лоша такава след 1949 г. Освен загубите за около 40 трлн. долара стои и неприятното усещане, че световният ред се преобръща наопаки, докато глобализацията е в отстъпление, а енергийната система е нарушена след нахлуването на Русия в Украйна.

Какво се обърка

Всичко това бележи окончателния край на епохата на икономическо спокойствие през първите 10 години на ХХI век. След глобалната финансова криза от 2007-2009 г. представянето на богатите икономики пое по слаб модел. Инвестициите на частните фирми бяха приглушени, дори при онези, които реализираха чудовищни печалби, а правителствата не поемаха инициативата: запасът от капитал на публичния сектор по света всъщност се сви като дял от БВП през десетилетието след фалита на Lehman Brothers. Икономическият растеж беше бавен, а инфлацията - ниска. Докато частният и държавният сектор не правеха много, за да стимулират по-голяма активност, централните банки останаха единственият инструмент за това. Те поддържаха лихвените проценти на най-ниските възможни нива и купуваха огромни обеми облигации при всеки признак на проблем, с което още повече разшириха въздействието си върху икономиката. В навечерието на пандемията централните банки в САЩ, Европа и Япония са притежавали финансови активи на стойност 15 трлн. долара.

Необичайното предизвикателство, каквото беше пандемията, доведе до извънредни действия, които помогнаха да се отприщи днешната инфлация: необуздани правителствени стимули и спасителни мерки, временно изкривени модели на потребителско търсене и разриви във веригите за доставки, предизвикани от локдауните. Впоследствие този инфлационен импулс беше подсилен от енергийната криза, след като Русия, един от най-големите износители на изкопаеми горива наред със Саудитска Арабия, се изолира от своите пазари на Запад. Изправен пред сериозен проблем с инфлацията, Фед вече повиши лихвите от максимум 0.25% до 3.25% и се очаква да достигнат 4.5% до началото на 2023 г. В световен мащаб повечето парични власти също затягат условията.

Рисковете пред системата

Какво може да последва? Едно непосредствено опасение е за провал на финансовата система, привикнала към ниски лихвени проценти, която сега се изправя пред растящи разходи по заемите. Въпреки че Credit Suisse, един кредитор от среден размер, е подложен на натиск, малко вероятно е банките да се превърнат в значителен проблем: повечето имат по-големи предпазни буфери, отколкото в миналото. Вместо това опасностите се крият другаде, в една финансова система с нов облик, която разчита по-малко на банки и повече на непостоянни пазари и технологии. Добрата новина е, че вашите депозити няма да се изпарят. Лошата е, че тази система за финансиране на фирми и потребители е непрозрачна и свръхчувствителна към загуби.

Това вече се вижда на кредитните пазари. Тъй като фирмите, които купуват дълг, избягват риска, лихвеният процент по ипотеките и джънк облигациите се покачва. Пазарът на "заеми с ливъридж", използвани за финансиране на корпоративни изкупувания, е блокиран - ако Илън Мъск купи Twitter, произтичащите от това дългове може да се превърнат в голям проблем. В същото време инвестиционните фондове, включително пенсионните схеми, претърпяват загуби в портфейлите от неликвидни активи, които са натрупали. Части от системата може да спрат да работят. Пазарът на съкровищни бонове стана по-нестабилен, а европейските енергийни фирми се сблъскаха със смазващи искания за обезпечение при своите хеджирания. Британският пазар на облигации беше хвърлен в хаос от неясни залози на деривати, направени от пенсионните фондове там.

Голяма промяна е структурното нарастване на държавните разходи и инвестиции.

Ако пазарите спрат да работят гладко и възпрепятстват потока от кредити или заплашат с верижна реакция, централните банки може да се намесят: Bank of England вече направи обратен завой и започна отново да купува облигации, като едновременно наруши ангажимента си да повишава лихвите. Свързаното с това убеждение, че централните банки няма да имат решимостта да удържат твърдата си позиция, стои зад другия голям страх - че светът ще се върне към необузданата инфлация от 70-те години на миналия век. В известен смисъл това е крайно и пресилено. Повечето анализатори прогнозират, че инфлацията в САЩ ще падне от сегашните 8% на 4% през 2023 г., тъй като покачването на цените на енергията отслабва, а по-високите лихви започват да дават резултат. Но макар шансовете инфлацията да достигне 20% да са малки, идва очевидният въпрос дали правителствата и централните банки някога ще я свалят до 2%.

Подвижна цел

За да разберете защо, погледнете отвъд бъркотията към дългосрочните фундаменти. Голяма промяна спрямо първите 10 години на XXI век е структурното нарастване на държавните разходи и инвестиции. Застаряващите граждани ще се нуждаят от повече здравни грижи. Европа и Япония ще харчат повече за отбрана, за да се противопоставят на заплахите от Русия и Китай. Изменението на климата и търсенето на сигурност ще стимулират държавните инвестиции в енергетиката, от инфраструктура за възобновяема енергия до газови терминали. А геополитическото напрежение кара правителствата да харчат повече за индустриална политика. И все пак дори когато инвестициите нарастват, демографията ще става все по-голям проблем за богатите икономики. С напредването на възрастта хората спестяват повече и този излишък от спестявания ще продължи да потиска базовия реален лихвен процент.

В резултат на това основните тенденции през 20-те и 30-те години на века ще са за по-голямо правителство, но все още ниски реални лихвени проценти. За централните банки това създава сложна дилема. За да намалят инфлацията до своите цели от около 2%, може да им се наложи да затегнат политиката толкова, че да предизвикат рецесия. Това би довело до висока цена за хората под формата на загубени работни места и би предизвикало яростна политическа съпротива. Освен това, ако икономиката е в дефлация и се върне обратно към капана на ниския растеж и ниските лихви от миналото десетилетие, централните банки може отново да нямат достатъчно инструменти за стимулиране на икономиката. Изкушението сега е да се намери друг изход: те да се откажат от целта за инфлация от 2%, каквато беше през последните десетилетия, и скромно да я повишат до например 4%. Това вероятно ще бъде сред опциите, когато Фед започне следващия си стратегически преглед през 2024 г.

Този смел нов свят на малко по-високи държавни разходи и малко по-висока инфлация ще има предимства. В краткосрочен план това би означавало по-лека или никаква рецесия. А в дългосрочен план централните банки ще имат повече възможности да понижават лихвените проценти при икономически спад, с което намалява необходимостта от закупуване на облигации и спасително финансиране, което причинява все по-голямо изкривяване на икономиката.

И все пак това носи и големи опасности. Доверието в централните банки ще бъде накърнено: ако правилата бъдат сменени веднъж, защо не и отново? Милиони договори и инвестиции, основаващи се на обещанието за инфлация от 2%, ще бъдат хвърлени в хаос, а леко по-високата инфлация ще преразпредели богатството от кредитори към длъжници. Перспективите за умерено по-голямо правителство може лесно да излязат извън контрол, ако популистките политици направят безразсъдни обещания за разходи или ако държавните инвестиции в енергетиката и индустриалната политика се изпълняват зле и се превърнат в раздути показни проекти, които дърпат надолу производителността.

Тези възможности и опасности са плашещи. Но е време да започнем да ги оценяваме заедно с техните последици за гражданите и бизнеса. Най-големите грешки в икономиката са провали на въображението, които предполагат, че днешната система ще трае вечно. Това никога не се случва. Промяната идва. Пригответе се.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    borodino avatar :-|
    borodino

    Реално западният прочит на "световната икономика" е под напрежение. Нито в Китай, нито в Близкия Изток, нито в Латинска, нито в Африка има кой знае какъв натиск върхи укономиките, освет привнесеният от глобализма.
    Кризата на капитализма, вследствие на т.нар. "зелена сделка" и антируските, антикитайските, антииранските, антикубинските, антивенецуелските, анти... санкциии придоби ефекта на бумеранга и удари най-болезнено санкциониращите. По простата причина, че сакнционираните за десетилетията алогични санкции привикнаха с тях, докато тепърва западняците трябва да се съобразяват да не надвишанат 18 градуса в спалните си и да гасят лампите в коридора.

    Западът във вида, в който го познаваме, е пътник.
    Тъжното е, че единственият хегемон на хоризонта ни е чужд по светоглед като марсианец. И причината за това е абсурдната атавистичната колониална алчност на англосаксите.
    Там тия с дръпнатите очи ще се наложи да направят деколонизация на мисленето, много по-жестока от денацификацията в бившия Райх.

    Апропо, в ООН САЩ, Германия, Италия, Япония, които са гнездото на нацизма, гласуват против предложената регулярна резолюция, заклеймяваща нацизма! Явно ще го надграждат...

    Нередност?
Нов коментар