Новият брой:
Служебната президентска република

Репортаж | Тбилиси не вярва на сълзи

Защо грузинците настояват за край на предизвиканата от войната руска имиграция

Тбилиси - град, който не се страхува от графити - сега е нашарен с надписи, призоваващи руснаците да напуснат
Тбилиси - град, който не се страхува от графити - сега е нашарен с надписи, призоваващи руснаците да напуснат
Тбилиси - град, който не се страхува от графити - сега е нашарен с надписи, призоваващи руснаците да напуснат    ©  Виктор Йорданов
Тбилиси - град, който не се страхува от графити - сега е нашарен с надписи, призоваващи руснаците да напуснат    ©  Виктор Йорданов
Темата накратко
  • Десетки хиляди руснаци бягат от войната в Грузия, провокирайки масово недоволство сред местното население.
  • Въпреки напрежението и предизвиканата жилищна криза грузинското правителство засега отказва да ограничи имигрантския поток.
  • С меката си позиция спрямо руската имиграция евроатлантическата ориентация на Грузия, изглежда, е под въпрос.

В първите седмици на войната Даниела, програмистка от Украйна, от дълги години живееща в Грузия, забеляза нещо обичайно: на един от сайтовете с предложения за работа се появява обява по нейната специалност в Тбилиси. "За пет години нито веднъж не получих едно съобщение за работа в Тбилиси, а през следващите седмици офертите продължиха да валят", казва тя.


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Десетки хиляди руснаци бягат от войната в Грузия, провокирайки масово недоволство сред местното население.
  • Въпреки напрежението и предизвиканата жилищна криза грузинското правителство засега отказва да ограничи имигрантския поток.
  • С меката си позиция спрямо руската имиграция евроатлантическата ориентация на Грузия, изглежда, е под въпрос.

В първите седмици на войната Даниела, програмистка от Украйна, от дълги години живееща в Грузия, забеляза нещо обичайно: на един от сайтовете с предложения за работа се появява обява по нейната специалност в Тбилиси. "За пет години нито веднъж не получих едно съобщение за работа в Тбилиси, а през следващите седмици офертите продължиха да валят", казва тя.

За Даниела това е знак, че започналата непосредствено след началото на руската инвазия вълна от руски имигранти в Грузия няма да е временна. Потокът от имигранти, сега подсилен и от десетки хиляди руски граждани, бягащи в Грузия от обявената през септември "частична мобилизация", продължава. И обикновените грузинци настояват за прекратяване на свободното влизане в страната на руски граждани или поне за въвеждане на визов режим и значително ограничаване на потока от имигранти. "Не искам да живея в руски град", казва Даниела.

В едно от най-популярните кафенета в Тбилиси, където разговаряме, мнозинството от клиентите са руснаци. От началото на войната грузинското правителство твърди, че поводи за паника няма. В коментар през септември, след началото на нова вълна от имигранти, министърът на вътрешните работи на Грузия Вахтанг Гомелаури попита: "Етнически руснаци идват с години в Грузия, защо сега това да е проблем?" По думите на властта много от идващите в Грузия са грузинци, живеещи в Русия, или руски граждани, използващи страната за транзит към други държави.

Официални данни за точния брой руски граждани в Грузия няма, но доклад на местния Freedom of Information Development Institute показва, че от 24 февруари до края на август в Грузия са открити 45 349 банкови сметки на руснаци. За същия период влоговете на руснаци в грузински банки нарастват със 170% до 687 млн. долара. По данните на организацията от началото на годината досега с участието на руски граждани са създадени повече от 600 фирми. Ако това е транзитно преминаване, данните ясно показват, че престоят ще е повече от седмица.

Защо толкова много руснаци избират Грузия?

Отговорът е кратък: Защото е изключително лесно. Руски граждани могат да пребивават без виза в Грузия до една година.

След руско-грузинската война през август 2008 г., завършила с формалното признаване от Русия за "независими държави" на Абхазия и Южна Осетия, територии, обозначени на всяка грузинска карта като грузински, Грузия и Русия не поддържат официални дипломатически отношения. След нарастване на политическото напрежение между двете страни през лятото на 2019 г. по нареждане на Кремъл спират директните полети между Тбилиси и Москва.

От грузинците се изисква почти невъзможна за получаване виза за посещение на Русия, но руските граждани могат да пребивават в Грузия година без никакви формалности. Либералният режим за влизане в страната означава, че след година всеки може да прекоси границата с Армения, намираща се само на час от Тбилиси, и веднага да се върне в Грузия, получавайки правото да пребивава в страната още една година. За сравнение - притежателите на руски паспорти могат да останат във Виетнам без виза само 15 дни.

"Руснаците са навсякъде в нашия квартал. Аз не вярвам на данните, представяни от правителството. Не говорим за 50 хил. руснаци в Грузия. Според мен числото е по-близко до 300 хил.", казва Кристо, собственичка на популярния ресторант "Езо" в историческия център на Тбилиси. Населението на Грузия е под 4 млн. души. Ако съмненията на Кристо са правилни, това означава ръст на населението на страната с почти 10% за повече от половин година.

Бързата разходка из центъра на столицата и някои от по-предпочитаните квартали ще ви срещне с всички представители на новата руска имиграция в Грузия: от почти тийнейджъри, млади семейства, избягали заедно с отлично подстригани кучета, програмисти и собственици на стартъпи до пенсионери и току-що пристигнали мъже, спасили се от военна мобилизация с по една чанта и без планове за бъдещето.

"Езо" е един от първите ресторанти в града, в който се обръщат директно към руските си клиенти. Разпространяваните в ресторанта флаери осведомяват на руски, че "докато вие се развличате тук, вашата армия убива и изтезава мирни жители, жени и деца в Украйна". "Не се обръщайте към хората на руски език, тук не е Русия", е друго послание към четящите. За Кристо флаерите, които тя носи винаги със себе си, за да ги раздава на случайно срещнати руснаци, са форма на фейс контрол. "Ако някой, прочитайки съобщението, става и си тръгва, за нас няма по-ясен сигнал, че този човек продължава да подкрепя режима, без значение че е "избягал" от него. Такива хора нямат място тук."

Друг култов ресторант, "Шави Ломи" ("Черният лъв"), също сложи подобен надпис на вратата си. "Светът трябва да спре руската агресия. Русия е окупатор. Путин е зло. Ако не сте съгласни, моля, не влизайте."

Маша Гесен, руска журналистка, живееща в САЩ, в статията си за The New Yorker, описваща новия живот на нейни приятели в Тбилиси, споменава надписа в "Черния лъв", пишейки за "трудностите", с които руснаците се сблъскват в Грузия, наред с необходимостта да подпишат декларация, че не подкрепят войната, преди да открият банкова сметка. Някои от руснаците тук, за ужас на намерили подслон в Грузия украинци, дори наричат себе си "бежанци".

"Дедаена бар" в центъра на Тбилиси също моли руските си клиенти ясно да заявят вижданията си относно войната и Кремъл, преди да влязат. Популярното заведение качи въпросник на сайта си, своеобразен визов формуляр, попълнен от 2000 души. През август "Дедаена бар" става обект на кибератака, състояща се от хиляди негативни онлайн ревюта.

Посещавайки наскоро Тбилиси, Ксения Собчак, считаната от някои в Русия за опозиционен глас въпреки близките връзки на семейството й с руския президент Владимир Путин, се обижда от многото антируски надписи в града и добавя в Instagram, където има 10 млн. последователи, че "в бара с визи за руснаци "разочаровах" собственика с това, че не исках да подпиша лист хартия с думите "Слава на Украйна".

В интервю пред "Дедаена бар", задавайки въпросите си към собственика Дато Лапаури на руски, Собчак сравнява "визите" за руснаци в бара с преследването на евреите в нацистка Германия. "Уверена съм, че ако отворите "Дедаена бар" в Германия например и поставите формуляр, който евреите са задължени да попълват, вашият бар ще бъде затворен след ден, защото деленето на евреи в Германия като отделна нация ще се счита за нацизъм", казва тя. "Не виждам връзката между евреите в Германия и руснаците в Грузия", отговаря на английски Лапаури. "Защо делите само руснаците", продължава да недоумява Собчак. "Защото 20% от Грузия е окупирана от Русия, а 300 хил. грузинци са бежанци заради руската политика", получава тя в отговор.

Това е и главната причина, поради която руските граждани не са приемани с отворени обятия тук: Русия, казват грузинците, окупира 20% от Грузия и пристигащите тук в огромното си мнозинство идват не защото са отявлени противници на Кремъл и войната, а просто защото оттук могат да продължат да водят комфортния си живот от Москва и Санкт Петербург.

"Живеем върху буре с барут"

споделя една журналистка в Тбилиси. "Убедена съм, поне половината от новодошлите са "Кримнашенци" - руснаци, убедени, че Крим е руски."

Ако грузинците не вярват на руснаците, че са срещу режима в Кремъл, може би това е, защото самите руснаци не го показват по никакъв начин. Макар и в Грузия да се намират десетки хиляди руснаци, руски протести срещу войната няма. Аргументите варират от "Не се интересувам от политика" и "Тази война не е моя" до "Няма смисъл да се протестира в чужбина, защото Путин и неговото обкръжение няма да видят протестите". За сравнение - протестите в Тбилиси срещу фалшифицирането на резултатите на президентските избори в Беларус през 2020 г. продължават.

В началото на войната собственик на малък хотел в градчето Телави, винената столица на Грузия, сподели във Facebook за негови руски гости, нови имигранти, протестиращи срещу огромното знаме на Украйна, покриващо част от фасадата на хотела. Скорошна история разказва как бягащ от мобилизацията руснак не е пуснат в Грузия. Поводът? В бързината търсещият спасение от военна служба мъж забравя да свали от автомобила си лепенката с буквата Z, символизираща подкрепа за войната. "Това е и най-обидното за нас. Руснаците пристигат в Грузия и се държат все едно са си вкъщи", възмущава се мой събеседник пенсионер. "Покажете поне малко смиреност, малко благодарност."

В Тбилиси украинските знамена се веят навсякъде, но за седмица в града, минавайки стотици руснаци, видях само една значка с украинското знаме на ревера на жена от Русия. Един от надписите на парче плат, закачено на тераса в сграда в Тбилиси, добре отразява настроенията сред грузинците: "Путин убива хора в Украйна, докато руснаците ядат хачапури в Грузия." Други надписи, някои вече прикрити с нов спрей, открито призовават руснаците да си тръгнат.

Притокът на руснаци в Грузия и в много по-малка степен на украински бежанци представят две диаметрални истории. Първите само за седмици предизвикаха бум на пазара на недвижими имоти с невиждан ръст на наемите, а вторите от август трябва да се справят с по-ограничена правителствена помощ.

Непосредствено след началото на руската имиграция наемателите на жилища в Тбилиси и други големи градове започнаха да очакват "обаждането", кратко съобщение от техните хазяи, че предвид новата обстановка наемът им се увеличава. Програмистката Даниела има късмет, наемът й се качва наполовина. Тя е убедена, че сега за същото жилище би трябвало да плати два пъти повече, отколкото плаща в момента. Нейна съседка също получава "обаждане". Нейният наем скача двойно.

Други са помолени бързо да освободят наеманите жилища поради внезапното завръщане на роднина или по друга измислена семейна причина, целяща да прикрие истината - за жилището някой друг е готов да плати много повече.

В един от старите квартали на столицата грузинско семейство, плащащо 300 долара наем, е принудено да напусне. След светкавичен освежителен ремонт жилището, вече с руски наемател, струва 800 долара на месец. Това доведе и до протест на студенти. В Грузия няма общежития и студентите са принудени да търсят квартири заедно с руски ИТ специалисти без финансови ограничения. "Грузинците започват да се чувстват втора категория хора в собствената си държава", обобщава ситуацията моя събеседничка.

"Това е идеята на нашето правителство за работеща грузинска икономика. Няма нужда да се инвестира в производство и развитие, достатъчно е, че даваме квартири под наем на руснаци", казва художничката Тамуна. "Разстроена съм не защото руснаците идват в Грузия, държава, която нападнаха преди 15 години и за която нямат никаква представа освен това, че времето и храната са хубави. Бясна съм, защото нашето правителство им позволява да го направят."

Пристигайки в Тбилиси, незнаещите могат лесно да се объркат, вземайки Грузия за член на Европейския съюз. Знамето на ЕС се вижда често, включително и пред сградата на парламента, редом с грузинския флаг. В действителност обаче евроатлантическата ориентация на Тбилиси по мнението на много грузинци е под въпрос, заменена от задкулисно сътрудничество с Русия. Според събеседниците на "Капитал" най-яркото доказателство е лекотата, с която руснаците могат да започнат нов живот в Грузия.

Други поводи за безпокойство

През юли 2021 г. демонстрация срещу планирания в Тбилиси прайд парад довежда до невиждано насилие от страна на протестиращите срещу активисти и журналисти. Въпреки че в протестите под погледа на полицията са ранени повече от 50 души, правосъдието продължава да се бави. По време на протеста, за да покажат привързаност към "традиционните" ценности, протестиращите поставят пред парламента огромен метален кръст. Със същата цел те изгарят знамето на ЕС, веещо се пред сградата.

Година по-късно, през юни 2022 г., Украйна и Молдова официално получават статут на кандидати за членство в ЕС, докато Грузия, с години считана за фаворит за такава покана, трябва да се задоволи с формално признаване на нейната "европейска перспектива". Преведено на прост език, съобщението на ЕС е, че Грузия има нужда от още реформи, преди да премине към конкретни преговори.

Липсата на Грузия в групата на официални кандидати обаче не е учудваща. Правителствата на партията "Грузинска мечта", управляваща Грузия от десетилетие, постепенно увеличаваха риториката си срещу Запада. След началото на войната Грузия не подкрепи санкциите срещу Русия, с което си спечели похвала от Маргарита Симонян, една от най-радикалните пропагандистки на Кремъл и главен редактор на медийния конгломерат RT.

Изследване на базирания в Тбилиси информационен портал OC Media показва, че в периода от 24 февруари до 27 юли Иракли Кобахидзе, лидер на управляващата партия, критикува Русия, в това число осъждайки войната или предишна руска агресия спрямо Грузия, девет пъти. За сметка на това Кобахидзе критикува в свои коментари Украйна и нейни лидери 26 пъти. През този период Кобахидзе критикува Запада, към който страната му официално иска да се присъедини, цели 57 пъти.

Евроатлантическата ориентация на Грузия обаче не е въпрос на дискусия за мнозинството от грузинците, които през юни излязоха на улиците да покажат, че те искат да бъдат и са част от континента. Двойствената риторика на правителството в комбинация с топлото посрещане под формата на отворени граници на десетки хиляди руснаци обаче не дават повод за оптимизъм.

В същото време на имотния пазар се вижда нова форма на съпротива. Тези, които могат да си го позволят, отказват да увеличават наема на грузинските си наематели или да продават имоти на руснаци. Художничката Тамуна наскоро продава апартамента си, но "имах късмет да не съм принудена да го продам на руснаци. Моя приятелка сега продава апартамента си. Цените са безумни. Тя, разбира се, не иска да загуби. Но вярва, че ще намери друг купувач. Сега девет от десет клиенти са руснаци", казва тя.

В центъра на Тбилиси пенсионерката Гванца се опитва да оцелее с половин пенсия от 70 евро. Гванца живее в разкошен стар апартамент, от който всичко ценно отдавна е продадено. В жилището си Гванца има свободна стая, която въпреки спартанските условия би й донесла бързи доходи, ако я даде под наем. "Бих предпочела да умра от глад, казва тя. Това е сърцето на Тбилиси. Аз и моите съседи

Никога няма да пуснем руснаци да живеят тук

без значение колко сме бедни."

В една неделна вечер събраните край масата, отрупана с ястия за дегустация преди откриването на нов ресторант в Тбилиси, представляваха всички вълни на руска имиграция в Грузия. Най-старата имиграция, живееща тук отпреди войната. Стара имиграция, дошла от февруари нататък, и най-новата имиграция, пристигнала след обявяването на "частичната мобилизация", представена тази вечер от готвача, избягал преди две седмици, и един от гостите, момче на не повече от 20 години, пристигнало преди два дни. "Ще опитам късмета си да стигна от тук до Бали", казва той.

Войната, на следващия ден в отговор на атаката върху Кримския мост Русия ще атакува целенасочено цивилни обекти в цяла Украйна, не присъства сред темите за разговор. Настроението е добро, храната е отлична. На пръв поглед руснаците в Грузия вече са преработили всичко по темата "Война" и са готови за нови теми на разговор. Някои неуспешно се опитват да научат грузински. Други търсят съвет как да си намерят грузински приятели. "Умилително е колко са наивни. Това няма да се случи, колкото и дълго да останат", ми казва една грузинска приятелка. Тази вечер сред около 20 присъстващи има само една грузинка, прекарала дълго време в Русия.

Програмистката Маша признава, че не само грузинците се страхуват от "спасителните" стремежи на Москва. "Аз също се страхувам моето правителство да не реши да дойде да ни спасява от тук", казва тя. Маша е представител на най-старата имиграция в Грузия. Тя е живяла в няколко държави, преди да се премести тук преди три години с една мисия - да избяга от Русия. Чувството й за дълг я кара да преподава математика безплатно на русначета и грузинчета. "Математиката не изисква език, можем само да се занимаваме с числа и да не се караме."

Украинката Даниела също е поканена на вечерята. Присъствието на руснаци вече не я притеснява. "В началото имах толкова агресия и яд в себе си. Вървях бясна из града и търсех на кого да си го изкарам. Но руснаците ставаха все повече и повече, което правеше целта ми все по-трудна." Даниела, чийто първи език е руски, два пъти става обект на словесна атака от грузинци, разстроени, когато я чуват да говори на руски. Явно тя не е единствената, изяждана отвътре. "Обясних им, че съм украинка, но не ми повярваха. Всеки е гневен." В социалните медии украинците, живеещи в Грузия, са приканвани да говорят на украински, "за всеки случай". "Не се заяждайте с тази жена, тя е украинка", чух в един препълнен автобус.

"Старая се да погледна на нещата позитивно. Има и такива, които просто бягат от своята ужасна държава. Има и такива, които си остават истински руснаци, без грам промяна", добавя Даниела. "По-лесно е да се опитам да се отпусна, отколкото да стоя гневна. Тук е пълно с руснаци и аз не мога нищо да направя."

Преди няколко дни Саломе Зурабишвили, президент на Грузия и една от най-твърдите привърженички на евроатлантическата интеграция на страната, избрана като независим кандидат, даде да се разбере, че не изключва преразглеждане на визовия режим с Русия, определяйки го като "доста либерален" в сегашните условия. На пресконференция в Кишинев тя добави: "Всичко това управляващите трябва да решат заедно с обществото", връщайки топката в полето на правителството, което продължава да настоява, че не вижда поводи за притеснение.

4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    test123123 avatar :-P
    test
    • - 3
    • + 3

    С меката си позиция спрямо руската имиграция евроатлантическата ориентация на Грузия, изглежда, е под въпрос.
    —цитат от коментар 1 на Капитал


    Любимо, не само фактологията около новината а и интерпретацията. Това е което се случва и вие така трябва да мислите за него.

    Всеки който е готов да приеме хора бягащи от война поставя под въпрос евроатлантическите ценности? Сериозно ли?

    Нередност?
  • evpetra
    • + 2

    "Всеки който е готов да приеме хора бягащи от война поставя под въпрос евроатлантическите ценности?"

    Тези руснаци не бягат от война - бягат от могилизацията и от проваления им от санкциите комфорт в Русия. Не заслужават нито съчувствие, нито оправдание. Руснаците са диваци! Не ни пробутвайте новата опорка на мафията, която иска да се скрие зад "евроатлантическите ценности"!

    Нередност?
  • 3
    susedkata avatar :-|
    Любопитната Съседка
    • - 1
    • + 5

    Много интересна статия. Руснаците бягат от Раzzиа не защото не подкрепят диктатора Путин, а просто защото не искат да си развалят комфорта на който са свикнали. Иначе ако нямаше задължителна мобилизация и напускане на западни компании от Раzzиа, руснаците нямаше да имат никакъв проблем да си останат у дома и да подкрепят убийствата на тяхната армия по телевизора. За съжаление, такива са и повечето "руски посетители" в България, където по улиците на София, Варна или дори на малък град като Сандански, руската реч на всеки ъгъл вече стана нещо нормално. А не трябва да е.

    Нередност?
  • 4
    zmuz avatar :-|
    zmuz

    С грузинските вина е същата история като с българските: в чужбина (САЩ) ги предлагат на, меко казано, озадачаващи цени, а като ги опиташ - веднага става ясно, че на половин от тяхната цена можеш да купиш доста по-добри чилийски, аржентински или южноафрикански вина.

    Нередност?
Нов коментар