Накъде завива Китай с великия кормчия Си

Твърде голямата концентрация на сила в ръцете на президента прави него и страната му по-слаби

Коронацията на император Си    ©  Reuters
Темата накратко
  • Преизбирането на Си за безпрецедентен трети мандат прави 20-ия конгрес на Китайската комунистическа партия повратен момент.
  • Вътре в Китай неспособността на Си да коригира курса означава разширяване на авторитаризма и свиване на икономическите възможности.
  • Навън означава загуба на важен двигател на растеж за глобалната икономика, засилване на конфронтацията със САЩ и ЕС и покачване на напрежението в Азия.

Най-важните избори в света през тази година всъщност изобщо не са избори. Те са по-скоро комунистическият еквивалент на коронация.


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Преизбирането на Си за безпрецедентен трети мандат прави 20-ия конгрес на Китайската комунистическа партия повратен момент.
  • Вътре в Китай неспособността на Си да коригира курса означава разширяване на авторитаризма и свиване на икономическите възможности.
  • Навън означава загуба на важен двигател на растеж за глобалната икономика, засилване на конфронтацията със САЩ и ЕС и покачване на напрежението в Азия.

Най-важните избори в света през тази година всъщност изобщо не са избори. Те са по-скоро комунистическият еквивалент на коронация.

Тя се случва сред мраморните колони, червените килими и внушителните полилеи в Голямата зала на Народа, където от 16 октомври заседават делегатите на 20-ия конгрес на Китайската комунистическа партия (ККП). Кулминацията на тази стегната и внимателно контролирана демонстрация на власт, провеждаща се на всеки пет години, ще бъде преизбирането на Си Цзинпин за безпрецедентен трети мандат като президент на страната, генерален секретар на ККП и председател на Централния военен комитет. Което ще затвърди позицията му като най-влиятелния китайски лидер след "великия кормчия" Мао Дзедун.

Това прави настоящият Конгрес на ККП повратен момент за Китай. Той слага край на продължилия десетилетия период на гладко и предвидимо предаване на управлението. След смъртта на Мао китайският елит се зарича никога повече да не допуска подобна концентрация на власт и лидерски култ, като за целта създава неофициална система на колективно лидерство, ограничение на броя на мандатите и пределна възраст за пенсиониране на висшите функционери. И така до идването на Си, който прегази този консенсус и на партийния форум преди пет години не посочи свой наследник, а година по-късно промени и конституцията, за да премахне правилото за максимум два мандата на президентския пост. Така на теория той може да остане върховен ръководител пожизнено или поне в следващите 10 - 15 години.

Hu Jintao has been hauled out of China's Communist Party Congress pic.twitter.com/XJd8jMGKct - Samuel Ramani (@SamRamani2) October 22, 2022

Показателен детайл от конгреса на ККП беше отвеждането на Ху Дзинтао - предшественика на Си, който е застъпник на идеята за равно представителство в ръководството на различните идейни фракции и ограничение в мандатите за висшите длъжности - точно обратното на сегашната силна коцентрация на властта.

Контролът и централизацията винаги са били фиксидея на комунистическата партия. Но при Си тази обсесия достигна нови висоти, отбелязва списание Economist. След три десетилетия на отваряне и реформи при предишните лидери, по времето на Си Китай в много отношения става по-затворен и автократичен. Системите за наблюдение се разрастват. Цензурата и репресиите се засилват. Политически функционери се разпореждат в частни компании. Запазването на стоманената хватка на партията върху властта е най-висшият приоритет. Същото важи и за запазването на хватката на Си върху партията.

Ако първото му десетилетие на върха е показател за следващото, то в Китай предстои още повече контрол във всички сфери - общество, икономика, политика. А що се отнася до света, той трябва да затегне колана и да се подготви, че ще друса, отбелязва в свой текст за списание Foreign Policy Йо Инге Бекеволд, бивш норвежки дипломат и настоящ старши анализатор по Китай в Норвежкия институт за отбранителни изследвания. "Външната политика на Китай при Си все повече наподобява яздене на тигър - фраза, която препраща към китайската поговорка "Онзи, който язди тигър, се страхува да слезе от него". Тя описва риска от поемане на курс на действие, който след това не може да бъде изоставен. Стриктно едноличната власт увеличава вероятността от стратегически грешки и неправилни преценки. Епичната неправилна преценка на Кремъл, която доведе до инвазията в Украйна, е ярък пример за потенциалните последствия", пише Бекеволд.

Тази опасност важи както във външен, така и във вътрешен план. Вътре в Китай неспособността на Си да коригира курса означава разширяване на авторитаризма и свиване на икономическите възможности. Навън означава загуба на важен двигател на растеж за глобалната икономика, засилване на конфронтацията със САЩ и ЕС, покачване на напрежението в Азия (включително около Тайван) и все по-настоятелни опити на Пекин да пренапише глобалния ред така, че да е по-благоприятен за автократични режими.

Един император ще ги владее

Когато през 2012 г. партийната върхушка издига Си за лидер, очакването е, че той може да бъде лесно управляем, посочва пред Politico Андрю Дж. Нейтън, професор по политология в Columbia University: "Те го смятаха за податлив на влияние, лоялен типаж, който ще се отнася с тях подобаващо като със старши и няма да клати лодката. Но той изненада всички с контролиращия си манталитет да овладее всичко, да прави масови чистки и да консолидира властта." Резултатът е, че десет години по-късно той се е превърнал в това, което специалистът по китайска политика Дейвид Шамбоу определя като "съвременен император". Поддръжниците на Си твърдят, че той е правилният лидер в правилния момент и трябва да остане на власт толкова, колкото прецени за необходимо, за да прокара важни реформи. Неговите критици, които в днешен Китай са все по-изплашена и безгласна група, съзират опасно отслабване на онези институции, които биха могли да предотвратят рисковете от еднолично управление.

Неговият манифест "Размисли на Си Цзинпин за нова ера на социализма с китайска специфика" не само е залегнал в устава на ККП, но е и вписан в конституцията и се изучава в училищата. Си твърди, че е извадил страната от период на "интензивно унижение" от външни сили и е постигнал "пълна победа" над крайната бедност в страната. Той обещава на поданиците си изпълняване на "китайската мечта" и постигане на "национално обновление". "У него има този обсаден манталитет, който казва: "Трябва да съм силен и да направя страната силна, защото Китай е бил жертва". Си не вярва на средната класа, не вярва на предприемачите, не вярва на кариеристите в собствената си партия и не вярва на хора, които го съветват, че САЩ са склонни на мирно съвместно съществуване с Китай," посочва Андрю Дж. Нейтън.

Когато силата се превърне в слабост

Проблемът е, че твърде голямата концентрация на сила всъщност прави него и страната му по-слаби. Най-очевидният пример е сбърканата политика на "нулев ковид". В началото на пандемията тя даваше основания за гордост на Пекин - починалите от ковид-19 в САЩ доближават 1.1 млн. души, докато в Китай по официални данни са 5200 при четири пъти по-голямо население. Но докато останалият свят вече се научи да живее с коронавируса, Китай продължава да третира всеки случай като заплаха за социалната стабилност. По времето, когато партийните функционери заседават в Пекин, близо 300 млн. души в над 70 града в страната са сковани от пълен или частичен локдаун, което поставя икономиката на колене.

Останалото без обяснение отлагане на публикуването на данните за ръста на БВП през последното тримесечие, които трябваше да излязат в началото на седмицата, засилва опасенията за влошаване на икономиката. "Най-вероятната причина за забавянето на статистиката е, че лидерите на Държавния съвет (китайското правителство - бел. ред.) се притесняват, че данните ще помрачат триумфалния тон на партийния конгрес. Случката показва как политиката взима превес и влияе върху високо компетентната, институционална технокрация, с която разполага Китай," казва пред в. New York Times Виктор Ших, специалист по Китай от University of California. Надеждите, че стратегията за "нулев ковид" може да бъде постепенно разхлабена след конгреса, избледняват. И тя няма как да бъде коригирана просто защото никой не смее да каже на върховния лидер, че греши.

Но икономическите проблеми не могат да бъдат заглушени толкова лесно, колкото критичните гласове. Младежката безработица е 20% - най-високата, откакто Си дойде на власт през 2012 г. Средната класа страда тежко от неуспехите на десетгодишното управление на Си - заради сриващия се сектор на недвижимите имоти и зле регулираните банки много хора са изгубили своите спестявания и инвестиции. Предприемачите са притеснени от засилващия се държавен контрол и преследването на доскоро толерираните интернет компании, включително гиганта Alibaba и неговия основател Джак Ма. Ограниченията, които САЩ налагат върху китайската технологична индустрия, макар и спорни, вече дават ефект. Китай трябва да се справя и с тиктакаща демографска бомба, резултат от дългогодишната политика "едно семейство - едно дете", която доведе до застаряване на населението и силен натиск върху здравната и пенсионната система. Нарастващата враждебност от страна на САЩ и европейските държави - която се дължи до голяма степен на все по-агресивната политика на Си - засилва изолацията на Китай и усложнява задачите пред Пекин.

Тези предизвикателства са твърде огромни и сложни, за да бъдат разрешени от един човек. Дори най-способният лидер не може да управлява, ако е заобиколен от хора, които отговарят само с "да" и са твърде изплашени, за да казват истината и да коригират потенциално вредни решения. Но за обозримото бъдеще това е партията на Си и неговата страна. В нея трябва да живеят 1.4 млрд. души, а останалият свят трябва да живее с нея.

6 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 1
    • + 2

    Смутен съм от казионното мислене, демонстрирано в текста: комунисти, авторитаризъм, конфронтация! Нищо друго не е видяла авторката...

    Китай е д р у г а ц и в и л и з а ц и я! Убийствено глупаво е със западните алгоритми да се подхожда към нея. Да, четейти съжденията из текста - видимо може, но какъв е смисълът да натрапваш невярна (но идеологически подходяща) представа за нещо, с което съвсем скоро предстои да се срещнеш?

    Неолибералните газети вече ходят в едни и същи обувки по отношение на всички страни по света, които повече или по-малко загърбват американоцентричния модел.
    Та дори и доскорошният първи сателит на САЩ в Близкия - Саудитска Арабия - кандидатства за член на BRICS (Бразилия,Русия, Индия, Китай, ЮАР). Преди нея го направиха Аржентина и Турция.


    Лед тронулся, господа присяжные заседатели!
    Светът се променя по-бързо, отколкото западната пропаганда може да се пренастрои. Затова сме принудени да четем подобни, тип Работническо дело от 50-те, уводни статии, заклеймяващи враговете.

    Искам да напомня на авторката, че:
    а) не Китай инициира търговската война със САЩ, а инициатор й беше президентът Тръмп;
    б) о. Формоза/Тайван винаги е бил част от Китай. През 1947 г. там се оттегля разбитата от НОАК в гражданската война армия на Гоминдана, начело с ген Чан Кайши;
    в) през 1972 г именно САЩ са инициатори на изваждането от ООН на Тайван и приемането на негово място на КНР, която скоро след това става постоянен член на СС на ООН;
    г) принципът за неделимост на Тайван от Китай се подкрепя от целия свят с изключение на Литва (официално) и САЩ (неофициално).

    Лошото е, че Западът с латентното си колониално мислене няма да има време да го промени, защото промените в света са толкова динамични, че приближава момента, когато никой няма да се интересува от мнението на политическите лидери на все по-закъсваща Европа.

    Следете геополитическите ходове на съседна Турция.
    Това е в много умален мащаб геополитическата стратегия на Поднебесната.
    А че тя не устройва Запада е повече от естествено.
    Робовладелците да ни би да са били щастливи от освобождаването на робите им при следващия строй?

    Задава се новото. Промяната.
    Да, не е ОК, че то иде с китайска специфика, която има много малко общо с нашия цивилизационен модел, но западните политици направиха всичко възможно след руската мечка да разсърдят и китайския дракон.

    Както писах по-рано: учете китайски.

    Нередност?
  • 2
    ss avatar :-P
    SS
    • + 1

    След династиите Цин и Мин се пече тази на другарят Си !

    Нередност?
  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 2

    До коментар [#2] от "SS":

    Доста династии са минали през Китай. Все пак е държава на над 4 000 години. За старвение залязващият хегемон е на някакви 250.

    Бях в Китай през 80-те. Убийствена мизерия!
    За последните 10 г. управляващата партия е извадила 150 000 000 (!) китайци от границите на бедността. Това е населението на Франция, Германия и Белгия!
    ККП по времето на Дън Сяопин и следващите се възползва перфектно от противопоставянето СССР-САЩ и Западът, вторачен в кратката перспектива на 5-10 години напред, превърна най-старата империя в бъдещата империя.
    Просто западно историческо неизтребимо колониално късогледство.

    Е, създадоха геополитическия Франкенщайн. Сега да продължадат да четат Мери Шели.

    Нередност?
  • 4
    epk1515013158546444 avatar :-|
    Венцеслав Ралев
    • + 1

    Колега, уж си умен човек. Мисли малко. Политиците имат склонността да си присвояват заслуги, които не са техни. Не ККП е извела народа от глада и мизерията. Заслугата за това е на бизнеса, частната инициатива и предприемачеството - все неща, от които дребните комплексирани диктаторчета изпитват панически ужас. Защо ли? Защото частната инициатива създава мислещи и разумни хора, които няма да търпят произвола на диктатора. А частната инициатива и личната отговорност за залигнали в основата на американоцентричния модел, от който имаш такива ирационални страхове. Но имай предвид че без пропазарните реформи на пе
    редседателя на асоциацията по бридж в Китай още щяха да ловят врабчета. Като по времето на Мао.

    Нередност?
  • 5
    weiss avatar :-|
    Weiss
    • + 1

    До коментар [#3] от "D-r D":

    Тук не съм съгласен , докторе, късогледите не са "виновни" за възхода на Средното царство. То винаги си е било там, в центъра на света, просто през последните век и половина-два (от средата на XIX в, или даже от Боксерското въстание в края ) беше изпаднало в упадък. Един и половина от четиридесет, и сега просто си се завръща на мястото. В антологията на поезията от епохата Тан (седми до десети век) има записани 48,000 стихотворения! За сравнение, ние, от Крум до Симеон, за същия период, имаме запазени едно "О писменах" и десетина жития. Китай е бил половината свят по времето на Рим, и сега пак си е половината свят. Хайде, почти половината ;-)

    Нередност?
  • 6
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#5] от "weiss":

    И аз на свой ред, weiss, с цялото си уважение, не съм съгласен.
    Да, там си е било винаги Средното. И с много повече поеми, но с менталното състояние като преди и по време на Културната е щяло да си остане. Ако не бяха няколко възлови хода на "късогледите":
    1. Кисинджър/Никсъновото дърпане на Дън Сяопин да извадят Китай от провинциализма и да го турнат на световната сцена, за да го придърпат за съюзник срещу СССР.
    Ако не беше старият вече Хенри (Господ здраве да му дава) да вкара КНР в ООН и впоследствие в СС, Китай щеше да е един - да, твърде поетчен - огромен Мианмар/Индонезия/Филипини. През 1972 г, а и доста години след това, нямаше сила, която да направи това за Пекин;
    2. Неоколониалното мислене на Запада за ниски производствени разходи и никакви екостандарти в КНР я направи работилницата на света и изсмука всички индустриални производства. А впоследствие, когато неоколониалистите се набутаха там и с двата крака, ги задължи да споделят и технологиите си. Оттам стартира китайското индустриално и технологично чудо;
    3. Да, безспорно, управлението на тези процеси беше по азиатски брилянтно, но ако го нямаше алчният неоколониален западен хромозом, средният китаец щеше ту да дръпва от лулата с опиум, ту да потатя перото в туша, за да напише поредния стих.

    P.S. Отвръщам ви чак сега, защото заради остър език допреди малко бях в цензурния карцер.

    Нередност?
Нов коментар