Накъде завива Китай с великия кормчия Си

Смутен съм от казионното мислене, демонстрирано в текста: комунисти, авторитаризъм, конфронтация! Нищо друго не е видяла авторката...

Китай е д р у г а ц и в и л и з а ц и я! Убийствено глупаво е със западните алгоритми да се подхожда към нея. Да, четейти съжденията из текста - видимо може, но какъв е смисълът да натрапваш невярна (но идеологически подходяща) представа за нещо, с което съвсем скоро предстои да се срещнеш?

Неолибералните газети вече ходят в едни и същи обувки по отношение на всички страни по света, които повече или по-малко загърбват американоцентричния модел.
Та дори и доскорошният първи сателит на САЩ в Близкия - Саудитска Арабия - кандидатства за член на BRICS (Бразилия,Русия, Индия, Китай, ЮАР). Преди нея го направиха Аржентина и Турция.


Лед тронулся, господа присяжные заседатели!
Светът се променя по-бързо, отколкото западната пропаганда може да се пренастрои. Затова сме принудени да четем подобни, тип Работническо дело от 50-те, уводни статии, заклеймяващи враговете.

Искам да напомня на авторката, че:
а) не Китай инициира търговската война със САЩ, а инициатор й беше президентът Тръмп;
б) о. Формоза/Тайван винаги е бил част от Китай. През 1947 г. там се оттегля разбитата от НОАК в гражданската война армия на Гоминдана, начело с ген Чан Кайши;
в) през 1972 г именно САЩ са инициатори на изваждането от ООН на Тайван и приемането на негово място на КНР, която скоро след това става постоянен член на СС на ООН;
г) принципът за неделимост на Тайван от Китай се подкрепя от целия свят с изключение на Литва (официално) и САЩ (неофициално).

Лошото е, че Западът с латентното си колониално мислене няма да има време да го промени, защото промените в света са толкова динамични, че приближава момента, когато никой няма да се интересува от мнението на политическите лидери на все по-закъсваща Европа.

Следете геополитическите ходове на съседна Турция.
Това е в много умален мащаб геополитическата стратегия на Поднебесната.
А че тя не устройва Запада е повече от естествено.
Робовладелците да ни би да са били щастливи от освобождаването на робите им при следващия строй?

Задава се новото. Промяната.
Да, не е ОК, че то иде с китайска специфика, която има много малко общо с нашия цивилизационен модел, но западните политици направиха всичко възможно след руската мечка да разсърдят и китайския дракон.

Както писах по-рано: учете китайски.

След династиите Цин и Мин се пече тази на другарят Си !

До коментар [#2] от "SS":

Доста династии са минали през Китай. Все пак е държава на над 4 000 години. За старвение залязващият хегемон е на някакви 250.

Бях в Китай през 80-те. Убийствена мизерия!
За последните 10 г. управляващата партия е извадила 150 000 000 (!) китайци от границите на бедността. Това е населението на Франция, Германия и Белгия!
ККП по времето на Дън Сяопин и следващите се възползва перфектно от противопоставянето СССР-САЩ и Западът, вторачен в кратката перспектива на 5-10 години напред, превърна най-старата империя в бъдещата империя.
Просто западно историческо неизтребимо колониално късогледство.

Е, създадоха геополитическия Франкенщайн. Сега да продължадат да четат Мери Шели.

Колега, уж си умен човек. Мисли малко. Политиците имат склонността да си присвояват заслуги, които не са техни. Не ККП е извела народа от глада и мизерията. Заслугата за това е на бизнеса, частната инициатива и предприемачеството - все неща, от които дребните комплексирани диктаторчета изпитват панически ужас. Защо ли? Защото частната инициатива създава мислещи и разумни хора, които няма да търпят произвола на диктатора. А частната инициатива и личната отговорност за залигнали в основата на американоцентричния модел, от който имаш такива ирационални страхове. Но имай предвид че без пропазарните реформи на пе
редседателя на асоциацията по бридж в Китай още щяха да ловят врабчета. Като по времето на Мао.

До коментар [#3] от "D-r D":

Тук не съм съгласен , докторе, късогледите не са "виновни" за възхода на Средното царство. То винаги си е било там, в центъра на света, просто през последните век и половина-два (от средата на XIX в, или даже от Боксерското въстание в края ) беше изпаднало в упадък. Един и половина от четиридесет, и сега просто си се завръща на мястото. В антологията на поезията от епохата Тан (седми до десети век) има записани 48,000 стихотворения! За сравнение, ние, от Крум до Симеон, за същия период, имаме запазени едно "О писменах" и десетина жития. Китай е бил половината свят по времето на Рим, и сега пак си е половината свят. Хайде, почти половината ;-)

До коментар [#5] от "weiss":

И аз на свой ред, weiss, с цялото си уважение, не съм съгласен.
Да, там си е било винаги Средното. И с много повече поеми, но с менталното състояние като преди и по време на Културната е щяло да си остане. Ако не бяха няколко възлови хода на "късогледите":
1. Кисинджър/Никсъновото дърпане на Дън Сяопин да извадят Китай от провинциализма и да го турнат на световната сцена, за да го придърпат за съюзник срещу СССР.
Ако не беше старият вече Хенри (Господ здраве да му дава) да вкара КНР в ООН и впоследствие в СС, Китай щеше да е един - да, твърде поетчен - огромен Мианмар/Индонезия/Филипини. През 1972 г, а и доста години след това, нямаше сила, която да направи това за Пекин;
2. Неоколониалното мислене на Запада за ниски производствени разходи и никакви екостандарти в КНР я направи работилницата на света и изсмука всички индустриални производства. А впоследствие, когато неоколониалистите се набутаха там и с двата крака, ги задължи да споделят и технологиите си. Оттам стартира китайското индустриално и технологично чудо;
3. Да, безспорно, управлението на тези процеси беше по азиатски брилянтно, но ако го нямаше алчният неоколониален западен хромозом, средният китаец щеше ту да дръпва от лулата с опиум, ту да потатя перото в туша, за да напише поредния стих.

P.S. Отвръщам ви чак сега, защото заради остър език допреди малко бях в цензурния карцер.