Новият брой:
Продаден ли е мачът за еврото

Лихвените проценти се покачват с безпрецедентни темпове. Кога ще имат ефект?

Големите лагове на паричната политика не са причина да се бездейства

Федералният резерв, оглавяван от Джером Пауъл, е напът да повиши лихвите от минимум 0% до 4% до края на тази година
Федералният резерв, оглавяван от Джером Пауъл, е напът да повиши лихвите от минимум 0% до 4% до края на тази година
Федералният резерв, оглавяван от Джером Пауъл, е напът да повиши лихвите от минимум 0% до 4% до края на тази година    ©  Reuters
Федералният резерв, оглавяван от Джером Пауъл, е напът да повиши лихвите от минимум 0% до 4% до края на тази година    ©  Reuters

Ако искате да впечатлите централен банкер, споменете "дълги и променливи лагове" в разговор и изпуснете тежка въздишка. Фразата, чийто автор е икономистът и носител на Нобелова награда Милтън Фридман, е сложното, но кратко название на закъсняващите и несигурни ефекти от паричната политика.

Повишаването на лихвените проценти, каквото повечето централни банки извършват сега, трябва да доведе до по-бавен растеж и по-ниска инфлация. Докато се усети пълното им въздействие обаче, може да мине време. Оттук е и идеята на Фридман за голямото забавяне. Променливостта от своя страна се отнася до липсата на предвидим интервал между повишението и неговия резултат.


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Ако искате да впечатлите централен банкер, споменете "дълги и променливи лагове" в разговор и изпуснете тежка въздишка. Фразата, чийто автор е икономистът и носител на Нобелова награда Милтън Фридман, е сложното, но кратко название на закъсняващите и несигурни ефекти от паричната политика.

Повишаването на лихвените проценти, каквото повечето централни банки извършват сега, трябва да доведе до по-бавен растеж и по-ниска инфлация. Докато се усети пълното им въздействие обаче, може да мине време. Оттук е и идеята на Фридман за голямото забавяне. Променливостта от своя страна се отнася до липсата на предвидим интервал между повишението и неговия резултат.

Лаговете в момента представляват сериозно предизвикателство. Затяганията на паричните условия през последните няколко десетилетия се извършваха постепенно, което спомагаше да се смекчи несигурността. Този път централните банки рязко вдигат лихвите. Федералният резерв е напът да ги повиши от минимум 0% до 4% до края на тази година, най-стръмното покачване от четири десетилетия. Икономисти, сред които и Бен Бернанке, бившият председател на Федералния резерв и последен Нобелов лауреат, изчисляват, че лаговете между паричната политика и ефектите ѝ върху инфлацията могат да са с продължителност до две години.

Време ли е за забавяне

В резултат на това САЩ могат все още да абсорбират огромните повишения на лихвите от последните няколко месеца дори през по-голямата част на 2024 г., когато икономическата картина ще изглежда различно. Това е една от причините някои икономисти да призовават централните банки за забавяне или спиране на покачванията. Те искат определящите политиката да изследват досегашното въздействие, за да избегнат причиняването на ненужни неприятности в бъдещето.

И все пак наличието на закъсняващ ефект не може да бъде аргумент за бездействие. Лаговете са познато неизвестно. Точната им продължителност може да е неопределена, но фактът, че ще има забавяне, е добре осъзнат. Всеки добър модел съдържа предположения за това. Служителите на Фед очакват да преминат от повишаване към намаляване на лихвените проценти през 2024 и 2025 г. Но също така предвиждат, че инфлацията ще продължи да спада през тези две години - индикация за това как лаговете са приспособени в техните прогнози.

Служителите на Фед очакват да преминат от повишаване към намаляване на лихвените проценти през 2024 и 2025 г.

Нещо повече, по-голямата прозрачност на централната банка може да оказва натиск върху лаговете. Лихвите по ипотеките в САЩ се бяха повишили с цял процентен пункт още преди Фед да вдигне тези за краткосрочно кредитиране. Това не се е случвало в предишни цикли и представлява най-бързото вплитане на очакванията в цените от поне четири десетилетия. В резултат на това жилищният пазар имаше поне половин година да отговори на по-високите лихви по ипотечните кредити. Разбира се, продажбите на жилища, цените и новото строителство започнаха да спадат. В известен смисъл Фед догонва пазара - повишенията на лихвените проценти донякъде са формално потвърждение на очаквания, които вече влияят на активността.

Опасности в двете посоки

Нищо от това не минимизира рисковете от лагове. Фридман вярва, че те почти обричат антицикличните интервенции. Той разглежда подобни опити като "смущения с особено голям потенциал да вредят". Централните банкери са по-спокойни. Но упоритата инфлация наистина подчертава вижданията на Фридман за предизвикателствата да се проведе правилната политика, независимо дали става въпрос за затягане или отпускане. Днешните проблеми отчасти произтичат от агресивните стимули през 2020 и 2021 г.

С други думи, бедата може да се прояви и в двете посоки. Привържениците на ниските лихви се притесняват, че прекомерно затягане би довело до тежка рецесия. Ястребите пък - че преждевременно спиране ще доведе до продължителна, вредна инфлация. И двете страни се опасяват, че Федералният резерв отново ще допусне грешка с времевата си рамка, само че в диаметрално противоположни посоки.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    baj_ganyo avatar :-|
    Бай Ганьо

    Ах как чакам тарикатите с 35 годишните ипотеки... Всеки купил спекулативно жилище с надежда да взима по хиляда ойро наем си заслужава съдбата!

    Нередност?
  • 2
    herbert avatar :-|
    herbert

    До коментар [#1] от "Бай Ганьо":

    Същото се отнася и до масата хора, които вложиха спестявания, кредити и тн в напомпани недвижими имоти. От месеци се коментира как се очаква контракция на икономическата активност, някои компании започнаха да набират капитал на фракция от предходните оценки, двуцифрена инфлация в цялата еврозона и огромни неясноти в енергийната политика... в същото време София си остава една голяма строителна площадка. В кварталът, където живея, нямаше огромно по мащаб ново строителство, но в рамките на последните за този цикъл 2-3 години бяха завършени 4 блока, отпочнати и вече почти завършени още два, както и два току що започнати. За сравнение - преди няколко години изброихме новите блокове в квартала и бройката беше около 15тина за периода от 1989 до 2017/8-та.

    Нередност?
Нов коментар