Новите фискални правила на ЕС ще отчитат особеностите на отделните страни

Необходими са и по-добри гаранции за изпълнение на изискванията, настояват експерти

По-стриктни страни като Германия и Нидерландия обвиняват Европейската комисия, че няма наказания за неспазване на правилата
По-стриктни страни като Германия и Нидерландия обвиняват Европейската комисия, че няма наказания за неспазване на правилата
По-стриктни страни като Германия и Нидерландия обвиняват Европейската комисия, че няма наказания за неспазване на правилата    ©  Reuters
По-стриктни страни като Германия и Нидерландия обвиняват Европейската комисия, че няма наказания за неспазване на правилата    ©  Reuters
Темата накратко
  • Изискванията за устойчивост на бюджетите, които са в сила от близо 30 години, често се пренебрегват от държавите, а с идването на ковид кризата бяха временно замразени.
  • Очаква се правилата за максимум 3% дефицит и 60% дълг от БВП да се запазят, а фокусът да падне върху конкретни мерки за всяка страна, както и по-големи гаранции за тяхното спазване.
  • Пазарите ще следят отблизо как ще се развият преговорите заради растящите разходи по държавния дълг

Европейската комисия (ЕК) ще представи дългоочакваните си предложения за реформа на фискалните правила в съюза, които са в сила вече близо 30 години. Досегашните изисквания за лимит на бюджетния дефицит до 3% и на дълга до 60% от БВП се очаква да се запазят, а Комисията вероятно ще предложи на държавите конкретни стъпки към тези цели, съобщава CNBC.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Изискванията за устойчивост на бюджетите, които са в сила от близо 30 години, често се пренебрегват от държавите, а с идването на ковид кризата бяха временно замразени.
  • Очаква се правилата за максимум 3% дефицит и 60% дълг от БВП да се запазят, а фокусът да падне върху конкретни мерки за всяка страна, както и по-големи гаранции за тяхното спазване.
  • Пазарите ще следят отблизо как ще се развият преговорите заради растящите разходи по държавния дълг

Европейската комисия (ЕК) ще представи дългоочакваните си предложения за реформа на фискалните правила в съюза, които са в сила вече близо 30 години. Досегашните изисквания за лимит на бюджетния дефицит до 3% и на дълга до 60% от БВП се очаква да се запазят, а Комисията вероятно ще предложи на държавите конкретни стъпки към тези цели, съобщава CNBC.

През годините правилата често са пренебрегвани от страните членки, а с настъпването на пандемията бяха замразени заради необходимостта от допълнително финансиране за справяне с кризата. Те също така срещат критики, че са трудно изпълними, както и че липсват достатъчни механизми, гарантиращи тяхното спазване.

Това са част от опасенията, които Комисията вероятно ще адресира. Една подобрена рамка ще разчита на опростяване на правилата, по-голяма ангажираност на страните и по-добро прилагане, каза през октомври икономическият еврокомисар Паоло Джентилони. В условията на нарастващи разходи по държавния дълг, който при някои европейски страни надхвърля 100% от БВП, пазарите също ще следят внимателно промените.

Общите фискални правила в ЕС станаха необходими с въвеждането на единната валута, която доведе и до обща парична политика във валутния съюз, припомня Euractiv. Фискалната политика обаче остана в правомощията на всяка отделна страна, което означава, че националните правителства сами взимат решения за бюджетните дефицити и държавните заеми. Според някои икономисти проблемът с общата парична политика и отделните фискални политики може да се разреши само чрез създаването на фискален съюз, но за такава голяма стъпка, която предполага отказване от част от националния суверенитет, липсва политическа воля.

Подходящ момент за преразглеждане

Несъответствията във фискалните политики на отделните държави винаги са били спорна тема. Франция например многократно е нарушавала правилата за дефицит, но никога не е била глобявана. Това разваляше дисциплината и на по-малките икономики, които също излизаха от ограниченията. В същото време по-стриктни страни като Германия и Нидерландия обвиняваха Европейската комисия, че няма наказания за неспазване на правилата.

Пандемията накара правителствата да харчат много повече, за да се справят със здравната криза и последствията върху икономиките, което доведе до по-високи публични дългове в целия блок. Към края на второто тримесечие държавният дълг на еврозоната общо възлиза на 94.2% от БВП. Той рязко се повиши от 86% малко преди пандемията до 99.6% в края на първото тримесечие на 2021 г. Общите предизвикателства и замразяването на правилата направиха момента подходящ за тяхното преразглеждане. Основната цел на промените е да се помогне на страните да постигнат реални резултати за понижаване на нивата на техните дългове.

В какво се състоят промените

"Искаме да преминем към по-целенасочени изисквания, базирани на устойчивостта на дълга", каза пред CNBC служител на ЕС, който работи по подготовката на предложенията. Според него планът е ЕК да извърши анализ на устойчивостта на дълга за всяка страна и след това да разработи набор от стъпки, които да помогнат на всяка държава да коригира своите фискални позиции. Те ще имат точна времева рамка, в която трябва да постигнат определени цели. Държавите също ще участват при подготовката на конкретните планове.

За Гърция и Италия например е по-трудно да се съобразят с 60-процентния праг за дълга, тъй като при тях съотношенията са над 150% от БВП. Дори държавният дълг на Германия беше малко под 70% от БВП в края на 2021 г. При по-голям дълг настоящите правила предвиждат той да се намалява с 1/20 от превишението всяка година. Сегашните норми, след като бъдат пуснати отново в сила, биха изисквали нереалистично големи и непродуктивни фискални корекции от някои страни с висок дълг, посочва анализ на Allianz.

Други критики, които правилата срещат, са че не стимулират натрупването на буфери в добри времена, както и че третират еднакво инвестиционните публични разходи (които трябва да допринасят за растежа) и останалите разходи. Затова инвестициите бяха основната жертва от фискалната консолидация след дълговата криза, посочват експертите от Allianz.

Важен въпрос остава и прилагането на правилата. В момента те оставят много място за преценка от страна на Комисията и Съвета, каза нидерландският министър на финансите Сигрид Кааг в писмо, изпратено до ЕК миналата седмица, цитирано от CNBC. Предстоящите промени трябва да се фокусират върху стимули за прилагането, смята и германският финансов министър Кристиан Линднер.

В идеалния случай актуализацията ще позволи по-голяма гъвкавост спрямо индивидуалните особеност на всяка държава, като същевременно ще има санкции при груби нарушения, смята Хенри Кук, икономист в банката MUFG.

Ефект върху дълговите разходи

Пазарите ще следят отблизо как ще се развият преговорите за новите правила. Лихвеното бреме върху дълговете се очаква да се увеличи значително през следващите години със затягането на политиките на централните банки. Това е в рязък контраст със свръхниските лихви от последното десетилетие. Доходността на италианските 10-годишни държавни облигации например сега се движи над 4.5%, докато през 2020 г. и 2021 г. беше предимно под 2%. Всеки признак, че държавите не са ангажирани със заздравяване на своите фискални позиции би могъл още повече да повиши разходите по техните заеми.

Предложенията на ЕК вероятно ще са основа за дълъг дебат между финансовите министри на съюза. В оптималния случай новите правила ще влязат в сила от 2024 г. Според друг служител на ЕС целта е да се постигне съгласие преди изборите за Европейски парламент през 2024 г., тъй като те биха изместили дебата.