Брюксел ще задължи търговците в ЕС да проверяват храни от трети страни за приноса им за обезлесяването

В списъка са кафе, какао, говеждо, палмово масло. Евродепутатите обаче искат той да се допълни с още видове месо, царевица и продукти като каучук, дървени въглища, хартия

Списъкът с ограничения за вноса на храни и продукти от райони, изложени на риск от обезлесяване, да бъде разширен, така че да включва още агнешко, овче, козе и пилешко месо, царевица и каучук, както и дървени въглища и печатни изделия. Това поискаха евродепутатите при скорошното гласуване на проектопредложение на ЕК от миналата година, което включва ограничения за внос на храни от трети страни, включително говеждо месо и кафе. Търговците на такива продукти ще трябва да проверяват дали производството им не е свързано с незаконно обезлесяване.

Целта е да се защитят най-уязвимите гори в света - например Амазонка, където в последните години се наблюдават масови сечи за разчистване на земя за земеделски цели и за пасища за нуждите на мащабното говедовъдството в страната. Но същото се случва в много региони на Африка, Азия и т.н.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Списъкът с ограничения за вноса на храни и продукти от райони, изложени на риск от обезлесяване, да бъде разширен, така че да включва още агнешко, овче, козе и пилешко месо, царевица и каучук, както и дървени въглища и печатни изделия. Това поискаха евродепутатите при скорошното гласуване на проектопредложение на ЕК от миналата година, което включва ограничения за внос на храни от трети страни, включително говеждо месо и кафе. Търговците на такива продукти ще трябва да проверяват дали производството им не е свързано с незаконно обезлесяване.

Целта е да се защитят най-уязвимите гори в света - например Амазонка, където в последните години се наблюдават масови сечи за разчистване на земя за земеделски цели и за пасища за нуждите на мащабното говедовъдството в страната. Но същото се случва в много региони на Африка, Азия и т.н.

Оригиналното предложение на Брюксел включваше 6 продукта - говеждо месо, соя, палмово масло, кафе, какао и дървен материал, и някои техни производни, за които вносителите от трети страни трябва да докажат, че не са допринесли за незаконно обезлесяване или деградация на горите, със задна дата от 31 декември 2020 г. Сега евродепутатите освен разширяване на списъка с продукти, поискаха също продуктите да не са произведени върху земя, обезлесена след 31 декември 2019 г., т.е. една година по-рано от срока, който предложи комисията.

Новият закон предстои да бъде одобрен от лидерите на държавите членки, преди да влезе в сила през 2023 г. Той на практика не забранява самия внос, но ще задължи търговските дружества да проверяват (т.нар. надлежна проверка) дали въпросните стоки, продавани в ЕС, не са произведени върху обезлесени или деградирали земи някъде по света. Редом с екологичния ефект обаче мярката би довела и до допълнителни разходи за големите супермаркети и търговците. Ако световната хранителна и инфлационна криза продължи и в следващите години, ефектът от новото законодателство ще се усети още и от европейските потребители.

В името на горите

Голяма част от селскостопанското производство върху обезлесени земи в ред държави е насочено за световния пазар. Около 10% от създаваната продукция се потребява в ЕС. "Дърветата и горите са истински съюзници в борбата с климата и кризи на биоразнообразието. Дърветата пречистват нашия въздух, охлаждат нашите градове и поемат CO2. Ние също трябва да бъдем техни съюзници. Нашият регламент за обезлесяването отговаря на призивите на гражданите за минимизиране на европейския принос за обезлесяването и за насърчаване на устойчивото потребление", каза Франс Тимерманс, зам.-председателят на ЕК по Европейската зелена сделка при представянето на регламента.

Европейският парламент обаче смята, че ЕС трябва да направи дори повече и гласува разширяване на обхвата на законодателството. Докладчикът Кристоф Ханзен (ЕНП, Люксембург) заяви: "Ние се отнасяме сериозно към борбата с изменението на климата и загубата на биологично разнообразие. Като отчитаме, че ЕС е отговорен за около 10% от обезлесяването в световен мащаб, нямаме друг избор, освен да увеличим усилията. Ако постигнем правилния баланс между амбиция, приложимост и съвместимост със Световната търговска организация (СТО), този нов инструмент има потенциала да проправи пътя към вериги за доставки без обезлесяване."

Нови задължения за европейските търговци

Въпреки че нито една държава или стока няма да бъде забранена при вноса, дружествата, които пускат продукти на пазара на ЕС, ще бъдат задължени да упражняват надлежна проверка, за да оценят рисковете в своята верига на доставки. Те могат например да използват инструменти за сателитен мониторинг, одити на място, изграждане на капацитет на доставчиците или изотопно изследване, за да проверят откъде идват продуктите. Органите на ЕС ще имат достъп до съответната информация, като например географски координати. Анонимизираните данни ще бъдат достъпни за широката общественост.

Въз основа на прозрачна оценка комисията ще трябва да класифицира държавите или част от тях в нисък, стандартен или висок риск в рамките на шест месеца от влизането в сила на настоящия регламент. Продуктите от държави с нисък риск ще подлежат на по-малко задължения.

Евродепутатите искат също така предприятията да проверяват дали стоките са произведени в съответствие с разпоредбите за правата на човека в международното право и дали зачитат правата на коренното население. Европейският парламент иска още финансовите институции да бъдат обект на допълнителни изисквания, за да се гарантира, че техните дейности не допринасят за обезлесяването.

Какви са причините за обезлесяването

Човешката дейност е сред главните причини за загубата на горски площи по света.

Земеделието е основен фактор за обезлесяването във всички региони на света освен в Европа. Около 50% от загубените горски площи по света са превърнати в селскостопански земи - основно за производството на палмово масло и соя, показват данните на Организацията на ООН за прехраната и земеделието (ФАО). Изсичането на гори за пасища причинява още 40% от загубите на горски площи в световен мащаб. Тези фактори са доста по-ограничени в Европа, като около 15% от обезлесяването се дължи на превръщането на гори в селскостопански земи, а други 20% - в пасища.

Развитието на градовете и на инфраструктурата, включително строежът и разширяването на пътища, са третата най-голяма причина за обезлесяване в световен мащаб (6% от загубите на горски площи са причинени от това).

В Европа пък това е основната причина за изчезването на гори.

Не на последно място, незаконната сеч също нанася трайни щети на горските масиви по света.

Измененията в климата пък са както причина за влошаването на състоянието на горите, така и последица от него. Зачестяването на бедствия като пожари, засушавания и наводнения има силен ефект върху горския фонд.

Горите осигуряват чист въздух, регулират водния цикъл, улавят въглероден диоксид, укрепват почвите и предоставят подходяща естествена среда за много видове - всички тези ползи от тях изчезват, ако тях ги няма.

Според ФАО между 1990 и 2020 г. по света са изчезнали около 420 милиона хектара гори - това е площ с размерите на ЕС. Загубата на горски площи е глобален проблем, защото това унищожава биоразнообразието и влошава проблема с измененията в климата.

През юли 2021 г. Европейската комисия прие новата стратегия на ЕС за горите за 2030 г., преследвайки целите за биоразнообразие и неутралност на климата, залегнали в Европейския зелен пакт и стратегията на ЕС за биоразнообразието за 2030 г. Стратегията има за цел да подобри количеството и качеството на многофункционалните гори в ЕС чрез обръщане на негативните тенденции и повишаване на тяхната устойчивост срещу изменението на климата. Стратегията предизвика разгорещен дебат сред различни заинтересовани страни и политици.