Икономическият растеж вече не означава по-високи въглеродни емисии

Повод за оптимизъм по време на климатичната среща на политиците в Египет

Задачата в момента е да се ускори разделянето на емисиите и растежа
Задачата в момента е да се ускори разделянето на емисиите и растежа
Задачата в момента е да се ускори разделянето на емисиите и растежа    ©  Reuters
Задачата в момента е да се ускори разделянето на емисиите и растежа    ©  Reuters
Темата накратко
  • През последните години около 33 държави са намалили емисиите, запазвайки растежа си.
  • Благодарение на подобрения в енергийната ефективност емисиите в Източна Европа са спаднали от разпадането на Съветския съюз.
  • Енергийната интензивност на БВП - доставките, необходими, за да се произведе един долар от националния доход, е спаднала по-бързо, отколкото е нараснал БВП.

Ако някъде може да се претендира, че е родното място на индустриалната революция, това е Коулбрукдейл, красиво селце в Уест Мидландс в Англия. През 1709 г. Ейбрахам Дарби, местен търговец, наема леярна и захранва пещта с коксуващи се, а не с дървени въглища. Употребата на изкопаемото гориво означава, че той можеше да произведе чугун далеч по-евтино и да отлива от него тенджери, тигани и котли за готвене - евтини промишлени стоки, които през следващите три века ще доведат до безпрецедентен ръст на жизнения стандарт по цял свят.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • През последните години около 33 държави са намалили емисиите, запазвайки растежа си.
  • Благодарение на подобрения в енергийната ефективност емисиите в Източна Европа са спаднали от разпадането на Съветския съюз.
  • Енергийната интензивност на БВП - доставките, необходими, за да се произведе един долар от националния доход, е спаднала по-бързо, отколкото е нараснал БВП.

Ако някъде може да се претендира, че е родното място на индустриалната революция, това е Коулбрукдейл, красиво селце в Уест Мидландс в Англия. През 1709 г. Ейбрахам Дарби, местен търговец, наема леярна и захранва пещта с коксуващи се, а не с дървени въглища. Употребата на изкопаемото гориво означава, че той можеше да произведе чугун далеч по-евтино и да отлива от него тенджери, тигани и котли за готвене - евтини промишлени стоки, които през следващите три века ще доведат до безпрецедентен ръст на жизнения стандарт по цял свят.

Пещта на Дарби не беше само отправната точна за индустриалната революция. Те беше също така и началната точка за глобалното затопляне. След това съдбоносно топене икономическото производство и емисиите на парникови газове се повишават в тандем. Английските пещи бяха придружени от захранвани с въглища железници и парни текстилни фабрики, всички използващи инструменти, отлети в леярни, захранвани с кокс. Между средата на XIX век и началото на Първата световна война националният доход на човек от населението във Великобритания се е увеличил повече от два пъти, а въглеродните емисии са нараснали четирикратно. Когато други държави се индустриализираха, техните емисии също се увеличиха.

Докато политиците в египетския курорт Шарм ел Шейх преглеждаха напредъка в борбата с климатичните промени на COP27, има поне една причина за оптимизъм - историческата връзка между нарастващото благосъстояние и въглеродните емисии е била прекъсната. Днес Великобритания е член на голяма и разрастваща се група богати и средни по доход страни, които са я прекъснали. Това разделяне е било постигнато не чрез мащабно разгръщане на възобновяема енергия - или чрез износ на емисии към по-бедни страни - а чрез промяна в отношенията между икономическия ръст и енергията, която може е би е толкова значима, колкото първите наченки на индустриалната революция преди три века в Коулбрукдейл.

По-малко емисии и запазване на ръста

През последните години около 33 държави са намалили емисиите, запазвайки растежа си. Около три пети са европейски, което означава, че както по времето на индустриалната революция, Старият континент е начело. Но тази група също включва САЩ, където емисиите са се понижили с 15% между 2007 г. и 2019 г., въпреки че БВП на човек от населението е нараснал с 23%, както и други, които са се присъединили по-скоро. Сред тях са Австралия, където емисиите са спаднали с 9% от пика си през 2012 г., и Израел, където те са се понижили с 12% за същия период, въпреки че и двете икономики са се разраснали.

Би било грешно обаче да определим разделянето като лукс, запазен за най-богатите държави. Благодарение на подобрения в енергийната ефективност емисиите в Източна Европа са спаднали от разпадането на Съветския съюз, като същевременно жизненият стандарт се изравнява със Западна Европа. Аржентина, Мексико и Уругвай също са се присъединили към групата на страните, намаляващи емисиите си. Например в Мексико те са спаднали с 16% от пика си през 2012 г. В света, преди пандемията от ковид-19 да изкриви данните, около 1.2 млрд. души живееха в страни с намаляващи емисии и растящи икономики.

Териториалните емисии, които отразяват местното производство, започнаха да падат много по-рано. Във Великобритания те достигнаха върха си през 70-те години, преди петролните шокове и стачките да опустошат индустрията на страната. Но техният спад единствено отразяваше факта, че все повече производство се изнасяше в чужбина - британски дрехи се шиеха в Дака, а не в Дерби, което не доведе до намаляване на световните емисии. Данните в тази статия са основно от анализ на данни, извършен от Global Carbon Project, организация за мониторинг на парниковите газове. Те включват приблизителна оценка на емисиите от вноса, като по този начин обхващат по-голямата част от въглеродния отпечатък на дадена страна. С други думи, данните за Великобритания включват емисиите от вноса на тениски, произведени в Бангладеш.

Следователно най-скорошният спад е реалната стойност. Част от обяснението е, че страните, чието производство е било изнесено навън, в момента сами отделят по-малко въглеродни емисии, отбелязва Викторас Кулионис от Pictet Asset Management. Във всички индустриализиращи се страни с изключение на няколко десетки - включително Камбоджа, Монголия и Виетнам - ръстът на БВП води до отделянето на по-малко въглеродни емисии, отколкото е било в миналото, което е известно като "относително разделяне". През 2008 г. изнесените емисии на Китай са достигнали пик - 1.5 млрд. тона еквивалент на въглероден диоксид, преди да спаднат до 1 млрд. през 2019 г. благодарение на по-високата ефективност и преход от износ на химикали и метали към по-малко въглеродно интензивната електроника. Емисиите, внасяни от групата на ОИСР, съставена предимно от богати страни, достигнаха своя връх през 2006 г. - 2 млрд. тона еквивалент на въглероден диоксид. Оттогава те са спаднали с над една трета до 1.3 млрд. тона.

Промяна в начина на използване на енергия

Но преходът отразява най-вече коренната промяна в начина, по който енергията се използва на Запад. Разделянето може да се извърши по две причини: или защото производството става по-малко енергийно интензивно, или защото използваната енергия става по-екологична. За последното десетилетие предимно е била първата причина. Енергийната интензивност на БВП - доставките, необходими, за да се произведе един долар от националния доход, е спаднала по-бързо, отколкото е нараснал БВП. Това може да се види в САЩ. Страната често е смятана за замърсител par excellence. Всъщност териториалните ѝ емисии са достигнали пик през 2005 г. Оттогава енергийната интензивност на БВП на страната е спаднала с близо една четвърт. Така че, въпреки че БВП на САЩ се е повишил с 29%, емисиите им са спаднали с 15%. По подобен начин четири пети от понижаването на германските емисии от 1990 г. отразяват по-ниската енергийна интензивност. Само останалата една пета е от употребата на зелена енергия.

Понижаващата се енергийна интензивност е резултат от промените в структурата на богатите икономики. Посетител в Коулбрукдейл от XVIII век е сравнил пушека, топлината и огъня му с видение от ада. Днес старата пещ е студена; последната леярна, която правеше части за печките Aga, затвори през 2017 г. и мястото е туристическа атракция. Тя е символ на прехода на Великобритания от индустриалната икономика към такава, базирана на услугите - промяна, която има големи последици за емисиите. Както отбелязва Ник Ейре, експерт по климатичните политики към Оксфордския университет, още едно пътуване към театъра изисква много по-малко енергия от производството на допълнителни тенджери, тигани и казани.

Това преминаване от производство към услуги се случва в целия богат свят. Делът на промишлеността в американския БВП се е понижил от малко над 17% през 2007 г. до 14% през 2019 г. В Германия, страна, известна с производствената си мощ, делът на промишлеността е спаднал с 2 процентни пункта през същия период. Дори в Мексико, една от по-бедните страни, нейният дял се е понижил от 27% до 25%.

Преходът идва със собствени проблеми. Увеличеното потребление на енергия може вече да не е необходимо за повишаването на стандарта на живот, но то също така вече не е надежден начин за стимулиране на икономическия растеж. По-евтината и достъпна енергия ще повиши продуктивността на една пещ. Няма да помогне много на един музей.

Задачата в момента е да се ускори разделянето на емисиите и растежа. Една причина за оптимизма е, че досега това е постигнато без колосални разходи или голям политически консенсус. Много от отличниците на Запада имат схеми за търговия на емисии или други форми на определяне на цените на въглеродните емисии, но дори и изоставащите са успели да намалят своя въглероден отпечатък. Увеличаването на употребата на възобновяеми източници в производството на електроенергия, както и електрифицирането на отоплението на домовете и транспорта - дали чрез електрически автомобили, или чрез поощряването на градския транспорт - има потенциала да доведе до голяма промяна.

Но може би важната причина за оптимизма е доказателството, че по-бедните страни се индустриализират по различни начини от предшествениците си. Данни от Global Carbon Project предполагат, че Египет, домакинът на COP27, е достигнал върха на своите емисии през 2017 г. Индия и Виетнам, които стават все по-големи износители, тъй като търговията се измества от Китай, са далеч по-екологични от техния икономически конкурент. През 2007 г., когато Китай беше толкова богата, колкото е Индия днес, страната отделяше двойно повече въглероден диоксид. Индия и Виетнам все още се захранват с въглища. Разликата е, че те ги употребяват по много по-ефективен начин.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved