ЕК официално предложи край на мониторинга за България и Румъния, за да подкрепи влизането им в Шенген

Австрия се присъедини към лагера на несъгласните заради огромния брой нерегистрирани нелегални имигранти, които пристигат в страната и заяви, че ще наложи вето за двете балкански държави

Зам.-председателят на ЕК Вера Йоурова, която миналата седмица се срещна с българския правосъден министър Крум Зарков, е изпратила писмо до Съвета на ЕС, в което посочва напредъка на София по темата за корупцията и организираната престъпност
Зам.-председателят на ЕК Вера Йоурова, която миналата седмица се срещна с българския правосъден министър Крум Зарков, е изпратила писмо до Съвета на ЕС, в което посочва напредъка на София по темата за корупцията и организираната престъпност
Зам.-председателят на ЕК Вера Йоурова, която миналата седмица се срещна с българския правосъден министър Крум Зарков, е изпратила писмо до Съвета на ЕС, в което посочва напредъка на София по темата за корупцията и организираната престъпност    ©  ЕК
Зам.-председателят на ЕК Вера Йоурова, която миналата седмица се срещна с българския правосъден министър Крум Зарков, е изпратила писмо до Съвета на ЕС, в което посочва напредъка на София по темата за корупцията и организираната престъпност    ©  ЕК
Темата накратко
  • ЕК спря мониторинговите доклади за Румъния и припомни, че България също е постигнала достатъчен напредък, за да не е част от механизма.
  • След Нидерландия и Швеция Австрия заяви, че има проблем с нерегистрираната миграция и опазването на границите.
  • На 25 ноември ще има и извънредна среща на вътрешните министри в ЕС на тема "Миграция", където ще се правят финални дипломатически усилия за положителен вот през декември.

Последният спринт на България и Румъния към Шенген върви с пълна сила и се оказва все повече бягане с препятствия. След като първо Нидерландия, а после Швеция обявиха повече или по-малко несъгласие с приемането на двете държави, Австрия се присъедини към този хор. Аргументите и на трите държави се базират по-скоро на вътрешни, отколкото на външни проблеми (в шведския парламент се говори например за проблеми с идващи български граждани към Швеция, което не е въпрос, свързан с Шенген, а с фундаменталните права на движение в ЕС).


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • ЕК спря мониторинговите доклади за Румъния и припомни, че България също е постигнала достатъчен напредък, за да не е част от механизма.
  • След Нидерландия и Швеция Австрия заяви, че има проблем с нерегистрираната миграция и опазването на границите.
  • На 25 ноември ще има и извънредна среща на вътрешните министри в ЕС на тема "Миграция", където ще се правят финални дипломатически усилия за положителен вот през декември.

Последният спринт на България и Румъния към Шенген върви с пълна сила и се оказва все повече бягане с препятствия. След като първо Нидерландия, а после Швеция обявиха повече или по-малко несъгласие с приемането на двете държави, Австрия се присъедини към този хор. Аргументите и на трите държави се базират по-скоро на вътрешни, отколкото на външни проблеми (в шведския парламент се говори например за проблеми с идващи български граждани към Швеция, което не е въпрос, свързан с Шенген, а с фундаменталните права на движение в ЕС).

От австрийското вътрешно министерство обясниха за "Капитал", че правителството е против разширяването заради огромния брой нерегистрирани нелегални имигранти, които пристигат в страната. В сряда обаче канцлерът Карл Нехамер уточни пред Kleine Zeitung, че всъщност няма проблем с присъединяването на Хърватия към шенгенското пространство и тя пази добре границите си, което значи, че проблемът на Виена отново е предимно със София.

В опит да даде допълнителен мотив за приемането на Букурещ и София в Шенген във вторник, 22 ноември, Европейската комисия излезе с последния мониторингов доклад за Румъния. В него комисията обяви, че Румъния е постигнала изпълнение на заложените критерии и минава към общия механизъм за върховенство на закона, който вече е въведен за всички страни членки. ЕК използва случая да припомни в доклада, че мониторингът над България също е прекратен и прехвърлен към новия механизъм заради напредъка по темите корупция и организирана престъпност.

Предстои предложението за формалното прекратяване на мониторинговия механизъм за България и Румъния да бъде гласувано и от лидерите на страните на ЕС. В комуникация до чешкото председателство на съвета и в подкрепа на това зам.-председателят на ЕК и комисар по ценностите Вера Йоурова описва детайлно напредъка на двете страни през последните години.

На 25 ноември ще има и извънредна среща на вътрешните министри в ЕС на тема "Миграция". В отговор на запитване на "Капитал" от съвета уточниха, че на срещата няма да се обсъжда Шенген, но тази възможност вероятно ще се използва от министър Иван Демерджиев, за да се сондират последните позиции на държавите членки.

Защо ЕК отменя мониторинга точно сега?

Въпреки че темите в мониторинга не са сред официалните критерии за Шенген, инициативата е част от усилията на комисията да осигури всички необходими аргументи, за да убеди правителствата на държавите, че наистина е време за разширяване.

МСП беше създаден при присъединяването на България и Румъния към ЕС през 2007 г. с цел наблюдение на напредъка в областта на съдебната реформа, корупцията и организираната престъпност. В последния доклад се подчертава, че Румъния е приела през годината важни промени в правосъдието, нова стратегия за развитие на съдебната система и се е ангажирала да следва препоръките на Венецианската комисия, ако са необходими допълнителни действия. Посочва се, че страната продължава ефективно да разследва и санкционира корупцията по високите етажи на властта и да прилага новата си национална стратегия за борба с корупцията.

"България изрази намерението си да приеме предложението на комисията за допълнителни контакти за проследяване на Доклада за върховенството на закона и придружаващите го препоръки. Освен това България се ангажира да завърши важни реформи по Плана за възстановяване и устойчивост", се посочва в комуникацията на Европейската комисия. Много по-детайлно и изчерпателно са описани последните изменения в законодателството за съдебната власт, борбата с корупцията и т.н. в писмото на зам.-председателя на ЕК Вера Йоурова до Съвета на ЕС.

Занапред ЕК ще следи за съблюдаването на законността в България и Румъния чрез доклада за състоянието на върховенството на закона във всички 27 държави от ЕС, който се публикува всяка година. Има и други инструменти, с които комисията разполага за защита на Европейския бюджет, като например Механизъм за условност (по който тече процес на санкциониране на Унгария).

В дебатите в нидерландския парламент след гласуването на резолюцията против присъединяването на България и Румъния в Шенген премиерът Марк Рюте препрати именно към механизма за сътрудничество и проверка. "По принцип нямаме нищо против България и Румъния да влязат в Шенген. Когато са готови, могат да се присъединят. Проблемът е следният - имаме нужда от нова актуализация на механизма за сътрудничество и проверка. Това сега се прави за Румъния, но не и за България", заяви тогава пред депутатите премиерът. Рюте очевидно би могъл да използва оценката от последния доклад за Румъния, ако реши да преосмисли позицията си.

Новият проблем - Австрия

Миналия петък в австрийски медии излезе информация, че министърът на вътрешните работи на Австрия Герхард Карнер ще блокира разширяването на Шенген за трите държави. На въпрос на "Капитал" от вътрешното министерство на страната дадоха следните пояснения: "Като се има предвид, че само през тази година около 100 000 нелегални мигранти са били задържани по границите на Австрия, от които около 75 000 не са били регистрирани преди това в никоя страна от Европейския съюз, трябва да се каже, че защитата на външните европейски граници не работи. Поради тази причина някои засегнати държави (например Австрия, Германия, Чехия, Франция, Дания, Швеция, Норвегия) ще продължат да контролират националните си граници. Увеличаването на размера на повредена система няма да подобри ситуацията. Австрийското вътрешно министерство е против премахването на граничния контрол на този етап от съображения за сигурност."

Австрия наистина е изправена пред рекордна миграционна вълна, но тя идва основно от Гърция и Западните Балкани. Kleine Zeitung отбелязва в сряда, че преди посещение на канцлера Нехамер в Хърватия той заявява, че няма проблем с присъединяването на Хърватия към шенгенското пространство, подчертавайки, че "почти не усещаме никакъв миграционен натиск от Хърватия на север. Тъй като Хърватия има отлична защита на границите, нямам проблем там". На пресконференцията след срещата Нехамер дава и окончателен отговор, чеАвстрия ще блокира само присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство през следващата година поради нарастващия брой търсещи убежище, достигащи нейна територия. Канцлерът Карл Нехамер първо иска правителствата на двете държави членки на ЕС да покажат, че са способни да защитават външната граница на блока.,

Последни опити

В момента тече допълнителна проверка, която да предостави още информация на Нидерландия, че България и Румъния могат да се справят с управлението на шенгенските граници. В дипломатическите среди вече е ясно, че Хага е склонна да пусне румънците в Шенген, докато политическо решение за България ще бъде трудно. Разделянето на двете държави обаче надали ще сполучи - чешкото председателство трябва да го предложи, а и няма достатъчно техническо време за това.

На 25 ноември ще има и извънредна среща на вътрешните министри в ЕС на тема "Миграция" в Брюксел. Тази възможност вероятно ще се използва от министър Иван Демерджиев, за да се сондират последните позиции на държавите членки и да се направят финални усилия за обръщане на позициите.