Китайският проблем на Шолц

Войната в Украйна отрезви Германия за друга нейна зависимост – тази от Китай, но отделянето няма да е лесно

Китай ще бъде тестът дали водещата европейска икономика е разбрала, че дори прекаленото сближаване с недемократични режими понякога да носи краткосрочни дивиденти, за подобни авантюри накрая се плаща висока цена
Китай ще бъде тестът дали водещата европейска икономика е разбрала, че дори прекаленото сближаване с недемократични режими понякога да носи краткосрочни дивиденти, за подобни авантюри накрая се плаща висока цена
Китай ще бъде тестът дали водещата европейска икономика е разбрала, че дори прекаленото сближаване с недемократични режими понякога да носи краткосрочни дивиденти, за подобни авантюри накрая се плаща висока цена    ©  Reuters
Китай ще бъде тестът дали водещата европейска икономика е разбрала, че дори прекаленото сближаване с недемократични режими понякога да носи краткосрочни дивиденти, за подобни авантюри накрая се плаща висока цена    ©  Reuters
Темата накратко
  • Десетилетното партньорство беше изгодно и за двете страни, но се основаваше само на икономически интереси и пренебрегваше геополитическите рискове.
  • Свързаността обаче е твърде голяма и ограничаването ѝ може да е болезнено за компаниите и правителството.
  • Освен големия пазар за износ, Китай осигурява на германската индустрия суровини и технологии, които са от решаващо значение за прехода към въглеродно неутрална икономика.

Германия разви процъфтяваща експортноориентирана индустрия благодарение на евтиния руски газ и растящото си сътрудничество със своя най-голям търговски партньор, Китай. Този модел помогна на страната през последните десетилетия да се превърне в най-силната и влиятелна икономика в Европа, но сега неговите устои се разпадат.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Десетилетното партньорство беше изгодно и за двете страни, но се основаваше само на икономически интереси и пренебрегваше геополитическите рискове.
  • Свързаността обаче е твърде голяма и ограничаването ѝ може да е болезнено за компаниите и правителството.
  • Освен големия пазар за износ, Китай осигурява на германската индустрия суровини и технологии, които са от решаващо значение за прехода към въглеродно неутрална икономика.

Германия разви процъфтяваща експортноориентирана индустрия благодарение на евтиния руски газ и растящото си сътрудничество със своя най-голям търговски партньор, Китай. Този модел помогна на страната през последните десетилетия да се превърне в най-силната и влиятелна икономика в Европа, но сега неговите устои се разпадат.

Германия осъзна в какъв капан се е поставила чрез тежката си зависимост от руските енергийни ресурси едва след като Москва нападна Украйна в края на февруари и ограничи доставките за Европа. Това подейства отрезвяващо на Берлин, който прогледна за рисковете от нарастващата му обвързаност с едно друго авторитарно управление още по́ на изток. Китай ще бъде тестът дали водещата европейска икономика е разбрала, че дори прекаленото сближаване с недемократични режими понякога да носи краткосрочни дивиденти, за подобни авантюри накрая се плаща висока цена.

"Урокът е, че трябва да намалим нашите асиметрични зависимости, където можем... Това важи по-специално за Китай", каза наскоро германският президент и бивш външен министър Франк-Валтер Щайнмайер. Залитането на Пекин към еднолично управление, размахването на оръжия срещу Тайван, нарушенията на човешки права и мълчаливата подкрепа за Русия са основните предупредителни сигнали, които карат европейските страни да търсят начини да разчитат по-малко на втората по големина икономика в света. Дали обаче най-зависимата сред тях, Германия, е готова да се откъсне, е под въпрос. Въпреки сегашните политически заявки, през последните две десетилетия икономическите и бизнес интересите оформиха облика на външната политика на федералната република спрямо Пекин, пренебрегвайки геополитическите рискове.

Шолц в Пекин

Освен че се случи в контекста на набиращ сила обществен дебат за преосмислянето на отношенията между двете държави, визитата на германския канцлер Олаф Шолц при китайския президент Си Цзинпин в началото на ноември беше знакова по ред показатели. Тя беше първото посещение на лидер на страна от Г-7 в Пекин от началото на ковид пандемията и дойде само седмици след като Си получи безпрецедентния трети мандат като лидер на Китайската комунистическа партия. Дни преди това, с помощта на Шолц, китайската компания COSCO получи дял от контейнерен терминал в пристанището в Хамбург въпреки силната съпротива на част от правителството. Макар сделката да беше орязана в крайния й вариант, анализатори определят хода като подарък от страна на канцлера.

Като акцент от посещението останаха разговорите на двамата лидери за войната в Украйна. Ядрените заплахи на Русия са безотговорни и много опасни, а постигането на съгласие дори само по тази точка "си заслужаваше цялото пътуване", защити впоследствие визитата си Шолц. От началото на войната обаче Китай отказва да се противопостави твърдо на агресията и продължава да си сътрудничи с Кремъл. И макар канцлерът да заявява, че иска да освободи Германия от зависимостите, в същото време в Пекин той се изказа в подкрепа на "допълнително развиване на икономическите отношения".

Десетилетия взаимна изгода

Заедно с Шолц в Китай бяха 12 мениджъри на големи германски компании, сред които изпълнителните директори на Volkswagen, BMW, BASF, Bayer, Deutsche Bank и др., повечето от които развиват процъфтяващ бизнес в страната. Делегацията е сигнал, че въпреки политическото говорене в Германия за намаляване на зависимостите от Китай, икономическите интереси продължават да диктуват отношенията.

Взаимноизгодното партньорство между двете индустриални сили беше установено по времето на канцлера Ангела Меркел, която за 16-годишното си управление посети азиатската страна 12 пъти, често придружавана от подобни големи бизнес делегации. Износът за Китай помогна на Германия да се измъкне от високата безработица в първите години на канцлерството на Меркел, а по-късно смекчи удара от финансовата криза. И ако възходът на Китай доведе до спад на индустрията и загуба на работни места в САЩ, на Германия той донесе растеж. Апетитът на китайския пазар за германски инструменти, уреди и автомобили подхрани десетилетен икономически бум. Към 2021 г. Китай е най-големият търговски партньор на Германия за шеста поредна година с 9.5% от общия обмен на стоки. Пекин от своя страна се възползва от вноса на германски машини, компоненти и химикали, които дават тласък на местното производство и строителство.

Отпечатъкът на Германия върху китайския пазар значително нарасна с годините. Сега Volkswagen продава в Китай 40% от колите си, а страната носи 13% от приходите на Siemens и 15% от тези на BASF. Според скорошно проучване на тинк-танка Ifo 46% от германските промишлени предприятия разчитат на междинни стоки от Китай. Обвързаността на Берлин с Пекин се оказва дори по-сложна от тази с Москва: освен големия пазар за износ Китай осигурява на германската индустрия суровини и технологии, които са от решаващо значение за прехода към въглеродно неутрална икономика - от слънчеви модули до батерии за електрически автомобили.

Изгражданите с десетилетия връзки, от които и двете страни печелят, трудно се прекъсват и инвестициите продължават да текат донякъде по инерция. Докато новите американски преки чуждестранни инвестиции в Китай през 2021 г. са едва 2% от общите, за Германия това число е 14%. Интересите са силно концентрирани в големите германски бизнеси. Четири фирми - три производителя на автомобили, BMW, Mercedes-Benz и Volkswagen, както и химическият гигант BASF, представляват една трета от всички инвестиции на ЕС в Китай през последните четири години по данни на Rhodium Group, цитирани от The Economist.

Новата стратегия за Китай

Според Томас Халденванг, шеф на германското вътрешно разузнаване, Китай представлява много по-голяма заплаха за германската сигурност в дългосрочен план, отколкото Русия. "Ако Русия е бурята, Китай е изменението на климата", каза той пред Бундестага миналия месец.

"Повече не можем да си позволим да ставаме екзистенциално зависими от която и да е страна, която не споделя нашите ценности", каза външният министър Аналена Бербок пред Süddeutsche Zeitung. Пълната икономическа зависимост, която се основава само на надежда, оставя Германия уязвима за политическо изнудване, допълва тя. Нейната партия на Зелените, откакто стана част от коалиционното правителство миналия декември, е основен двигател на преосмислянето на отношенията между двете страни. В ход е фундаментална преоценка на подхода към Пекин, която ще бъде разгърната в новата "Китайска стратегия" през следващата година. "Тя ще определи Китай като важен търговски партньор, но комунистическата партия като системен съперник", разкри финансовият министър Кристиан Линднер, цитиран от FT. Правителството вече предоставя по-малко гаранции за инвестициите на компаниите в Китай.

Основните опасенията са, че украинският сценарий може да се повтори, този път с Тайван. Ако Китай нахлуе на острова, това би довело до вълна от международни санкции и разрив между Пекин и западния свят. В произтичащите от това сътресения сред най-засегнатите ще са германските компании. Някои фирми вече се подготвят за риска, че един ден китайският пазар може да не е достъпен за тях. Близо половината от германските производители, за които Китай има значителен принос, планират да намалят вноса от страната, а основната цел е "диверсификация на веригите за доставки и избягване на зависимости" според проучване на Ifo.

Някои от най-големите германски компании обаче не се вслушват в предупрежденията и вместо да намалят експозицията си към Китай, продължават да я разширяват. BASF например планира да построи нови производствени капацитети в Джандзян на стойност 10 млрд. евро. Германската верига Aldi възнамерява да отвори стотици нови магазини в Китай, доставчикът на автомобили Hella удвоява капацитета на своята фабрика в Шанхай, а Siemens планира голямо разширяване на своето подразделение за "цифрови индустрии". Само през първата половина на тази година германските фирми са инвестирали 10 млрд. евро в Китай, повече от когато и да било, според проучване на Германския икономически институт, озаглавено "Напред с пълна пара в грешната посока". Според експерти никакви ходове на правителството не могат да убедят едрия бизнес да смени посоката, докато голяма част от приходите все още идват от там.

Отдалечаването е в ход

В някои насоки отделянето вече е започнало, но по-скоро по инициатива на Китай. През годините китайските компании се разраснаха и започнаха да вземат местните клиенти на своите германски конкуренти. През последните години Пекин предприе серия от мерки за увеличаване на вътрешните иновации и намаляване на зависимостта от чужди технологии. Китайските субсидии за местни фирми, установяването на стандарти, които дискриминират чуждестранните компании и кражбата на интелектуална собственост са сред основните проблеми, които германският бизнес среща, според асоциацията VDMA. Сега Китай произвежда широка гама фабрично оборудване, което преди купуваше от Германия, а локдауните също навредиха на търсенето на германските стоки. Малките и средните германски предприятия, които с години са разчитали на китайския пазар, вече усещат значителния спад на бизнеса.

За отделянето на двете икономики имат роля и финансовите пазари. Доста рейтингови агенции сега включват оценка на геополитическия риск. Ако не се диверсифицират, за германските компании може да стане по-скъпо да се рефинансират, казва Франциска Брантнер, държавен секретар в министерството на икономиката.

Двойна беда

Позицията на Шолц засега изглежда доста по-балансирана. Според него голяма част от търговията между Германия и Китай е с продукти, за които има алтернативни източници на доставки и няма заплаха от опасни монополи, затова тя е изгодна за всички. Но когато има зависимости, например с важни суровини, редки елементи или технологии, компаниите с право разширяват своите вериги за доставки, а държавата подкрепя тези усилия, написа канцлерът в коментар за Frankfurter Allgemaine Zeitung преди своята визита в Китай. Той се обяви за реципрочност в отношенията, визирайки пазарния достъп на компаниите, защитата на интелектуална собственост и правната сигурност.

Нежеланието на Шолц да заеме по-твърда позиция спрямо Китай може да се обясни със сегашното крехко състояние на германската икономика. Канцлерът стъпва внимателно покрай китайската тема, докато Германия вече се е насочила към рецесия след разрива си с Русия. Рязко отдръпване от Пекин точно сега само би задълбочило кризата.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 1

    Поредното тукашно икономическо импромптю без кьорава цифра!

    Ако германският стокооборот с Китай права бундесрепубликата уязвима, какво следва по тая логика за САЩ, чиите стокооборот с Китай е в пъти по-голям?
    И кой от бащите на съвременната капиталистическа теория е допускал, че някакви конюнктурни "геополитически рискове" ще побъркат алфата и омегата на капитализма - пазарното стопанство и принадената стойност?

    На Запад оперативната политика извади душата на икономиката...

    Нередност?
Нов коментар