Новият брой:
Служебната президентска република

ЕК: Под 30% от мерките за облекчаване на енергийната криза в еврозоната са правилно насочени

Комисията препоръча на правителствата да не раздуват повече разходите и да не влизат в сблъсък с политиката на ЕЦБ

ЕК препоръча като добра практика създаването на система, при която държавата да субсидира определено ниво на потребление на енергия, но всичко над този праг да се плаща на пазарните цени.
ЕК препоръча като добра практика създаването на система, при която държавата да субсидира определено ниво на потребление на енергия, но всичко над този праг да се плаща на пазарните цени.
ЕК препоръча като добра практика създаването на система, при която държавата да субсидира определено ниво на потребление на енергия, но всичко над този праг да се плаща на пазарните цени.    ©  Reuters
ЕК препоръча като добра практика създаването на система, при която държавата да субсидира определено ниво на потребление на енергия, но всичко над този праг да се плаща на пазарните цени.    ©  Reuters
Темата накратко
  • ЕК настоява еврозоната да се въздържа от фискална експанзия през 2023 г., но това ще е трудно, ако сегашните мерки срещу енергийната криза се запазят.
  • Правителствата трябва да продължат публичните инвестиции дори по време на очакваната рецесия.
  • Подкрепата за домакинствата и бизнеса трябва да е по-добре насочена и ограничена във времето и да не подкопава усилията за овладяване на инфлацията.

По-голямата част от мерките за справяне с енергийната криза в еврозоната не помагат на най-уязвимите и не стимулират пестенето на енергия. Това каза изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия Валдис Домбровскис при представянето на оценката на ЕК за фискалните политики на страните от еврозоната. Комисията прикани правителствата да се въздържат от по-високи разходи през следващата година и да не подкопават усилията на Европейската централна банка да овладее инфлацията.


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • ЕК настоява еврозоната да се въздържа от фискална експанзия през 2023 г., но това ще е трудно, ако сегашните мерки срещу енергийната криза се запазят.
  • Правителствата трябва да продължат публичните инвестиции дори по време на очакваната рецесия.
  • Подкрепата за домакинствата и бизнеса трябва да е по-добре насочена и ограничена във времето и да не подкопава усилията за овладяване на инфлацията.

По-голямата част от мерките за справяне с енергийната криза в еврозоната не помагат на най-уязвимите и не стимулират пестенето на енергия. Това каза изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия Валдис Домбровскис при представянето на оценката на ЕК за фискалните политики на страните от еврозоната. Комисията прикани правителствата да се въздържат от по-високи разходи през следващата година и да не подкопават усилията на Европейската централна банка да овладее инфлацията.

По-малко от 30% от мерките за справяне с кризата в ЕС са правилно таргетирани, каза Домбровскис, цитиран от Reuters, докато останалите над две трети са насочени към ограничаване на цените - практика, която не стимулира енергийната ефективност и намаляването на потреблението на енергия. Голяма част от свързаните с това публични разходи са твърде широкообхватни и могат да бъдат трудни за премахване. Страните от еврозоната трябва да се въздържат от последваща фискална експанзия, но същевременно да предоставят целева подкрепа за най-уязвимите.

ЕК препоръча като добра практика създаването на система, при която държавата да субсидира определено ниво на потребление на енергия, но всичко над този праг да се плаща на пазарните цени. Това би запазило известни стимули за ограничаване на търсенето. Комисията обаче призова правителствата да не съкращават публичните инвестиции в зелената икономика, дигитализацията и енергийната сигурност, дори по време на очакваната рецесия.

Ограничаването на разходите може да е трудна задача

Препоръките са част от годишното съгласуване на фискалните политики на отделните страни от еврозоната, което се ръководи от EК. Сега координацията е още по-важна заради войната в Украйна, високите цени на енергията и очакваната рецесия в Европа. Оценката също така се случва на фона на дискусия за реформа на фискалните правила, която предвижда по-гъвкави, но по-реалистични условия за намаляването на дълговете на страните, но при по-строг контрол.

Проектобюджетите на правителствата за 2023 г. показват, че тяхната фискална позиция като цяло ще бъде неутрална, както по-рано се договориха финансовите министри. Но тя може лесно да се превърне в експанзионистична, ако правителствата не успеят постепенно да премахнат текущата подкрепа срещу шока от цените на енергията след първите три месеца на следващата година, каза еврокомисарят по икономическите въпроси Паоло Джентилони. Бюджетните разходи за енергийни мерки за 2023 г. се прогнозират на 0.9% от БВП в еврозоната. Но ако настоящите мерки се запазят през цялата година, нетно могат да струват до около 2% от БВП, изчислява ЕК. Освен риск за публичните финанси това би затруднило и усилията на ЕЦБ да потисне инфлацията.

Общият дефицит в еврозоната достигна 7% от БВП в разгара на ковид кризата. Бюджетите за догодина са планирани с общ дефицит от 3.2%. Но ако последната по-песимистична прогноза на ЕК за рецесия в еврозоната се потвърди, минусът може да достигне до 3.7%, пише Financial Times.

Покачващите се разходи по заемите са една от причините някои страни да настояват за общ европейски таван на цената на газа. Предложеният от ЕК таван обаче се определя като висок и едва ли ефективно би влязъл в действие. Това означава, че натискът върху публичните финанси на отделните страни вероятно ще се запази, ако им се наложи да продължат сами да осигуряват защита на своите домакинства и бизнеси.

Все още няма коментари
Нов коментар