Испания въвежда допълнителни данъци върху банките и енергийните компании

Мадрид иска да събере общо 7 млрд. евро от двата бранша

Целта на допълнителното облагане с данъци, предложено от правителството на Педро Санчес, е да се подпомогне справянето с високите разходи за енергия и инфлация, които са засегнали не само Испания, а цяла Европа и САЩ
Целта на допълнителното облагане с данъци, предложено от правителството на Педро Санчес, е да се подпомогне справянето с високите разходи за енергия и инфлация, които са засегнали не само Испания, а цяла Европа и САЩ
Целта на допълнителното облагане с данъци, предложено от правителството на Педро Санчес, е да се подпомогне справянето с високите разходи за енергия и инфлация, които са засегнали не само Испания, а цяла Европа и САЩ    ©  Reuters
Целта на допълнителното облагане с данъци, предложено от правителството на Педро Санчес, е да се подпомогне справянето с високите разходи за енергия и инфлация, които са засегнали не само Испания, а цяла Европа и САЩ    ©  Reuters

Долната камара на испанския парламент прие предложението на правителството на премиера Педро Санчес за допълнителни данъци за банките и енергийните компании. Остава проектозаконът да бъде приет и от Сената. Испания иска да събере общо 3 млрд. евро от големите банки през следващите две години чрез данък 4.8% върху приходите им от лихви и комисиони. От компаниите за комунални услуги Мадрид се стреми да получи 4 млрд. евро за същия период с 1.2% данък върху продажбите им.


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Долната камара на испанския парламент прие предложението на правителството на премиера Педро Санчес за допълнителни данъци за банките и енергийните компании. Остава проектозаконът да бъде приет и от Сената. Испания иска да събере общо 3 млрд. евро от големите банки през следващите две години чрез данък 4.8% върху приходите им от лихви и комисиони. От компаниите за комунални услуги Мадрид се стреми да получи 4 млрд. евро за същия период с 1.2% данък върху продажбите им.

Предложението предизвика недоволство в държавни институции и частни компании, но това до момента не е оказало влияние. Групите за комунални услуги ще се възползват от изменение в текста, което беше добавено през последните седмици, което предвижда, че данъкът няма да се прилага за приходите от регулирани дейности. Те включват експлоатацията на електроенергийните и газоразпределителните мрежи.

Целта на допълнителното облагане с данъци е да се подпомогне справянето с високите разходи за енергия и инфлация, които са засегнали не само Испания, а цяла Европа и САЩ. Кабинетът на Санчес е на мнението, че по този начин ще може най-ефективно да се окаже помощ на най-неплатежоспособните домакинства в страната.

Педро Санчес смята, че данъците са начин за големия бизнес да "подаде ръка", докато много испански семейства страдат от рязкото покачване на разходите за живот. Тереза Рибера, министър на енергетиката и околната среда на Испания, каза пред Financial Times, че данъците повдигат някои "доста технически" въпроси за това как да се определи кои приходи ще бъдат облагани.

Банките ще плащат 4.8% върху приходите от лихви и комисиони, а енергийните фирми - 1.2%.

Подобни притеснения бяха изразени и от две от най-големите банки в страната - Santander и BBVA. Въпреки това остават съмнения относно позицията на финансовите институции, защото това може да бъде просто опит за лобизъм, който да доведе до намаляване на допълнителните данъци.

Миналата седмица Международният валутен фонд (МВФ) се включи в дебата, като заяви, че "ще бъде важно да се наблюдава въздействието на данъците върху кредитната активност и устойчивостта на банките, както и върху стимулите на енергийните компании да инвестират". МВФ подчерта факта, че и в двата сектора данъците на Испания се прилагат към приходите, а не към печалбите. Въпреки че приходите на банките от лихвени плащания нарастват с покачването на лихвените проценти, фондът отбелязва, че разходите също могат да се повишат, ако икономическото забавяне доведе до повече неизпълнения на кредити.

Противник на идеята е Европейската централна банка (ЕЦБ), като тя има притеснения, че това може да има негативен ефект върху капиталовата позиция на кредиторите и да наруши паричната им политика. Позицията на ЕЦБ не е задължаваща, като няма изгледи тя да промени намеренията на управляващите в Испания.

Испания далеч не е сама във вземането на подобни решения, като такива вече бяха приети в Хърватия, Словения, Франция, Италия, Чехия и Австрия. Такива предложения са в процес на обсъждане в Германия и Финландия.

Случаят на Хърватия е по-любопитен, като Загреб ще облага извънредно всички компании, а не само енергийните. Най-големият губещ от ситуацията най-вероятно ще бъде френската държавна EDF, като очакванията на експерти са, че компанията ще загуби поне 5 млрд. евро.