Дори глобална рецесия може да не успее да понижи инфлацията

Световната икономика се забавя с опасни темпове

Инвеститорите ликуваха при добрите новини. От началото на октомври европейските акции се повишиха, след като оптимистите обявиха края на енергийната криза на континента. Китайските акции скочиха след скорошни съобщения, че Си Цзинпин ще се откаже от политиката си за "нулев ковид" и след като регулаторите отпуснаха натиска върху имотния сектор. На 10 ноември, след новината, че потребителската инфлация в Америка е била малко под очакванията на икономистите, технологичният индекс NASDAQ се повиши със 7% - едно от най-големите дневни движения досега, тъй като инвеститорите започнаха да търгуват при очаквания за по-ниски лихви.


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Инвеститорите ликуваха при добрите новини. От началото на октомври европейските акции се повишиха, след като оптимистите обявиха края на енергийната криза на континента. Китайските акции скочиха след скорошни съобщения, че Си Цзинпин ще се откаже от политиката си за "нулев ковид" и след като регулаторите отпуснаха натиска върху имотния сектор. На 10 ноември, след новината, че потребителската инфлация в Америка е била малко под очакванията на икономистите, технологичният индекс NASDAQ се повиши със 7% - едно от най-големите дневни движения досега, тъй като инвеститорите започнаха да търгуват при очаквания за по-ниски лихви.

Но погледнете цялостната картина, ще видите, че през последните седмици перспективите всъщност са се влошили. Световната икономика се забавя и може би върви към рецесия, докато централните банки покачват лихвените проценти, за да се борят с невиждан от цяло поколение скок на цените. Но въпреки месеца с по-добри от очакваните данни за САЩ малко са признаците за скорошна победа над инфлацията. В голяма част от света тя дори се разраства.

Застигаща реалност

През по-голямата част на тази година хората се притесняваха, че предстои икономически спад. През юни търсенията на "рецесия" в Google достигнаха рекордно високо ниво. Дълго време обаче мрачната риторика изпреварваше реалността. Производството в една средно богата страна се е увеличило с около 1.3% от края на 2021 г. до третото тримесечие на тази година - нищо грандиозно, но не и лошо представяне. В ОИСР, клуб на предимно богати страни, които генерират около 60% от световния БВП, към септември безработицата е средно с близо един процентен пункт надолу на годишна база. В еврозоната тя достигна рекордно ниско ниво. Потреблението остана силно, докато хотели, самолети и ресторанти по цял свят се пълнеха до пръсване.

Сега реалността догонва говоренето. По-високите разходи по заемите започват да се усещат. В много страни, включително Канада и Нова Зеландия, цените на жилищата се понижават, тъй като купувачите срещат по-скъпи ипотеки. Строителите отменят проекти, а собствениците на жилища се чувстват по-малко богати. Други компании също ограничават разходите. В последния си доклад за паричната политика анализаторите на Bank of England отбелязват, че по-скъпото финансиране "натежава на инвестиционните намерения". Федералният резерв казва, че инвестициите на бизнеса в дълготрайни активи "вече са започнали да реагират на затягането на финансовите условия".

Влошаващите се икономически условия започват да се проявяват в данните "в реално време". Банката Goldman Sachs води "индикатор за текущата активност", който измерва силата на икономиката на месечна база. Миналия месец, за пръв път след първоначалния ковид локдаун през 2020 г., богатите икономики, изглежда, са се свили. Глобално допитване сред мениджърите по покупки също показва свиване за първи път от юни 2020 г. От юли насам "моментната прогноза" на банката JPMorgan Chase за годишния ръст на световния БВП е паднала наполовина.

С различни скорости

Оптимистите сочат силните пазари на труда. Внушителната машина за работни места на САЩ се забави, но все още работи и е прибавила над 250 хил. позиции през октомври. В други страни обаче се появяват признаци на слабост. Икономистът Клаудия Сам смята, че рецесия е близо, когато безработицата средно за последните три месеца се повиши с поне 0.5 процентни пункта спрямо най-ниското ниво през предходната година. The Economist открива, че 8 от 31 богати държави в момента отговарят на този критерий, включително Дания и Нидерландия. Това не е голям дял в сравнение например с началото на световната финансова криза от 2007 - 2009 г. Но е сигнал, че сериозно забавяне вече е в ход.

"Правилото на Сам" разкрива друга важна истина: че отделните държави се движат с много различна скорост. Освен САЩ редица страни като Австралия и Испания все още растат с прилична скорост. Но други са в беда. Швеция, където високите лихвени проценти засягат извънредно бълбукащия жилищен пазар, бързо губи скорост. Великобритания почти със сигурност вече е в рецесия. Изключително високите цени на енергията налагат спирания на промишлени производства в Германия. Тя може би се справя най-зле сред всички богати държави.

Колко тежък ще бъде спадът? Домакинствата в богатите страни все още разполагат с трилиони долари "свръхспестявания", които натрупаха през 2020-2021 г. благодарение на стимулни чекове и друг вид фискална подкрепа. Тези пари ще им позволят да продължат да харчат дори при намаляващи реални доходи. Ново изследване на Goldman Sachs установява, че големите допълнителни спестявания в частния сектор се свързват с по-леки рецесии. А здравословните количества спестявания означават, че е по-малко вероятно икономическата болка да прерасне във финансови проблеми. Нивата на просрочие по ипотечните кредити всъщност намаляват в САЩ, а в Нова Зеландия и Канада са изключително ниски.

Заповед за напускане

Пазарите на труда отслабват, но ръст на безработицата като при финансовата криза е малко вероятен. Това е така, защото търсенето на работна ръка трябва много да падне, преди да се срещне с предлагането. В началото на тази година двете сериозно се разминаваха, като броят на отворените работни места в страните от ОИСР достигна връх от 30 млн. според изчисления на The Economist. Сега, когато търсенето намалява, изглежда, че свободните, а не заетите работни места поемат удара. Изданието изчислява, че броят на отворените позиции е намалял с една десета спрямо най-високата си стойност, но този на заетите остава постоянен.

Много зависи от пътя, по който ще поеме инфлацията. Централните банки са склонни да предизвикат рецесия, за да я намалят. По-високите лихви могат да доведат до "известно отслабване на пазара на труда", както председателят на Фед Джером Пауъл отбеляза по-рано този месец. "Смятаме, че вдигането на лихвите ще свие търсенето, няма да се преструваме, че това ще е безболезнено", предупреждава Филип Лейн, главен икономист на Европейската централна банка. Както икономическата теория, така и данните от последните седем десетилетия предполагат, че спадът на БВП се свързва със значително забавяне на ръста на цените. Но липсва достатъчно разбиране за разминаването между по-стегнатата парична политика и по-ниската инфлация. Може да се наложи централните банки да причинят повече болка, отколкото предвиждат.

В някои страни по-ниски цени на енергията и храните дърпат надолу инфлацията. Последните данни на Америка за октомври бяха по-добри, отколкото икономистите очакваха. Като цяло обаче цените не се движат в посоката, която централните банкери биха искали. В богатия свят все още често се срещат инфлационните "изненади", т.е., когато реалните данни надхвърлят прогнозите. По данни от 16 ноември инфлацията във Великобритания е била 11.1% през октомври, доста над очакванията на икономистите. В същия ден числата за Канада не показаха признаци на охлаждане. Почти навсякъде нараства "базовата" инфлация, която отразява по-добре ценовия натиск, стоящ в основата. В три измерения - обхват, заплати и очаквания - инфлацията в богатия свят се установява все по-здраво.

Повече и нашироко

Да започнем с обхвата. Когато миналата година започна инфлационният скок, в повечето страни той беше ограничен до малък брой стоки и услуги. В Америка бяха колите втора употреба. В Япония беше храната. В Европа - енергията. Това даде фалшиво спокойствие на експертите, много от които предположиха, че след като цените на тези няколко компонента спрат да се покачват, общата инфлация ще избледнее.

На практика вирусът на инфлацията се разпространи. The Economist анализира потребителските кошници на 36 предимно богати страни. През юни с годишен ръст над 4% са били 60% от цените в средната кошница. Сега са 67%. Дори в Япония, страната на ниската инфлация, цените на една трета от кошницата се покачват с над 4%. Отчасти разширяването на обхвата се дължи на изключително силния долар, който повдига инфлацията, като прави вноса по-скъп. Но основните причини са в местните икономики.

Тук се намесва второто измерение - заплатите. Възнагражденията са ориентир за бъдещата траектория на инфлацията - когато разходите за труд на компаниите нарастват, те са склонни да ги прехвърлят на клиентите под формата на по-високи цени. Оптимистите за инфлацията посочват данните от Америка, където има известни доказателства за забавяне при заплатите въпреки увеличенията с 6% или повече на годишна база. Във Великобритания повишенията, изглежда, също са достигнали своя пик с висок, но вече ненарастващ темп.

На други места обаче няма много признаци за умереност. Ново изследване на Павел Адрян от уебсайта за обяви за работа Indeed и Реймън Лайдън от Централната банка на Ирландия предполага, че номиналното заплащане според обявите за работа в еврозоната нараства с над 5% на годишна база и продължава да се ускорява. Във Франция инфлацията при заплатите "има още накъде да расте", смята JPMorgan. В Германия IG Metall, голям профсъюз на работниците в металургията и инженерството, иска увеличение на заплатите с до 8%. В Нова Зеландия, Норвегия и Швеция ръстът на възнагражденията все още се ускорява. Това не е нещо, което бихте очаквали в момент, когато икономическите перспективи са ужасни.

Третото измерение са очакванията. Консултантската компания Alternative Macro Signals обработва милиони новинарски статии на няколко езика и конструира "индекс на инфлационния натиск в новините". Индексът, който се оказа добър предсказател на официалните числа, все още е висок. Подобно доказателство идва и от данните за търсенето в Google, които предполагат, че глобалният интерес към инфлацията никога не е бил толкова голям.

Оценки за очакванията, базирани на допитвания, също не предвещават отслабване на инфлацията. Данните, събирани от Федералната резервна банка на Кливланд, Morning Consult и Рафаел Шонле от Brandeis University, измерват обществените очаквания за инфлацията в различни богати страни. Според проучването за октомври средно в тези държави обществото очаква цените да се повишат с 5% през следващата година, каквито бяха нагласите и през предходните месеци. Инфлационните очаквания на компаниите - икономическите играчи, които всъщност определят цените - са също толкова тревожни. Проучване на Фед в Кливланд, базирано на научен труд на икономистите Бернардо Кандия, Оливие Койбион и Юрий Городниченко, установява, че американските фирми в момента очакват инфлация 7% през следващата година, най-високото ниво от 2018 г., когато започва изследването.

Болезнено неведение

Всеки може да се съгласи с едно нещо за изминалата година. Тя показа колко малко икономистите разбират инфлацията, включително какво я причинява и какво я кара да остане. Затова е вероятно за икономистите да е също толкова трудно да предскажат кога инфлацията ще се охлади. Оптимистите се надяват, че цените отново ще изненадат хората и покачването им ще се забави по-рано от очакваното. Но по-вероятно изглежда инфлацията да се окаже упорита дори докато икономиката се забавя. Това ще постави политиците пред неумолим избор - все повече да потискат икономиката или да оставят цените безконтролно да растат.2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved