Когато западните петролни санкции ударят

На 5 декември влезе в сила ембаргото на Европейския съюз (ЕС) за забрана на вноса на руски петрол по море, който преди година беше близо 2 млн. барела дневно, или 40% от руския износ на суровината. Започна да действа и забраната на европейските фирми да застраховат, превозват или търгуват с руски суров петрол навсякъде по света - освен ако петролът не се продава на цена, по-ниска от определена от Запада (по инициатива на САЩ) горна граница, която е 60 долара за барел.

Определянето на цена под пазарната, какъвто е определеният таван за Русия, би трябвало да намали приходите й. Но докато цената е по-висока от производствените й разходи (които се смятат за 20 - 44 долара за барел), Путин все още ще има защо да добива петрол, предвижда Economist в свой анализ. Така потребителите ще купуват нефт с отстъпка, а инфлацията ще бъде държана под контрол. Неприсъединилите се страни към тези санкции като Китай и Индия със сигурност биха се възползвали от такава изгодна сделка. Въпреки това никога досега на световния петролен пазар не е имало толкова сериозни мерки, които да действат едновременно.

Несигурност

Има обаче два фактора, които могат да доведат до несигурност. Единият е как ще реагира Путин, ако европейските компании блокират възможността му да достави част от петрола на пазара. В края на миналата седмица руският президент обяви, че страната може да намали производството на петрол като една от мерките. Според него в момента Москва обмисля "варианти за отговор".

"Що се отнася до нашия отговор, вече казах: Ние просто няма да продаваме на тези страни, които вземат такива решения. Ще помислим може би дори за евентуално, не казвам, че това е решение, ще помислим, ако е необходимо, за възможността да намалим производството", каза Путин.

Страхът от такива ответни мерки би могъл да обясни защо Западът фиксира цената на петрола на ниво, което все още е привлекателно за Русия. Приетият таван от 60 долара за барел в общи линии беше пазарната цена на руския сорт Urals преди влизането в сила на санкциите.

Другият важен фактор е какво влияние ще има Западът върху световните петролни пазари. Кипър, Гърция и Малта имат толкова голямо значение за корабоплаването, че европейската забрана за предоставяне на морски услуги на държави, които не се присъединят към ограничението, може да създаде голям недостиг на кораби за превоз на руски петрол. Според консултантската компания Rystad Energy се очаква недостиг на около 70 кораба с общ капацитет 750 хил. барела дневно, който ще продължи два до три месеца. Проблемът ще се реши, като източници от сектора посочват, че "тъмният флот" непрекъснато нараства и включва кораби от утвърдени нарушители на санкциите в Иран и Венецуела. Руски фирми връщат в експлоатация спрени от експлоатация кораби, а корабособственици от ЕС също прехвърлят активи на оператори извън Г-7.

При застраховките също ще има проблеми - някои видове, например срещу големи разливи, трудно могат да се сключат извън западни компании. Това е така, защото 95% от застраховките на имущество и обезщетения за всички петролни танкери се извършват от фирми от Великобритания и ЕС. Но страни като Китай, Индия и Индонезия трайно не желаят да участват в западните санкции и ембарго. Те търсят алтернативни източници на застраховане и тъй като решението за ембаргото беше обявено преди шест месеца, имаха време да се подготвят.

Без сътресения на пазара засега

Ембаргото засега не води до сътресения на петролния пазар. Фючърсите на сорта брент, които през юни сочеха цена на петрола за една година напред от над 100 долара за барел, сега я определят на близо 85 долара. Повечето търговци очакват ускоряване на промяната в потоците от горива, като Индия и Китай ще изместят Европа като най-големи клиенти на Русия.

Според данни на аналитичната фирма Kpler доставките на руски петрол по море са намалели с 16%, или около половин милион барела на ден, на 6 декември. TankerTrackers.com регистрира още по-рязък спад от 50% в дневните доставки, до голяма степен поради спад към черноморските и балтийските пристанища на Русия, които пренасят петрол за Европа, съобщи Wall Street Journal.

Руската централна банка предупреди, че таванът на цените и забраната на петролните доставки в ЕС са "нови икономически сътресения", които могат да нарушат икономическата активност през следващите месеци.