Свят

Без втурване

Войната в Украйна означава, че влиянието на Русия в Близкия изток ще намалее

Ексклузивно съдържание от The Economist

Да не изгорите © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Само преди година Владимир Путин изглеждаше като надигаща се сила в Близкия изток. Русия и Египет проведоха съвместно морско учение в Средиземно море през декември 2019 г. и си обещаха по-голямо сътрудничество. Mubadala - основният суверенен фонд в Абу Даби, направи най-голямата си инвестиция в Русия, купувайки дял от 1.9% в нефтохимическия гигант "Сибур". Евгений Пригожин, ръководител на наемническа групировка "Вагнер", правеше публични прогнози за изхода от либийските избори.

Една година по-късно руските въоръжени сили са затънали в Украйна. Mubadala сложи "пауза" на инвестициите. Пригожин е зает да кара затворници да застават на първа линия във войната в Украйна, което му оставя малко време да анализира либийската политика. Инвазията в Украйна намали руската роля в Близкия изток. И тя ще продължи да отслабва през 2023 г.

Да започнем с икономическите връзки, които никога не са били дълбоки. Дори преди инвазията Саудитска Арабия внасяше едва наполовина толкова стоки от Русия, колкото от Нидерландия - страна с по-малка икономика и една девета от населението. Сега, когато е във война, Русия може да предложи дори по-малко. Страните от Персийския залив ще бъдат предпазливи с инвестициите. Държави като Египет, който изкушаваше зажаднели за слънце руснаци, се стремят да привлекат нови туристи.

Иронично, но един от малкото растящи пазари ще бъде този на въглеводородите. Руските петрол и рафинирани продукти ще бъдат забранени в ЕС, но ще намерят нетърпеливи клиенти в Близкия изток. Компаниите в региона ще ги купуват с намаление или за вътрешна употреба, или за препродаване в чужбина на пазарна цена с нов сертификат за произход.

Що се отнася до оръжията, Русия е вторият по големина оръжеен продавач в региона след САЩ, но нейната война ще бъде лоша за бизнеса. Фактът, че някои от оръжията й се представят зле в Украйна, може да не възпре арабските купувачи; техният успех се дължи не на качеството им, а на липсата на съпътстващи продажбата условия. По-скоро проблемът е, че Русия ще има по-малко оръжие за продаване. Санкциите ще спънат части от нейната военна машина. А все пак произведените оръжия ще бъдат нужни в Украйна. Арабските армии ще трябва да се насочат или към САЩ, или към алтернативи като Китай или Турция.

Държавите от Персийския залив ще останат в приятелски отношения с Русия, но ще очакват малко от тази връзка. Саудитска Арабия споделя интерес в поддържането на цените на петрола високи и ще опита да запази споразумението на ОПЕК+ непроменено. ОАЕ ще продължи да си говори с Путин, дори когато доволно приема богати емигранти, избягали в чужбина заради неговите политики.

Отношенията с Иран ще бъдат сложни. Търговията ще се увеличи, особено защото руската изтощена армия се обръща към Иран за дронове и други съоръжения. Но и двете страни трябва да продават санкциониран петрол на по-ниски от пазарните цени. Получилата се в резултат ценова война ще бъде болезнена за Иран.

Арабските страни, опитващи се да се застраховат срещу незаинтересоваността на САЩ, ще инвестират повече усилия във връзките с Китай. Реджеп Тайип Ердоган, президентът на Турция, също ще опита да се възползва от отслабващото влияние на Русия. В Либия, където двете държави подкрепят противостоящи страни, той ще настоява за диалог. Същевременно в Сирия може да възстанови връзките с режима на Башар ал Асад. Нито Русия, нито Турция искат Иран да запълни празнината.