Тайван: Азиатската Украйна?

Лесно е да се види защо някои американски генерали смятат, че Китай ще нахлуе в Тайван през следващото десетилетие. Опасността от нападение е надвиснала над самоуправляващия се остров още от 1949 г., когато победеният режим на китайските националисти там е прогонен от комунистите на Мао Цзедун. Президентът Си Цзинпин би желал да се окичи с окончателната победа в гражданската война. Нито един лидер след Мао не е отдавал по-голямо значение на обединението, което Си свързва с намерението си за "национално обновление". Въоръжените сили на Китай са оборудвани и обучени за подобна офанзива и са инструктирани да се подготвят за нея до 2027 г., когато приключва третият петгодишен мандат на Си като лидер на партията. Обединението не може да се отлага до безкрай, казва той.

Изминалата 2022 г. донесе нови притеснения, след като председателят на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси посети Тайван. В очите на китайските власти визитата на Пелоси, макар и не безпрецедентна, наруши статуквото, върху което се крепи трудният мир. САЩ не признават китайския суверенитет над Тайван, но също така не признават Тайван като независима държава. Дипломатически отношения се поддържат само с континентален Китай (въпреки че Тайван бива въоръжаван). Пелоси е най-високопоставеният американски политик, посещавал Тайван от десетилетия. След като тя си тръгна, Китай демонстрира възмущението си по драматичен начин. Армията му изстреля балистични ракети над острова, изпрати десетки военни кораби и самолети към териториалните му води и проведе тренировки с бойни стрелби навсякъде около него, сякаш се готви за блокада.