Новият брой:
Първият опит за ротационен кабинет в България

Заради кризата в Израел Нетаняху беше принуден да отстъпи. Засега

Протестите в страната ще продължат, докато предложените промени в съдебната система не бъдат оттеглени окончателно

Въпреки сътресенията и напрежението в коалицията анализаторите смятат, че е твърде рано да се отписва правителството, тъй като нито Нетаняху, нито партньорите му имат по-добри алтернативи
Въпреки сътресенията и напрежението в коалицията анализаторите смятат, че е твърде рано да се отписва правителството, тъй като нито Нетаняху, нито партньорите му имат по-добри алтернативи
Въпреки сътресенията и напрежението в коалицията анализаторите смятат, че е твърде рано да се отписва правителството, тъй като нито Нетаняху, нито партньорите му имат по-добри алтернативи    ©  Reuters
Въпреки сътресенията и напрежението в коалицията анализаторите смятат, че е твърде рано да се отписва правителството, тъй като нито Нетаняху, нито партньорите му имат по-добри алтернативи    ©  Reuters
Темата накратко
  • След месеци на протести Нетаняху отстъпи пред обществения натиск.
  • Решението на премиера да уволни министъра на отбраната заради критиките му към плана предизвика нова вълна от безредици и обща стачка.
  • Рано е да се каже дали правителството ще падне от власт.

Бенямин Нетаняху доминира в израелската политика от близо две десетилетия, като надхитрява съперниците си с комбинация от умения и хитрост, което го превърна в най-дългогодишния премиер в историята на страната. В понеделник обаче той беше принуден да промени курса - поне временно, след като вкара страната в най-голямата криза от десетилетия. Причината - крайнодясното му правителство се стреми да промени съдебната система. Реформата трябва да доведе до по-голям правителствен контрол върху избора на съдии във Върховния съд и да ограничи правомощията на съда спрямо парламента.

Темата накратко
  • След месеци на протести Нетаняху отстъпи пред обществения натиск.
  • Решението на премиера да уволни министъра на отбраната заради критиките му към плана предизвика нова вълна от безредици и обща стачка.
  • Рано е да се каже дали правителството ще падне от власт.

Бенямин Нетаняху доминира в израелската политика от близо две десетилетия, като надхитрява съперниците си с комбинация от умения и хитрост, което го превърна в най-дългогодишния премиер в историята на страната. В понеделник обаче той беше принуден да промени курса - поне временно, след като вкара страната в най-голямата криза от десетилетия. Причината - крайнодясното му правителство се стреми да промени съдебната система. Реформата трябва да доведе до по-голям правителствен контрол върху избора на съдии във Върховния съд и да ограничи правомощията на съда спрямо парламента.

След месеци на протести обаче Нетаняху отстъпи пред обществения натиск, след като решението му да уволни министъра на отбраната заради неговите критики към плана предизвика нова вълна от безредици и обща стачка, която заплашваше да парализира страната.

Късно в понеделник Нетаняху най-накрая се съгласи да отложи реформата до следващата парламентарна сесия, след като накара страната да чака с часове решението му. "Когато има възможност да се предотврати гражданска война чрез диалог, аз като министър-председател вземам почивка за диалог", каза Нетаняху. Този ход идва "от желанието да се предотврати разрив в нацията", добави той.

Въпреки че отстъпката накара профсъюзите да прекратят стачката, демонстрациите продължиха, като организаторите предупредиха, че те няма да се откажат, докато промените не бъдат окончателно отхвърлени. "Държавата Израел е наранена и страда", заяви лидерът на опозицията Яир Лапид след частичното отстъпление на Нетаняху. "Не е необходимо да слагаме лепенка върху раните, а да ги лекуваме правилно."

Генезисът на кризата

Семената на кризата - наричана от някои най-тежката в 75-годишната история на Израел, бяха посети след парламентарните избори през ноември. Нетаняху, който се бореше с обвинения в корупция и не беше подкрепен от основните си бивши партньори в управлението, сключи съюз с крайнодесни групи, оглавявани от някогашните ултранационалисти Итамар Бен-Гвир и Безалел Смотрич. Маневрите доведоха до мнозинство от четири места в парламента, което върна Нетаняху на премиерския пост след 18 месеца в опозиция.

Един от въпросите, които обединиха коалицията, най-дясната в историята на Израел, беше сериозното желание за ограничаване на съдебната система. Радикалната промяна, която ще даде на правителството и неговите съюзници по-големи правомощия при назначаването на съдиите и ще ограничи възможността на висшия съд да отменя закони, се превърна в приоритет.

Поддръжниците твърдяха, че промените са необходими, за да се обуздае един прекалено активен съд, който е използвал правомощията, които никога не са му били официално предоставени, за да прокарва партийна лява програма.

Отстъпката на Нетаняху в понеделник идва, след като Итамар Бен-Гвир, който оглавява влиятелна крайнодясна политическа партия и е министър на националната сигурност, заяви, че е готов да отложи гласуването. Но Бен-Гвир даде да се разбере, че няма да отстъпи. "Реформата ще бъде приета", заяви той в Twitter, цитиран от The New York Times.

Критиците смятат, че реформата е фундаментална заплаха за израелските механизми за контрол и баланс, която ще отслаби защитата на малцинствата, ще насърчи корупцията и ще навреди на икономиката.

Противопоставянето срещу предстоящите промени на съдебната система изкара стотици хиляди израелци по улиците. А хиляди военни резервисти заплашиха, че ще откажат да се обучават. Именно това накара министъра на отбраната Йоав Галант да отправи предупреждението, заради което беше уволнен: че поляризацията, породена от планираното преустройство, представлява "ясна, непосредствена и осезаема заплаха" за националната сигурност на Израел.

Financial Times обръща внимание, че някои наблюдатели смятат, че решението на Нетаняху да позволи на правителството да тръгне по такъв радикален път е част от еволюцията, която претърпя, след като през 2020 г. му бяха повдигнати обвинения за подкуп, измама и злоупотреба с доверие. Нетаняху винаги е отричал обвиненията, като ги е отхвърлял като политически мотивиран лов на вещици.

След повдигането на обвиненията му Нетаняху стана "много по-агресивен и войнствен спрямо съдебната система и правоприлагащите и правоохранителните органи на Израел", заявява пред британското издание Йоханан Плеснер, президент на мозъчния тръст Израелски демократичен институт. "Той също така все повече се съюзява с най-крайните елементи на израелското общество."

Други смятат, че планът за прокарване на радикални промени в парламента в рамките на няколко месеца след встъпването в длъжност е грешна преценка, която подчертава до каква степен партньорите на Нетаняху, а не той, контролират правителството.

"Не мисля, че той се е променил", каза Авив Бушински, бивш съветник на Нетаняху, който стана политически анализатор. "Може би след тази победа на изборите си е помислил, че е по-силен, отколкото е."

Шалом Липнер, който е работил при Нетаняху, а сега е старши научен сътрудник в мозъчния тръст "Атлантически съвет", заяви, че премиерът е избрал да "язди гърба на тигъра", като е заложил, че може да контролира Бен-Гвир и Смотрич.

Но резултатът според него е, че крайнодясната коалиция, която вече е разпалила напрежението с палестинците на окупирания Западен бряг и е влошила връзките със съседите на Израел, рискува да подкопае наследството на Нетаняху: стабилност, процъфтяваща икономика и по-добри отношения с арабските страни, които премиерът ветеран отдавна ухажва.

Ще се запази ли правителството

Въпреки сътресенията и напрежението в коалицията анализаторите смятат, че е твърде рано да се отписва правителството, тъй като нито Нетаняху, нито партньорите му имат по-добри алтернативи.

"Десните партии едва ли ще получат друг шанс да имат 64 места в 120-местния парламент на Израел в близко бъдеще. Нетаняху го знае, те би трябвало да го знаят", каза Рони Римон, политически консултант, който ръководеше кампанията, поставила началото на втория мандат на Нетаняху през 2009 г.

Плеснер предупреждава да не се подценява Нетаняху, като посочва, че лидерът на "Ликуд" едва ли ще се сблъска с предизвикателства от собствените си редици. Макар Плеснер да е сигурен, че законът за съдебната реформа "в обхвата и по начина, по който искаха да го приемат, е мъртъв", ако основните му компоненти бъдат запазени при последващо прокарване, когато парламентът заседава отново през май, борбата ще започне отново. Това би означавало, че няма да има траен мир в израелското общество, а по-скоро кратко примирие.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар