Германия затвори ядрените си централи, но остава разединена за енергийната си политика

След нов завой по отношение на ядрената енергия, страните от Г-7 се разбраха да разчитат сериозно на АЕЦ за напред

Начинът, по който Германия избра да се откаже от ядрената енергетика, връщайки се към изкопаемите горива като резервен вариант, дори и при масово увеличаване на възобновяемите енергийни източници, е много спорен. © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Темата накратко

Нахлуването на Путин в Украйна миналата година отново повдигна дебата за предимствата на ядрената енергия.
Страната възобнови работата на спрените въглищни централи след инвазията в Украйна.
Защитниците на спирането посочват дългосрочното въздействие върху инвестициите.

Последните останали ядрени електроцентрали в Германия бяха изключени в събота, което отбелязва преломен момент в страната, която отдавна е дълбоко скептична към атомната енергия. Антиядрените активисти обявиха спирането на трите реактора за триумф след временното отлагане, след като инвазията на Владимир Путин в Украйна миналата година принуди Берлин да търси алтернативи на руския газ. Критиците смятат, че спирането е безумно, когато енергийните доставки за Европа остават несигурни, а светът се стреми да се откаже от изкопаемите горива.

Архивът на "Капитал"

Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата

Всички абонаменти планове

* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.