Италия ограничи данъка върху свръхпечалбите на банките заради опасения за финансовата стабилност
Банковите акции частично се възстановиха след вчерашния срив


Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Италия частично отстъпи от данъка върху свръхпечалбите на банките, след като изненадващото решение вчера разтърси пазарите и заличи между 6 и близо 11% от оценките на водещите кредитори в страната. Късно във вторник правителството на Джорджа Мелони обяви, че ще ограничи въздействието от решението, позовавайки се на рискове за финансовата стабилност. Дължимата от банките сума няма да надхвърля 0.1% от техните активи, което на практика драстично ще намали тежестта на данъка.
- JP Morgan навлиза в сектора с частно банкиране в Европа
- Основната лихва на ЕЦБ достигна най-високо ниво, откакто съществува еврозоната
Източници на Financial Times, запознати с процеса, разказват, че финансовото министерство е побързало да излезе с решение, което поне отчасти да успокои пазарите. Лимитът има за цел да предпази "стабилността на кредиторите", става ясно от изявление на ведомството. Отсъствието на финансовия министър от заседанието, на което беше гласуван данъкът, беше разчетено като знак за несъгласие от негова страна и разпали спекулации за разрив в управляващата коалиция.
За да влезе в сила, предложението първо трябва да получи подкрепа от парламента, което трябва да се случи в рамките на 60 дни. Предвидената ставка е в размер на 40% и ще засегне извънредния нетен лихвен доход на банките - разликата между лихвите по кредитите и тези по депозитите, която надхвърля нивата от 2021 г. Със затягането на паричната политика в еврозоната лихвеният спред на банките значително се увеличи и доведе до силен ръст на печалбите.
По-малки ефекти
Заради неизяснените детайли около мярката и различните прогнози за печалбите, очакванията за ефектите варират. Анализатори от Citi по-рано изчислиха, че данъкът може да струва на банките 0.5% от техните рисково претеглени активи, което означава, че след последното решение неговата тежест намалява до едва една пета в сравнение с първоначалната.
Таванът ще позволи на финансовите институции по-лесно да се справят с данъка. Сега той се очаква да донесе в бюджета около 1.8 млрд. евро, вместо 4.5 млрд. евро, каквито бяха по-ранните прогнози на Jefferies и Equita.
Според Джим Рийд, стратег в Deutsche Bank, цитиран от The Guardian, горната граница ще намали общия размер на постъпленията с над 40%, но все пак ще отнеме над 10% от печалбите на банките за 2023 г.
Хаотична комуникация
Консервативното правителство на Джорджa Мелони и по-рано е споменавало идеята за подобен данък за банките, но напоследък тя беше останала на заден план. Затова решението изненада както инвеститорите, така и част от министрите от кабинета. Първоначалният проект, който изтече в публичното пространство, предвиждаше сумата да бъде ограничена до 25% от активите. Официалният вариант пък, публикуван по-късно, не споменаваше никакъв таван, което само допринесе за объркването.
Макар други европейски страни като Испания, Унгария, Чехия и Литва също да въведоха подобна мярка, в Италия решението беше зле и хаотично комуникирано. То завари пазарите неподготвени и ще се отрази негативно на доверието на инвеститорите. Новината е изтрила над 10 млрд. евро от пазарната капитализация на банковата система в Италия във вторник, изчисляват анализатори. Така една лошо замислена мярка в крайна сметка може да заличи повече стойност, отколкото да внесе в бюджета, обясняват те.
В сряда финансовите институции възвърнаха част от загубите в оценките. Акциите на Intesa Sanpaolo и Unicredit, двете най-големи банки в страната, бяха на зелено при отваряне на пазара и се движат с 3-5% нагоре в рамките на деня.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.