Икономиката на Европа, изглежда, се е запътила към проблеми

Сега притесненията се разпространяват из целия континент. Глобалната икономика отслабва, а списъкът с поръчки има много празни редове. Държавната подкрепа за домакинствата също е на изчерпване. Цените на енергията на дребно остават по-високи, отколкото преди миналогодишната криза; реалните доходи тепърва ще се възстановяват. Активността в сектора на услугите се свива през август според проучването на PMI. Секторът е най-слаб от две години и половина.

Ефектите от по-високите лихви

По-високите лихвени проценти също започнаха да влияят на европейската икономика, както планира ЕЦБ. Строителството, което традиционно е чувствително към лихвените проценти, изпитва трудности. По-ограниченото банково кредитиране води до намаляване на растежа на БВП с 0.4 процентни пункта всяко тримесечие според Goldman Sachs. Корпоративните фалити са се увеличили с повече от 8% през второто тримесечие на годината в сравнение с първото и са достигнали най-високата стойност от 2015 г. Въздействието на по-строгите парични политики ще достигне своя връх през втората половина на тази година, прогнозира Оливър Ракау от консултантската компания Oxford Economics.

По този начин твърдото приземяване е почти гарантирано. Но връщането на инфлацията към целта на ЕЦБ от 2% остава малко далеч. Две сили дърпат цените в различни посоки. Едната е ситуацията на пазара на труда. Безработицата остава рекордно ниска. Въпреки че фирмите наемат по-малко работници, няма непосредствена опасност от масови уволнения - отчасти защото шефовете искат да задържат работници, които са все по-недостигащи на един застаряващ континент. В резултат на това заплатите в целия блок се повишават, дори и недостатъчно, за да компенсират предишната инфлация.

Другата сила, която намалява инфлацията, е отслабването на търсенето на стоки и услуги. По време на пандемията от ковид ръстът на цените изпревари ръста на заплатите, което доведе до силно нарастване на печалбите на компаниите заедно с инфлацията. Ако сега компаниите открият, че търсенето намалява, е възможно инфлацията да спадне в същото време, когато растежът на заплатите остане висок, което ще доведе до спад на печалбите. Наистина, цените на пазарите на едро за стоки вече падат бързо, цените на вноса също намаляват. В един момент тези по-ниски цени ще бъдат прехвърлени към потребителите.

Коя от тези две сили ще победи? В момента изглежда, че отговорът ще бъде слабото търсене, тъй като то се разпространи и в сектора на услугите. Това предполага, че инфлацията в еврозоната може да спадне за сравнително кратко време. Но ЕЦБ, изглежда, не е убедена и е готова да вдигне основната си лихва на 4.5% от 4.25%. Политиците биха били прави да поддържат лихвите стабилни, за да могат да преценят опасността от срив.

2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved